България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
20 февруари 1860 г.: Георги Раковски съставя план за освобождението на България
На този ден през 1860 г. Георги Раковски поставя нов етап в революционната си дейност. След пристигането си от Одеса в Белград той съставя "План за освобождението на България". Революционерът съставя и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград".
Прочетете също: 18 февруари: Черен ден в историята на България - обесването на Васил Левски
Идеята, която е в основата на плана му, е за всеобщо въстание на всички българи. Според Раковски всички българи трябва да вземат участие във въстанието независимо от тяхното социално положение. Той е убеден, че това е единственият начин освобождението да стане факт, а не чрез реформи или с помощта на външни сили.
"Нашата свобода от нас зависи" - това е принципът, от който Раковски се ръководи. Според заложеното в неговия план е необходимо да се създадат тайни комитети, чрез които да се извърши масова мобилизация на населението за участие във въстанието. Раковски планира основната ударна сила в началото да бъде въоръжен полк, който предварително трябва да бъде създаден извън страната. Той планира движението на полка да се осъществи от Балкана към Търново и Черно море.
Прочетете също: 16 февруари в историята: Димитър Миладинов е арестуван. Избран е първият български екзарх
20 февруари 1881 г.: Избрани са членове на първия Свети синод след Освобождението на България
На този ден през 1881 г. са избрани членове на първия Свети синод след Освобождението - това са митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски, Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски.
Григорий получава образованието си в богословски училища в Атон, Цариград и о. Халки. Замонашва се през 1846 г. в Хилендарския манастир.
Симеон завършва Духовна семинария на о. Халки през 1863 г., след което работи като учител в Цариград и в родния си град Бургас. Той се замонашва през 1870 г. След това в продължение на две години е протосингел на видинския митрополит Антим I - първия български екзарх.
Панарет Пловдивски получава образование в Битоля и Атина. Приема монашеските обети през 1844 г.
Серафим Сливенски получава образованието си в Свищов. През 1853 г. приема монашески сан. Участва в борбата за извоюване на независима българска църква.
Прочетете също: 17 февруари в историята: Умира цар Иван Александър - една от най-влиятелните фигури на Балканите
