Националният литературен музей отваря вратите на Вазовия дом за премиерата на „Любовта е златен сън“ (издание на „Персей“) – книга, събрала шедьоврите на интимната лирика на Патриарха на българската литература, любовни писма, интригуващи факти за романтичните му истории и жените, превърнали се в негови музи.
Къщата музей ,,Иван Вазов“ в град Сопот - недвижима културна ценност от национално значение - вече е изцяло обновена, след като Министерството на културата осигури необходимите средства за извършването на ремонтни, консервационни и реставрационни дейности в родния дом на Патриарха на българската литература.
Министерството на културата (МК) осигури необходимите средства за извършване на ремонтни, консервационни и реставрационни дейности на Къща музей "Иван Вазов" в Сопот, съобщиха от МК.
Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата музей на поета в София.
По този повод къщата музей „Иван Вазов” от 2 до 9 юли при извънредно работно време: от 10 до 19 часа.
"Обичам те, българска реч" - под това мото започна дейност Ателие за художественото слово в къщата-музей Иван Вазов, съобщават от Министерството на културата.
а 9 юли се навършват 165 години от рождението на Иван Вазов. По този повод ще бъде възстановена и официално открита паметна плоча на фасадата на къщата на ул.
Дългоочакваният ремонт и обновяване на фасадата на Къща музей „Иван Вазов” в София върви с пълна сила и ще завърши в навечерието на 165-ия рожден ден на поета - 9 юли, съобщава културното министерство.
Министерството на културата официално поиска извинение от "Господари на ефира". Според ведомството от телевизионното предаване са преиначили думи на културния министър Вежди Рашидов и са ги направили да звучат така, все едно не знае къде е роден Иван Вазов.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
Гражданска инициатива "Да спасим Карадере" организира флашмоб пред Министерски съвет в защита на Карадере.
Девненските извори се намират в самото начало на река Девня, са най-големите карстови извори в България.
Родният град на патриарха на българската литература Иван Вазов - Сопот започва от днес серия прояви, с които ще отбележи 164 години от рождението на писателя и 120 години от първото издание на романа "Под игото".
Между Сопот и аржентинския град Лас Бреняс, намиращ се в провинция Чако, бе подписан договор за побратимяване. Първата инициатива за осъществяване на културен обмен между двата града ще бъде размяна на паметници на известни творци от България и Аржентина.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
Гражданска инициатива "Да спасим Карадере" организира флашмоб пред Министерски съвет в защита на Карадере.
Девненските извори се намират в самото начало на река Девня, са най-големите карстови извори в България.
Между Сопот и аржентинския град Лас Бреняс, намиращ се в провинция Чако, бе подписан договор за побратимяване. Първата инициатива за осъществяване на културен обмен между двата града ще бъде размяна на паметници на известни творци от България и Аржентина.
Родният град на патриарха на българската литература Иван Вазов - Сопот започва от днес серия прояви, с които ще отбележи 164 години от рождението на писателя и 120 години от първото издание на романа "Под игото".
Министерството на културата официално поиска извинение от "Господари на ефира". Според ведомството от телевизионното предаване са преиначили думи на културния министър Вежди Рашидов и са ги направили да звучат така, все едно не знае къде е роден Иван Вазов.
Къщата музей ,,Иван Вазов“ в град Сопот - недвижима културна ценност от национално значение - вече е изцяло обновена, след като Министерството на културата осигури необходимите средства за извършването на ремонтни, консервационни и реставрационни дейности в родния дом на Патриарха на българската литература.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
"Обичам те, българска реч" - под това мото започна дейност Ателие за художественото слово в къщата-музей Иван Вазов, съобщават от Министерството на културата.
а 9 юли се навършват 165 години от рождението на Иван Вазов. По този повод ще бъде възстановена и официално открита паметна плоча на фасадата на къщата на ул.
Дългоочакваният ремонт и обновяване на фасадата на Къща музей „Иван Вазов” в София върви с пълна сила и ще завърши в навечерието на 165-ия рожден ден на поета - 9 юли, съобщава културното министерство.
Националният литературен музей отваря вратите на Вазовия дом за премиерата на „Любовта е златен сън“ (издание на „Персей“) – книга, събрала шедьоврите на интимната лирика на Патриарха на българската литература, любовни писма, интригуващи факти за романтичните му истории и жените, превърнали се в негови музи.
Министерството на културата (МК) осигури необходимите средства за извършване на ремонтни, консервационни и реставрационни дейности на Къща музей "Иван Вазов" в Сопот, съобщиха от МК.
Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата музей на поета в София.
По този повод къщата музей „Иван Вазов” от 2 до 9 юли при извънредно работно време: от 10 до 19 часа.
Националният литературен музей отваря вратите на Вазовия дом за премиерата на „Любовта е златен сън“ (издание на „Персей“) – книга, събрала шедьоврите на интимната лирика на Патриарха на българската литература, любовни писма, интригуващи факти за романтичните му истории и жените, превърнали се в негови музи.
Къщата музей ,,Иван Вазов“ в град Сопот - недвижима културна ценност от национално значение - вече е изцяло обновена, след като Министерството на културата осигури необходимите средства за извършването на ремонтни, консервационни и реставрационни дейности в родния дом на Патриарха на българската литература.
Министерството на културата (МК) осигури необходимите средства за извършване на ремонтни, консервационни и реставрационни дейности на Къща музей "Иван Вазов" в Сопот, съобщиха от МК.
Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата музей на поета в София. По този повод къщата музей „Иван Вазов” от 2 до 9 юли при извънредно работно време: от 10 до 19 часа.
"Обичам те, българска реч" - под това мото започна дейност Ателие за художественото слово в къщата-музей Иван Вазов, съобщават от Министерството на културата.
а 9 юли се навършват 165 години от рождението на Иван Вазов. По този повод ще бъде възстановена и официално открита паметна плоча на фасадата на къщата на ул.
Дългоочакваният ремонт и обновяване на фасадата на Къща музей „Иван Вазов” в София върви с пълна сила и ще завърши в навечерието на 165-ия рожден ден на поета - 9 юли, съобщава културното министерство.
Министерството на културата официално поиска извинение от "Господари на ефира". Според ведомството от телевизионното предаване са преиначили думи на културния министър Вежди Рашидов и са ги направили да звучат така, все едно не знае къде е роден Иван Вазов.
Голямо недоволство заплашва да взриви Сопот. Насред зима 20-тина души, които в момента обитават общински жилища, могат да останат на улицата.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
Гражданска инициатива "Да спасим Карадере" организира флашмоб пред Министерски съвет в защита на Карадере. Девненските извори се намират в самото начало на река Девня, са най-големите карстови извори в България.
На днешната дата, през 1850 година, е роден Патриарха на българската литература Иван Вазов. Вазов произхожда от семейство на търговец.
Родният град на патриарха на българската литература Иван Вазов - Сопот започва от днес серия прояви, с които ще отбележи 164 години от рождението на писателя и 120 години от първото издание на романа "Под игото".
Между Сопот и аржентинския град Лас Бреняс, намиращ се в провинция Чако, бе подписан договор за побратимяване. Първата инициатива за осъществяване на културен обмен между двата града ще бъде размяна на паметници на известни творци от България и Аржентина.
