Актуализирането на данъчните оценки на имотите, каквото не е правено повече от 10 години, е стъпка в правилната посока и тази стъпка ще има по-сериозен ефект върху местните приходи на общините.
Финансови институции като Silicon Valley Bank са част от системата за създаване на доверие в криптосвета и фактът че тя фалира, ще сведе доверието на по-ниско равнище към криптовалутите.
Не можем да заблудим останалите страни, че сме стабилни, след като не можем втора година да внесем бюджет, а управителят на БНБ е в оставка от 1 година.
Лукойл получават най-много пари по програмата за компенсации на бизнеса заради цените на тока и тази програма е най-голямото перо в бюджета, изтъкна икономистът Георги Ангелов в дискусията "(Без)Алтернативен бюджет за 2023 г. на ИПИ".
През последните 5 години системата на спешната помощ у нас е сериозно натоварена. Разходите ѝ постоянно нарастват (от около 160 млн. лв. през 2017 г. до 270 млн. лв. през 2021 г.), а служителите намаляват.
Вдигане на гарантирания минимален доход (ГМД) двойно и увеличаване на обхвата на социалните помощи до 4% от населението, който сега е 1%, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Сто и двадесет обединения на висши училища и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2013-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ).
Точно 146 дни работим за държавата през тази година, посочиха от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Държавният бюджет, приет тази година в края на февруари, предвижда публични приходи от над 57 млрд. лв. през 2022 г. Приемайки, че за ден изработваме по средно 392 млн. лева – изчислено на база прогнозирания при приемането на бюджета БВП в размер на 143 млрд. лева – то ни трябват поне 146 дни за да попълним държавата хазна.
Икономическият съветник на КТ Подкрепа Ваня Григорова направи критичен коментар за изнесения вчера алтернативен бюджет на Института по пазарна икономика, съгласуван с представител на "Отворено общество".
Промяна във фискалната политика, която да насърчи двигателите на растежа, а държавата да харчи по-ефективно средствата. Такива са основните предложения на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха по традиция алтернативния си Бюджет за 2022 г.
Институтът прави това традиционно всяка година, но за първи път представянето не стъпва върху вече готова бюджетна рамка.
"Всички страни трябва да направят структурни реформи. Не може просто да получиш пари, а да не оправиш пречките в политиката си, които са спирали шансовете за просперитет".
Ударът на пандемията понасят най-тежко секторите на културата, спорта и развлеченията, но Covid-19 доведе до дигитален бум в страната, големите икономически различия между регионите остават.
В Закона за публични финанси е записано (чл. 79 от ЗПФ), че всяка година в срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която на практика представлява мотивите към него.
Пандемията повиши безработицата в цялата страна, като коефициентът на безработица нарасна от 5,6% през 2019 г. до 7,4% през 2020 г. Това са данните на Агенцията по заетостта на база брой официално регистрирани безработни в страната, обобщени и анализирани от Института по пазарна икономика (ИПИ).
„Големият ефект настъпи в месеците на извънредното положение – март-май 2020 година – когато за няколко седмици бяха изгубени над 100 хил. работни места.
8 безработни се борят за едно работно място в България. Това показват изчисленията на Института за пазарна икономика за съотношението между броя на безработните и броя на свободните работни места към 31 януари 2021 г.
„Показателят е важен, тъй като улавя степента на конкуренция на местните пазари на труда, и е чувствителен и на двата основни фактора – предлагането на работни места в бюрата по труда и търсенето от страна на регистрираните безработни“, подчертават от ИПИ.
За поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи изследването „Регионални профили: показатели за развитие“, което предоставя обхватна информация за развитието на областите в страната.
2021 година ще е година на възстановяване от тежък удар, който получихме пред 2020-а. Това, което Европейската комисия дава като прогноза, е, че ще се върнем към старата си траектория през 2022 година.
Икономическият съветник на КТ Подкрепа Ваня Григорова направи критичен коментар за изнесения вчера алтернативен бюджет на Института по пазарна икономика, съгласуван с представител на "Отворено общество".
2021 година ще е година на възстановяване от тежък удар, който получихме пред 2020-а. Това, което Европейската комисия дава като прогноза, е, че ще се върнем към старата си траектория през 2022 година.
През последните 5 години системата на спешната помощ у нас е сериозно натоварена. Разходите ѝ постоянно нарастват (от около 160 млн. лв. през 2017 г. до 270 млн. лв. през 2021 г.), а служителите намаляват.
В Закона за публични финанси е записано (чл. 79 от ЗПФ), че всяка година в срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която на практика представлява мотивите към него.
Пандемията повиши безработицата в цялата страна, като коефициентът на безработица нарасна от 5,6% през 2019 г. до 7,4% през 2020 г. Това са данните на Агенцията по заетостта на база брой официално регистрирани безработни в страната, обобщени и анализирани от Института по пазарна икономика (ИПИ).
„Големият ефект настъпи в месеците на извънредното положение – март-май 2020 година – когато за няколко седмици бяха изгубени над 100 хил. работни места.
8 безработни се борят за едно работно място в България. Това показват изчисленията на Института за пазарна икономика за съотношението между броя на безработните и броя на свободните работни места към 31 януари 2021 г.
„Показателят е важен, тъй като улавя степента на конкуренция на местните пазари на труда, и е чувствителен и на двата основни фактора – предлагането на работни места в бюрата по труда и търсенето от страна на регистрираните безработни“, подчертават от ИПИ.
Промяна във фискалната политика, която да насърчи двигателите на растежа, а държавата да харчи по-ефективно средствата. Такива са основните предложения на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха по традиция алтернативния си Бюджет за 2022 г.
Институтът прави това традиционно всяка година, но за първи път представянето не стъпва върху вече готова бюджетна рамка.
Лукойл получават най-много пари по програмата за компенсации на бизнеса заради цените на тока и тази програма е най-голямото перо в бюджета, изтъкна икономистът Георги Ангелов в дискусията "(Без)Алтернативен бюджет за 2023 г. на ИПИ".
"Всички страни трябва да направят структурни реформи. Не може просто да получиш пари, а да не оправиш пречките в политиката си, които са спирали шансовете за просперитет".
Актуализирането на данъчните оценки на имотите, каквото не е правено повече от 10 години, е стъпка в правилната посока и тази стъпка ще има по-сериозен ефект върху местните приходи на общините.
Финансови институции като Silicon Valley Bank са част от системата за създаване на доверие в криптосвета и фактът че тя фалира, ще сведе доверието на по-ниско равнище към криптовалутите.
Точно 146 дни работим за държавата през тази година, посочиха от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Държавният бюджет, приет тази година в края на февруари, предвижда публични приходи от над 57 млрд. лв. през 2022 г. Приемайки, че за ден изработваме по средно 392 млн. лева – изчислено на база прогнозирания при приемането на бюджета БВП в размер на 143 млрд. лева – то ни трябват поне 146 дни за да попълним държавата хазна.
Вдигане на гарантирания минимален доход (ГМД) двойно и увеличаване на обхвата на социалните помощи до 4% от населението, който сега е 1%, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Не можем да заблудим останалите страни, че сме стабилни, след като не можем втора година да внесем бюджет, а управителят на БНБ е в оставка от 1 година.
Сто и двадесет обединения на висши училища и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2013-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ).
За поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи изследването „Регионални профили: показатели за развитие“, което предоставя обхватна информация за развитието на областите в страната.
Ударът на пандемията понасят най-тежко секторите на културата, спорта и развлеченията, но Covid-19 доведе до дигитален бум в страната, големите икономически различия между регионите остават.
Актуализирането на данъчните оценки на имотите, каквото не е правено повече от 10 години, е стъпка в правилната посока и тази стъпка ще има по-сериозен ефект върху местните приходи на общините.
Показателите за София в икономически план продължават да нарастват, според последното проучване на Института за пазарна икономика.
Това лято потребителите харчат доста повече от предишното за почивки, забавления и пътувания, показват данните на националната статистика.
Финансови институции като Silicon Valley Bank са част от системата за създаване на доверие в криптосвета и фактът че тя фалира, ще сведе доверието на по-ниско равнище към криптовалутите.
Не можем да заблудим останалите страни, че сме стабилни, след като не можем втора година да внесем бюджет, а управителят на БНБ е в оставка от 1 година.
Лукойл получават най-много пари по програмата за компенсации на бизнеса заради цените на тока и тази програма е най-голямото перо в бюджета, изтъкна икономистът Георги Ангелов в дискусията "(Без)Алтернативен бюджет за 2023 г. на ИПИ".
През последните 5 години системата на спешната помощ у нас е сериозно натоварена. Разходите ѝ постоянно нарастват (от около 160 млн. лв. през 2017 г. до 270 млн. лв. през 2021 г.), а служителите намаляват.
Вдигане на гарантирания минимален доход (ГМД) двойно и увеличаване на обхвата на социалните помощи до 4% от населението, който сега е 1%, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Сто и двадесет обединения на висши училища и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2013-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ).
Точно 146 дни работим за държавата през тази година, посочиха от Института за пазарна икономика (ИПИ). Държавният бюджет, приет тази година в края на февруари, предвижда публични приходи от над 57 млрд. лв. през 2022 г. Приемайки, че за ден изработваме по средно 392 млн. лева – изчислено на база прогнозирания при приемането на бюджета БВП в размер на 143 млрд. лева – то ни трябват поне 146 дни за да попълним държавата хазна.
Икономическият съветник на КТ Подкрепа Ваня Григорова направи критичен коментар за изнесения вчера алтернативен бюджет на Института по пазарна икономика, съгласуван с представител на "Отворено общество".
Промяна във фискалната политика, която да насърчи двигателите на растежа, а държавата да харчи по-ефективно средствата. Такива са основните предложения на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха по традиция алтернативния си Бюджет за 2022 г. Институтът прави това традиционно всяка година, но за първи път представянето не стъпва върху вече готова бюджетна рамка.
Човешката свобода в България е оценена с 8,08 т., което класира страната на 45-то място (от 165 държави) след Албания и Панама.
"Всички страни трябва да направят структурни реформи. Не може просто да получиш пари, а да не оправиш пречките в политиката си, които са спирали шансовете за просперитет".
Ударът на пандемията понасят най-тежко секторите на културата, спорта и развлеченията, но Covid-19 доведе до дигитален бум в страната, големите икономически различия между регионите остават.
В Закона за публични финанси е записано (чл. 79 от ЗПФ), че всяка година в срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която на практика представлява мотивите към него.
Пандемията повиши безработицата в цялата страна, като коефициентът на безработица нарасна от 5,6% през 2019 г. до 7,4% през 2020 г. Това са данните на Агенцията по заетостта на база брой официално регистрирани безработни в страната, обобщени и анализирани от Института по пазарна икономика (ИПИ). „Големият ефект настъпи в месеците на извънредното положение – март-май 2020 година – когато за няколко седмици бяха изгубени над 100 хил. работни места.
8 безработни се борят за едно работно място в България. Това показват изчисленията на Института за пазарна икономика за съотношението между броя на безработните и броя на свободните работни места към 31 януари 2021 г. „Показателят е важен, тъй като улавя степента на конкуренция на местните пазари на труда, и е чувствителен и на двата основни фактора – предлагането на работни места в бюрата по труда и търсенето от страна на регистрираните безработни“, подчертават от ИПИ.
За поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи изследването „Регионални профили: показатели за развитие“, което предоставя обхватна информация за развитието на областите в страната.
2021 година ще е година на възстановяване от тежък удар, който получихме пред 2020-а. Това, което Европейската комисия дава като прогноза, е, че ще се върнем към старата си траектория през 2022 година.
