Мерки за стимулиране на инвестициите и намаляване на осигурителната тежест предлага ИПИ (ВИДЕО)
Институтът прави това традиционно всяка година, но за първи път представянето не стъпва върху вече готова бюджетна рамка.
Липсващият бюджет за 2022 година
В Закона за публични финанси е записано (чл. 79 от ЗПФ), че всяка година в срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното съ...
В проектобюджета на кабинета заложената средногодишна инфлация ще бъде 5%, ръстът на БВП - 4,9%, а бюджетният дефицит без мерките срещу коронавируса ще се движи около 2,5%, а с тях – 4,1. Предвижда се минимална работна заплата от 710 лева.
Сега за пръв път стъпваме "на чисто", няма бюджет освен удълженото действие на текстовете от предходния и това ни позволява да сме доста по-смели, да предложим по-големи идеи, които да ни направят по-богати, коментира Петър Ганев от ИПИ.
Георги Ангелов от "Отворено общество" допълни, че намаляването на осигуровките с 12 пункта върви заедно с изсветляване и облагане на реалните доходи. Тоест това е пакетна сделка. Държавата досега е опитвала насила да изкара сивия сектор, а ние предлагаме смесен подход - на моркова и тоягата", обяви той. В алтернативния бюджет това означава със 17% по-малко приходи от осигуровки.
Икономистът Лъчезар Богданов разясни, че данъчната политика трябва да облага по-ниско тези, които инвестират, развиват и дават шанс за дългосрочен процес. Нужно е да има данъчен стимул за инвестиции чрез ускорена амортизация и намаление на осигурителната тежест с 12 процентни пункта.
Накъде вървим - да живеем по-добре или по-зле?*
Предложението за нова Конституция представлява голям риск за България дори от икономическа гледна точка. Това пише икономистът Петър Га...
Останалите предложения са по-ниски данъци за двигателите на възстановяване и растежа, стимули за развитие на човешкия капитал, инвестиции и високи доходи, съкращаване на неефективните разходи, структурни реформи, активно, бързо и умно използване на европейската средства и бюджетна консолидация в периода на растеж.
Богданов посочи, че при всички приказки и реторически похвати как не стигат парите за всички нужни разходи, всъщност има едни 20 млрд. лева увеличение на бюджета в последните години.
Незабавните ефекти от алтернативния бюджет на ИПИ ще доведат до мощен стимул за нови инвестиции, ръст на нетните доходи, увеличение на заетостта в частния сектор, над 5.3 милиарда лева по-висок разполагаем доход, изсветляване на заетост, доходи и потребление и премахване на бюджетния дефицит и намаление на дълга, смятат те.
Според старши изследователя в ИПИ Петър Ганев икономиката ни е в растеж в година на сериозна бюджетна експанзия. Пари има и има възможност за големи промени и идеи, каза той.
Вече сме в период на растеж и трябва да се върви към консолидация, настоя той и добави, че пандемичните вълни и други проблеми не пречат на индустрията да работят.
Още от ПОЛИТИКА:
Значителен ръст на пресечените опити за незаконно влизане в страната
Мирослав Севлиевски: Сигурен съм, че ще има американски инвестиции в България
Иван Иванов: Не очакваме загуба на европейски средства за земеделие
Николов каза ще затворим ли вратата на руски контрагент по поддръжката на АЕЦ „Козлодуй“
Енергийният министър прогнозира поскъпване на парното с "няколко десетки процента"
Металните решетки в парламента не допадат и на Никола Минчев
Кирил Петков отново се срещна с еврокомисар Оливер Вархеи
Културното министерство разпореди металните решетки в НС да бъдат махнати
Тошко Йорданов призова парламентът да не се обръща на централен софийски затвор
Опозицията не успя: Мирослав Иванов остава заместник-председател на парламента
Редактор:
Тодор Беленски
Етикети: ИПИ алтернативен бюджет Инвестиции Фискална политика