През последните 5 години системата на спешната помощ у нас е сериозно натоварена. Разходите ѝ постоянно нарастват (от около 160 млн. лв. през 2017 г. до 270 млн. лв. през 2021 г.), а служителите намаляват. За пет години системата е изгубила 277 от своите служители, които към края на 2021 г. вече са 6545 души по щатна численост. Това става ясно от анализ на системата, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Още: След протестите: Кабинетът задели 40 милиона лева за психиатричната помощ
Още: Не знаете дали имате ваксина, проверете в е-Здраве
Според икономистите част от спешните екипи се занимават с несвойствена дейност и това следва да се промени:
"Вземането на кръвни проби на водачи на МПС, за които е имало подозрения, че шофират в нетрезво състояние, постепенно спада до близо 2400 проби за 2021 г., а превозването на трупове за съдебно медицинска експертиза нараства до над 4000 за годината. Независимо от важността на тези дейности изпълнението им от екипите за спешна медицинска помощ буди учудване – те следва да се изведат от обхвата на задълженията на спешните екипи и да се осъществяват от друг вид служби. За никоя от тези дейности няма основание да бъдат извършвани от спешните медицински екипи", пише доклада.
Всяко четвърто повикване към спешната помощ у нас остава необслужено. Според данни на Министерството на здравеопазването спешните повиквания за нужда от медицинска помощ у нас са между 700 000 и 800 000 годишно.
Още: Кантарджиев със съвети какво да правим, ако ни ухапе кърлеж
Още: Здравният министър: Включваме нови ваксини в имунизационния календар
Оказва се, че от 2019 г. насам необслужените повиквания са все повече, като по-вероятно това се дължи на "стесняване и изясняване на обхвата на услугите в спешната помощ", пише в анализа. Вижда се, че малко под 200 000 повиквания на "Спешна помощ" не са били изпълнени. Много е вероятно това да се дължи на нов подход при селекцията на спешните случаи, но не е ясно как той се е отразил на качеството на медицинската услуга. Икономистите смятат, че в обществото има неразбиране към обхвата на спешната помощ и естеството на нейните услуги.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Вкарват повече информация в здравните ни досиета
Още: Доц. Кунчев: Бездомните кучета са "такситата" на кърлежите
Любопитно е, че обажданията по спешната линия бележат пик през 2018 г., а не през пандемията. Според изводите на изготвилите доклада това означава две неща - че спешната помощ не е разширила драстично дейността си през пандемичните години и че данните не сочат за натиск върху системата в резултат на увеличения брой случаи на пациенти с Covid-19:
"Данните за обслужени и хоспитализирани пациенти също показват сериозния спад на обслужените пациенти през 2019 г. с над 30% и слабия ръст през 2020 и 2021 г. в резултат на пандемията. Като цяло от обслужените пациенти в спешната помощ се хоспитализират между 30 и 40%, като този дял е бил най-висок през 2019 г.".
Още: Изписват още двама от пострадалите при трагедията в Кочани
Още: Перник остана без родилно отделение
