"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
Моят живот е едно непрестанно усилие
да го дебна отблизо,
да му стягам юздите.
"Наследство"
Благодаря ви, тате и мамо,
че нямахте къщи и тежки имоти,
та за наследство ми дадохте само
гордост, и труд и любов към живота!
Гордост, та в черния час да запея –
моята мъка да не усетят!
"Как?!"
Как да се движиш в този свят,
без никого да нараняваш,
като ръбат, зъбат, чепат –
на ръб, на зъб на чеп те прави?
Като живееш в общество
от същества тебеподобни,
изваяни от естество
несъвършено, несвободно?
Като не е еднакво строг
Животът с всички свои твари?
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
"Желание"
Да бъде слънчево и тихо.
В праха да се въргалят псета.
Петли лениво да подвикват.
В тревите да жужат щурчета.
Овце да пъплят по баира
като лениви буболечки.
"Причастие"
На себе си ли измених,
или пък себе си намерих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях довчера.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
"Мираж"
Ще си вдигна до потока дом.
Седнала до ниския прозорец,
на водата бистра мълчешком
аз душата си ще изговоря.
Нищо, че водата не мълчи –
от предателство не се страхувам,
че душа човешка, не с уши,
а с душа единствено се чува.
Ако спре потокът изумен,
ако потече назад водата,
аз ще знам, че в този божи ден
някой чул е със душа – душата.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
Моят живот е едно непрестанно усилие
да го дебна отблизо,
да му стягам юздите.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
Моят живот е едно непрестанно усилие
да го дебна отблизо,
да му стягам юздите.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
Моят живот е едно непрестанно усилие
да го дебна отблизо,
да му стягам юздите.
"Южнячка"
Аз мога да съм много радостна
и – много да съм тъжна.
Да браня истината с ярост, но
внезапно да излъжа.
И мога да съм толкоз зла, че
на зъл дух да приличам!
"Подари любов"
Любов
Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж ,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властника – боязън,
на роба – доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
Моят живот е едно непрестанно усилие
да го дебна отблизо,
да му стягам юздите.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
Моят живот е едно непрестанно усилие
да го дебна отблизо,
да му стягам юздите.
"Южнячка"
Аз мога да съм много радостна
и – много да съм тъжна.
Да браня истината с ярост, но
внезапно да излъжа.
И мога да съм толкоз зла, че
на зъл дух да приличам!
"Причастие"
На себе си ли измених,
или пък себе си намерих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях довчера.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
"Желание"
Да бъде слънчево и тихо.
В праха да се въргалят псета.
Петли лениво да подвикват.
В тревите да жужат щурчета.
Овце да пъплят по баира
като лениви буболечки.
"Подари любов"
Любов
Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж ,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властника – боязън,
на роба – доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
Моят живот е едно непрестанно усилие
да го дебна отблизо,
да му стягам юздите.
"Наследство"
Благодаря ви, тате и мамо,
че нямахте къщи и тежки имоти,
та за наследство ми дадохте само
гордост, и труд и любов към живота!
Гордост, та в черния час да запея –
моята мъка да не усетят!
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
Моят живот е едно непрестанно усилие
да го дебна отблизо,
да му стягам юздите.
"Мираж"
Ще си вдигна до потока дом.
Седнала до ниския прозорец,
на водата бистра мълчешком
аз душата си ще изговоря.
Нищо, че водата не мълчи –
от предателство не се страхувам,
че душа човешка, не с уши,
а с душа единствено се чува.
Ако спре потокът изумен,
ако потече назад водата,
аз ще знам, че в този божи ден
някой чул е със душа – душата.
"Как?!"
Как да се движиш в този свят,
без никого да нараняваш,
като ръбат, зъбат, чепат –
на ръб, на зъб на чеп те прави?
Като живееш в общество
от същества тебеподобни,
изваяни от естество
несъвършено, несвободно?
Като не е еднакво строг
Животът с всички свои твари?
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
"Хипотеза" Ние били сме, казват, звездна материя – късчета слънце… Как да повярвам! Аз усещам в душата си цяла империя, дето лъч не прониква и царят е варварин! Моят живот е едно непрестанно усилие да го дебна отблизо, да му стягам юздите.
"Наследство" Благодаря ви, тате и мамо, че нямахте къщи и тежки имоти, та за наследство ми дадохте само гордост, и труд и любов към живота! Гордост, та в черния час да запея – моята мъка да не усетят!
"Как?!" Как да се движиш в този свят, без никого да нараняваш, като ръбат, зъбат, чепат – на ръб, на зъб на чеп те прави? Като живееш в общество от същества тебеподобни, изваяни от естество несъвършено, несвободно? Като не е еднакво строг Животът с всички свои твари?
Любов е да помогнеш, любов е да дадеш на гладния – надежда, на сития – копнеж, на силния – неволя, на слабия – кураж, на веселия – милост, на тъжния – мираж, на скромния – посока, на алчния – сърце, на имащия – радост, на можещия – цел, на гордия – утеха, на плахия – мечта, на властващия – мярка, на роба – доброта.
"На чувствата ни" На чувствата ни тъничката нишка, опъната до скъсване, трепти. Секунда още и навярно с нищо не ще я залепим ни аз, ни ти.
"Желание" Да бъде слънчево и тихо. В праха да се въргалят псета. Петли лениво да подвикват. В тревите да жужат щурчета. Овце да пъплят по баира като лениви буболечки.
"Причастие" На себе си ли измених, или пък себе си намерих? Не знам. В сегашните си дни не съм, каквато бях довчера. Над мене ли се извисих, или пък мене си пречупих?
"Аз върнах" Аз върнах човека от нашия праг. А беше самотник. А беше бедняк. Не ми се посвидиха вино и хляб, ни дума любезна.
"Мираж" Ще си вдигна до потока дом. Седнала до ниския прозорец, на водата бистра мълчешком аз душата си ще изговоря. Нищо, че водата не мълчи – от предателство не се страхувам, че душа човешка, не с уши, а с душа единствено се чува. Ако спре потокът изумен, ако потече назад водата, аз ще знам, че в този божи ден някой чул е със душа – душата.
"Хипотеза" Ние били сме, казват, звездна материя – късчета слънце… Как да повярвам! Аз усещам в душата си цяла империя, дето лъч не прониква и царят е варварин! Моят живот е едно непрестанно усилие да го дебна отблизо, да му стягам юздите.
"Хипотеза" Ние били сме, казват, звездна материя – късчета слънце… Как да повярвам! Аз усещам в душата си цяла империя, дето лъч не прониква и царят е варварин! Моят живот е едно непрестанно усилие да го дебна отблизо, да му стягам юздите.
"Молитва" Господи, който все още си в мене, дай ми кураж да остана неотмъстителна, неозлобена, както съм рана до рана.
"Хипотеза" Ние били сме, казват, звездна материя – късчета слънце… Как да повярвам! Аз усещам в душата си цяла империя, дето лъч не прониква и царят е варварин! Моят живот е едно непрестанно усилие да го дебна отблизо, да му стягам юздите.
"Южнячка" Аз мога да съм много радостна и – много да съм тъжна. Да браня истината с ярост, но внезапно да излъжа. И мога да съм толкоз зла, че на зъл дух да приличам!
"Южнячка" Аз мога да съм много радостна и – много да съм тъжна. Да браня истината с ярост, но внезапно да излъжа.
"Подари любов" Любов Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш: на гладния – надежда, на сития – копнеж, на силния – неволя, на слабия – кураж , на веселия – милост, на тъжния – мираж, на скромния – посока, на алчния – сърце, на имащия – радост, на можещия – цел, на гордия – утеха, на плахия – мечта, на властника – боязън, на роба – доброта… ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому, какво си дал.
