Непознат на вратата
Лисе беше сама вкъщи, когато се позвъни на вратата. Беше вечер. Баща ѝ трябваше да работи до късно, а майка ѝ беше излязла с няколко приятелки.
1
НЕ ТАНЦУВАЙТЕ ОТВЪД ДАЛЕЧНАТА ПЛАНИНА
Мария Исабел Камагуей, 1866 г.
В шест и половина, когато всички свивачи на пури се настаниха на масите си пред купчините тютюневи листа и управителят звънна с камбанката, Мария Исабел сведе глава, прекръсти се и взе първия лист.
„…Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно.
Кумът Арън стоеше пред църквата в Торнхам редом с младоженеца – своя брат Лий, който леко трепереше от нерви. Музиката от църковния орган се носеше тихо в неподвижния летен въздух над гостите, а свещеникът бе потънал в мисли, докато всички чакаха булката Алис най-сетне да се появи.
2.
Момичето в носилката няма други дрехи освен едни изтъркани дънки. Вълнистата ѝ червена коса така плътно е полепнала по бузите, раменете и гърдите ѝ, че наподобява втори слой кожа.
Я си представи, че ти си човек, който си избира храната. Сега това е много модерно и слава богу! След 90-те години, когато цареше глад, най-сетне се заситихме и проумяхме, че рафтовете в магазините наистина са пълни и на всеки ъгъл работят ресторанти.
СПИКСОВ АРА
МЕСТООБИТАНИЕ: Бразилия
Папагалите винаги са привличали вниманието на птицевъдите по света заради яркото си оперение, необичайната си външност и високата си интелигентност.
Втора глава
Райската градина олицетворява съдбата на всички, които са претърпели загуба, сиреч на цялото човечество. Притежаващият губи притежанието си досущ както живият умира.
Стоях пред огледалото в спалнята и се опитвах да направя перфектен възел на вратовръзката си. Изключително проста задача, която ми се налагаше да изпълнявам всеки ден преди работа, и въпреки това не можех да я свърша както трябва.
- Дай да ти помогна, Алекс – каза Бри и се приближи до мен.
Изабел обви с ръце тялото си, мъчейки се да избяга от надвисналата над нея скръб, от усещането за ампутация, което я връхлиташе всеки път, когато се озовеше сама в огромното легло.
Десет години след вълнуващото си посещение в „Кафене на края на света“, Джон Стрелеки се завръща с втората си книга, в която отново попада на симпатичните хора от кафенето и си припомня наученото от тях.
Георги Костов Антонов (80 г.)
род. от с. Куманичево, Костурско
жив. във Варна
16.04.1943 г.
Животописна бележка: „От основаването на ВМОРО в гр. Солун бех посветен за член в квартала Вардар капия, където имах своя гостилница с шкембеджийница.
За разлика от повечето си колеги аз не съм искал да ставам лекар от дете, още по-малко – мозъчен хирург. Най-ранният ми порив беше да стана писател вероятно заради момчешкото ми увлечение по учителката по английски в отделенията.
Дълбока мисъл №1
Да преследваш звездите и да свършиш в буркана с червени рибки
ЯВНО ПОНЯКОГА ВЪЗРАСТНИТЕ ОТДЕЛЯТ ВРЕМЕ, за да седнат и да се замислят над провала на живота си.
1
ТОПЛА ЛЯТНА ВЕЧЕР ВЛАСТВАШЕ над живописното пристанище на Солун. Откъм залива подухваше свеж бриз и носеше дъха на водорасли, пресни миди и разлят мазут – така както го бе носил и предните няколко хилядолетия (с изключение на мазута).
„…Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно.
Непознат на вратата
Лисе беше сама вкъщи, когато се позвъни на вратата. Беше вечер. Баща ѝ трябваше да работи до късно, а майка ѝ беше излязла с няколко приятелки.
Я си представи, че ти си човек, който си избира храната. Сега това е много модерно и слава богу! След 90-те години, когато цареше глад, най-сетне се заситихме и проумяхме, че рафтовете в магазините наистина са пълни и на всеки ъгъл работят ресторанти.
За разлика от повечето си колеги аз не съм искал да ставам лекар от дете, още по-малко – мозъчен хирург. Най-ранният ми порив беше да стана писател вероятно заради момчешкото ми увлечение по учителката по английски в отделенията.
Втора глава
Райската градина олицетворява съдбата на всички, които са претърпели загуба, сиреч на цялото човечество. Притежаващият губи притежанието си досущ както живият умира.
Георги Костов Антонов (80 г.)
род. от с. Куманичево, Костурско
жив. във Варна
16.04.1943 г.
Животописна бележка: „От основаването на ВМОРО в гр. Солун бех посветен за член в квартала Вардар капия, където имах своя гостилница с шкембеджийница.
1
ТОПЛА ЛЯТНА ВЕЧЕР ВЛАСТВАШЕ над живописното пристанище на Солун. Откъм залива подухваше свеж бриз и носеше дъха на водорасли, пресни миди и разлят мазут – така както го бе носил и предните няколко хилядолетия (с изключение на мазута).
Изабел обви с ръце тялото си, мъчейки се да избяга от надвисналата над нея скръб, от усещането за ампутация, което я връхлиташе всеки път, когато се озовеше сама в огромното легло.
1
НЕ ТАНЦУВАЙТЕ ОТВЪД ДАЛЕЧНАТА ПЛАНИНА
Мария Исабел Камагуей, 1866 г.
В шест и половина, когато всички свивачи на пури се настаниха на масите си пред купчините тютюневи листа и управителят звънна с камбанката, Мария Исабел сведе глава, прекръсти се и взе първия лист.
СПИКСОВ АРА
МЕСТООБИТАНИЕ: Бразилия
Папагалите винаги са привличали вниманието на птицевъдите по света заради яркото си оперение, необичайната си външност и високата си интелигентност.
2.
Момичето в носилката няма други дрехи освен едни изтъркани дънки. Вълнистата ѝ червена коса така плътно е полепнала по бузите, раменете и гърдите ѝ, че наподобява втори слой кожа.
Кумът Арън стоеше пред църквата в Торнхам редом с младоженеца – своя брат Лий, който леко трепереше от нерви. Музиката от църковния орган се носеше тихо в неподвижния летен въздух над гостите, а свещеникът бе потънал в мисли, докато всички чакаха булката Алис най-сетне да се появи.
Дълбока мисъл №1
Да преследваш звездите и да свършиш в буркана с червени рибки
ЯВНО ПОНЯКОГА ВЪЗРАСТНИТЕ ОТДЕЛЯТ ВРЕМЕ, за да седнат и да се замислят над провала на живота си.
Десет години след вълнуващото си посещение в „Кафене на края на света“, Джон Стрелеки се завръща с втората си книга, в която отново попада на симпатичните хора от кафенето и си припомня наученото от тях.
Стоях пред огледалото в спалнята и се опитвах да направя перфектен възел на вратовръзката си. Изключително проста задача, която ми се налагаше да изпълнявам всеки ден преди работа, и въпреки това не можех да я свърша както трябва.
- Дай да ти помогна, Алекс – каза Бри и се приближи до мен.