България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е и Екатерина Каравелова - съпругата на Петко Каравелов, която става водеща фигура в борбата за правата на жените. Тя оставя следа в обществения, политическия и културния живот на страната ни във времето, в което живее.
Биографични данни
Екатерина Каравелова е родена на 21 октомври 1860 г. в Русчук (днес Русе). Лелята на Екатерина по бащина линия - Кирияки Минкова, решава да я заведе да учи в Русия, когато е едва на 10 години.
В Москва Екатерина се настанява в дома на генерал Лермонтов и съпругата му. Те записват малкото момиче в Четвърта Московска женска гимназия. Екатерина завършва гимназията с пълно отличие и златен медал.
Още: Архитектът, който умира само на 46 години, но оставя огромно наследство в следосвобожденска София
Все още ненавършила 17 години, тя се завръща във вече освободена България. Екатерина обособява стая в дома си в Русе и започва да преподава френски, немски, както и всички останали предмети на деца от различни възрасти.
По това време писателят Любен Каравелов се установява в Русе, където остава до смъртта си. Неговият брат Петко го посещава често и всеки път се отбива при Екатерина. Той прави няколко предложения за брак на младата учителка, но тя отказва. В края на 1879 г. Екатерина най-после приема и след няколко месеца става негова съпруга.
Двамата имат три дъщери. Първата им дъщеря Радка умира едва на 3 години. Втората им дъщеря Виола, която е съпруга на журналиста и общественика Йосиф Хербст, умира от мъка, след като той изчезва безследно. Третата им дъщеря Лора, която е съпруга на поета Пейо Яворов, след бурен скандал от ревност се застрелва в гърдите с неговия пистолет. В нощта на смъртта на Лора, съкрушеният Яворов прави опит за самоубийство, като се застрелва в слепоочието, но остава жив, макар и ослепял. Следва близо година на мъчително съдебно разследване и обществено гонение, в което той е обвиняван, че е убил съпругата си. Почти година след смъртта й, Яворов сам слага край на живота си, като изпива отрова и се застрелва.
Когато Петко Каравелов става министър на финансите в правителството на Драган Цанков, Екатерина става негова сътрудничка и секретарка.
През месец февруари 1887 г. Петко Каравелов е арестуван по време на русенския бунт на офицерите русофили. Тогава Екатерина Каравелова търси подкрепа от европейските дипломати в София. Те се застъпват за него и той е спасен, но стамболовистите се настройват още повече срещу Екатерина.
През 1891 г. Петко Каравелов отново е арестуван по обвинение за убийството на министър Белчев, след което е хвърлен в Черната джамия.
Още: Първата "госпожа" в София преди Освобождението, завещала всичко на църквата "Св. Неделя"
Съпругата му също не е пощадена - на 30 ноември 1891 г. тя е поставена под домашен арест. През февруари следващата година е изправена пред съда заради обвинение в чуждо вмешателство. Повод за това става помощта, която Екатерина търси от чуждите дипломати. По нареждане на Стефан Стамболов тя е осъдена на смърт. Но със застъпничеството на съдебния заседател и русенския митрополит дядо Григорий, тя е спасена от бесилото. След като е освободена, Екатерина Каравелова се връща в Русе.
След като през 1901 г. нейният съпруг става министър-председател за трети път, тя отново става учителка в Първа софийска девическа гимназия и остава на тази длъжност до сетния дъх на съпруга си на 24 януари 1903 г.
Делото на Екатерина Каравелова
Дори и след загуба на съпруга си, Каравелова не се оттегля от обществения и културния живот на страната. След жестокото потушаване на Илинденското въстание, тя оглавява женски комитет за освобождаване на девойки-боркини от турските затвори. Тя участва и в Македонска конференция в Лондон.
Екатерина Каравелова работи като главна медицинска сестра във Военното училище по време на Балканската война. Тя се грижи за ранените и пострадалите и по време на Първата световна война.
След подписването на несправедливия за България Ньойския договор, Екатерина Каравелова изготвя протеста, който Българският женски съюз изпраща до женските съюзи в чужбина.
Тя защитава отечеството и на конгреса на лигата в Дъблин. В продължение на 25 години Каравелова е председател на Българския женски съюз. Тя представлява страната ни на Четвъртия конгрес на Международната женска лига за мир и свобода, състоял се от 1 до 7 май 1924 г. във Вашингтон.
След като се завръща в родината, Каравелова изнася беседи на тема борбата за мир. Тя посвещава част от живота си и на писателска дейност. Каравелова инициира създаването на Съюза на българските писатели.
Автор е на политически фейлетони и литературна критика. Прави преводи на руски, френски и немски автори. В рубриките на в. „Търновска конституция“ тя пише под различни псевдоними. Под псевдонима Камен Чернев тя основава „Библиотека Св. Климент“.
Още: Енциклопедистът, наложил 32-буквената азбука и предложил София за столица на България
Почти 25 години Екатерина Каравелова остава в центъра на политическия живот в страната. По-късно заминава за Русия и използва връзките си там за възстановяване на българо-руските отношения.
На 1 април 1947 г. Екатерина Каравелова умира. По разпореждане на Георги Димитров тя е погребана до Петко Каравелов.
