X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Откъс от "Повече от музика"

410
Откъс от "Повече от музика"
Снимка: Издателство ЕРА

Джейсън

Песен: Broken, Изпълнител: Lund,

Албум: Broken

Написах съобщението си и чух пиукането от другия край на магазина.

Джейсън: Толкова си прецакана. Една дума: изкуствена кожа.

Слоун: Как се отнасяш към препарирането на животни?

Джейсън: Какво ще кажеш за 1970-те?

На заден план засвири песен на групата Talking Heads и аз погледнах над стелажите на мухлясалия магазин за втора употреба в Санта Моника. Слоун ме погледна от другата страна на помещението и присви очи. Усмихнах ѝ се в отговор.Беше помолила Зейн да ни остави в магазина, за да може тя да изпълни предизвикателството си за срещата ни довечера. Всеки от нас имаше по петнайсет долара, с които да купи нещо, което другият трябваше да носи през останалата част от вечерта. Всъщност идеята беше доста забавна. Но когато чух Слоун да се смее – така че се чуваше из целия магазин, – разбрах, че това няма да свърши добре за мен.

– Смелостта ти е напът да бъде изпитана – каза тя навън, десет минути по-късно. Беше очарователна.

– Нищо не ме плаши.

– Наистина ли? Мисля, че това може да те изплаши – отбеляза Слоун и извади дълга червена пелерина, изрисувана с малки мексикански сандвичи тако. Разпъна я в краищата.

Прокарах ръка през косата си и Слоун се засмя.

– Добре. Това е пелерина. Мога да нося пелерина – казах и се засмях гърлено. – Пак ще съм достатъчно мъжествен.

– Склонна съм да се съглася с теб по този въпрос. Твой ред е.

Бях ударил десетката в магазина. Извадих цяла пижама със затворени крачоли, с глава на еднорог като качулка. Дори имаше и опашка. Слоун пребледня и аз едва не прихнах.

– Трябва ли да нося качулката? – попита тя.

– Абсолютно. И колана. – Извадих шампионски колан по борба от златиста пластмаса.

Слоун направи гримаса.

– Супер. Но не съм приключила с теб – заяви тя. – Знам какво си мислиш. Мислиш си, че си някакъв важен тип – тя направи знак с ръце, сякаш искаше да каже „тра-ла-ла“ – и не можеш да се снимаш, разхождайки се по кея на Санта Моника. Това би било лошо за имиджа ти и Пиа ще ти изнесе лекции и дрън-дрън. Но искам да знаеш, че съм уредила това, защото съм много предвидлива приятелка.Тя се обърна с гръб и си сложи нещо. Когато се обърна отново към мен, избухнах в смях. Носеше пластмасови слънчеви очила в телесен цвят, които бяха във формата на ръце над очите. Между пръстите имаше пролуки, през които да виждаш.И двамата се смеехме толкова силно, че чак ни се насълзиха очите. Сграбчих Слоун и я придърпах към гърдите си.Не можех да живея без това. Исках тя да дойде с мен на турнето.

Не ме интересуваше какво трябва да направя, за да се случи – да ѝ платя сметките, да подкупя Кристен за подкрепа. Да я моля.Все още чаках обаждане от Ърни дали можем да отстраним Лола от турнето, преди да говоря със Слоун. Но каквото и да станеше, вече имах план да се срещаме, дори когато съм на път. Ако тя не можеше да дойде с мен или да ме посети заради Лола, аз щях да идвам при нея възможно най-често. И за празниците щях да имам пет седмици почивка. И преди бяхме поддържали връзка по телефона и се бяхме виждали по скайп. Справяхме се добре. Бихме могли да го направим отново.

Облякохме си тоалетите. Слоун се нуждаеше от някои промени. Взехме назаем ножици от магазина и отрязахме крачолите, за да може да си обуе обувките. Каза, че ѝ е горещо, затова отрязахме и ръкавите

– Ето така – нагласи се тя, като разкопча ципа отпред и повдигна гърдите си, а кривият рог на качулката ѝ подскочи. – Секси еднорог.

Погледнах я през пластмасовите пръсти на новите си слънчеви очила.

– Доволна ли си от себе си? Виж на какво ни направи.

– Доволна съм, благодаря. – Тя наведе триумфално глава

към мен.

– Ти си луда, нали знаеш? Нали?

– И ти си луд. – Слоун плъзна ръце около кръста ми и ме прегърна. Погледна ме, опряла брадичка до гърдите ми. – О! Трябва да направим снимка и да я изпратим на майка ти.

Направихме няколко забавни селфита и ги изпратихме. Харесваше ми, че двете си допаднаха. Толкова много ги обичах.

Тръгнахме към обрамчената с палми пешеходна Трета улица, хванати за ръце. Слънцето вече залязваше. Събирахме много по-малко погледи, отколкото, ако бяхме в Ели, облечени по този начин. Всъщност почти останахме незабелязани. Бях благодарен за очилата. Бях си взел шапка и няколко чифта слънчеви очила, за да не ме разпознаят. Сега имах много изяви, много повече от преди, и някой някъде щеше да се досети кой съм. Санта Моника беше туристическадестинация. Последното нещо, което исках, докато бях със Слоун, беше да раздавам автографи. Но мисля, че носът и очилата с пръсти прикриха по-добре самоличността ми от първоначалния ми план. Никой не очакваше Джаксън Уотърс да носи наметка с тако.

Слоун стоеше до една витрина и гледаше един манекен, а аз застанах зад нея и я загърнах с пелерината си.

– Хей, искам да ти кажа нещо. – Целунах я по главата и Слоун ми се усмихна в отражението в стъклото. – Чудех се къде искаш да прекараме моята петседмична почивка. Може да останем тук през цялото време, но знам, че мама ще се зарадва, ако отидем при тях за Деня на благодарността.

Видях как усмивката ѝ помръкна.

Слоун се обърна с лице към мен.

– Джейсън...

Гласът ѝ беше извинителен. Сърцето ми се сви.

– Джейсън, мисля, че трябва да бъдем реалисти – каза тя нежно. – Няма да те има повече от година. Ще бъдеш на път през цялото време, в различни часови зони...

– Почакай... – Премигнах, невярвайки на това, което чувам.

– Искаш да се разделим ли?

Погледът ѝ омекна.

– Не искам да се разделяме. Но не виждам как ще продължим заедно.

– Слоун – поклатих глава, – вече сме го правили.

– За две седмици. В началото. Но ти ще бъдеш хедлайнер.

Толкова ще си зает, че дори няма да имаш време да мислиш за мен, камо ли да ми се обаждаш. Понякога дори тогава не можеше да намериш време да ми се обадиш.

Свалих глупавите си очила и пристъпих крачка по-близо до нея.

– Ние няма да се разделим – казах. – Няма.

– Джейсън – настоя тихо тя. – Не искам това, което преживяваме сега, да изчезне под лавината от дълги дни на връзка, която не е никаква връзка. Не искам да се налага да правя усилие, за да си спомням дни като днешния.

"Повече от музика" от Аби Хименес - остроумен, изпълнен с любов и музика роман

Колко често се случва непознато куче да скочи внезапно в колата ви? Слоун още не подозира, но тази случайна и доста комична среща с чет...

Сложих ръцете си върху нейните.

– Не, няма да стане така. Ще имаме още много щастливи дни. Ще си говорим по скайп и ще ти се обаждам. Ще идвам при теб, когато мога. Ще бъде трудно, но просто трябва да положим усилия. – Поклатих глава. – Слоун, какво си помисли, че се случва? Нима мислиш, че връзката ни е някаква шега за мен?

– Разбира се, че не. И за мен не е така. – Тя облиза устни. – Но обстоятелствата около теб се промениха и, Джейсън, знам какво означава това. Когато бях малка, баща ми работеше в чужбина. Това разруши брака на родителите ми. Първо, не се чувахме по цял ден. След това по два дни. После стана една седмица. След това дори няма да можеш да си спомниш последния път, когато сме си говорили, защото това вече ще е обичайната ситуация. И аз се познавам, Джейсън. Ще страдам през цялото време, животът и психиката ми ще се съсипят. Няма да ти хареса в какво ще се превърна. Ще съм параноичка, защото няма да знам какво правиш, и ще негодувам, че не отделяш време за мен. Ти ще се разочароваш, че искам вниманието ти, когато си толкова уязвим. Ще се отчуждим и ще бъдем самотни, въпреки че сме заедно. – Тя сложи ръце на гърдите ми и ме погледна с красивите си кафяви тъжни очи. – Джейсън, толкова време бях самотна и нещастна. Просто не мога да го направя пак. Не мога да се върна крачка назад. Не мога. Няма да го направя.Това беше моментът, в който трябваше да кажа: „Тогава ела с мен“. Заради Лола обаче нямах друг избор, освен да го оставя да отмине.

– Слоун, не го прави – казах аз, а очите ми я умоляваха. – Моля те.

Изучавах лицето ѝ. Волевата ѝ брадичка, неподвижните ѝ очи, които фиксираха моите. Разумът ѝ беше решил – и най-лошото беше, че знаех, че е права.

За мен имаше един основен фактор, който ме караше да се придържам към този вариант. И на мен не ми харесваше опцията за връзка от разстояние, но бих го направил, защото иначе щях да знам, че без мен, тя излиза с други мъже. И аз бях виновен, че това ще се случи, защото моята работа ни разделяше.

Още от ЛИТСПОТ:

Откъс от "Къща край Брега на светулките"

Какво прави хората нещастни?

Откъс от книгата "Безнадежден случай"

„Витошка“ е широка колкото „Шан-з-Елизе“

Откъс от "Изкуството да съблазняваш", Робърт Грийн

Откъс от "Утринно сияние"

Раждат ли тежките времена по-жилави хора?

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално