Вече идва и неделният ден, а с него се появява онова сладко чувство, че седмицата най-сетне отпуска хватката си и човек може да си поеме въздух без да гледа часовника през пет минути.
1 май е Денят на труда, а у нас този празник е официален почивен ден, което винаги носи особена сладост, защото говорим за ден, посветен на труда, който всъщност идва като заслужен отдих.
30 април не е просто обикновен четвъртък, а и последният ден на месеца, което винаги носи особено напрежение, защото човек неволно започва да прави равносметка какво е успял да свърши, какво е изпуснал и какво влачи като опашка към следващия месец.
29 април е сряда и е предпоследният ден от месеца, което в една или друга степен винаги носи леко напрежение, защото човек неусетно започва да прави равносметки, да мисли какво е свършил и какво още виси като недовършена работа.
Вторник вече е на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата вече е набрала скорост, а ние няма как да се крием зад ленивото настроение на понеделника.
Понеделник вече идва към нас и носи добре познатото усещане, че почивката е останала зад гърба ни, а новата седмица чака да види с какъв крак ще прекрачим прага ѝ.
Неделя вече е пред нас и носи онова сладко усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме въздух, без някой да го дърпа за ръкава.
Съботата вече идва и носи онова сладко усещане, че човек най-сетне може да излезе от делничния коловоз, да намали темпото и да си подреди не само задачите, а и мислите.
Петък е ден, който почти всеки чака с нетърпение, защото носи онова сладко усещане, че седмицата най-сетне започва да отпуска хватката си и че човек може да види светлина в тунела.
Четвъртък вече се приближава към хоризонта и носи със себе си онова особено усещане, че седмицата е стигнала до своя важен завой, в който за едни нещата започват да се подреждат, а за други напрежението идва в повече.
Сряда вече идва на хоризонта и носи онова особено усещане, при което седмицата е навлязла в своя ритъм, но човек още се надява, че ще успее да хване нещата в движение и да подреди по-важното.
Вторник вече е на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата вече е хванала скорост, а човек няма накъде да бяга от задачите, решенията и малките битки на делника.
Понеделник вече чука на вратата и това определено не е денят, който много от нас чакат с нетърпение, защото след почивката отново идват задачите, сроковете и нуждата бързо да влезем в обичайния ритъм.
Неделята винаги е един от най-обичаните дни от седмицата, защото носи онова сладко усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме въздух и да чуе собствените си мисли.
18 април е събота и идва точно навреме, защото след по-късата работна седмица, която мина под знака на отминалия Великден, повечето хора вече усещат, че са дали повече сили, отколкото са очаквали.
На 17 април идва априлското новолуние, а тази луна не е от онези, които минават тихомълком и остават някъде на заден план, защото носи заряд за нов старт, за смяна на посоката и за по-смели решения.
Идва четвъртият ден от началото на седмицата и точно той често се оказва онзи особен завой, в който вече не можем да се крием нито зад умората от началото, нито зад надеждата, че всичко само ще се нареди.
Сряда вече идва на хоризонта и носи със себе си онзи особен ритъм, при който седмицата вече е хванала ход, но още не е стигнала мястото, в което човек може да си отдъхне с лека ръка.
14 април е вторник, но реално това е първият работен ден след великденските празници.Затова този ден идва с малко по-особен ритъм от обикновено, понеже още носим светлината на празника, а вече трябва да се върнем към задачите, сроковете и реалността.
Неделя вече е пред нас и носи онова сладко усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме въздух, без някой да го дърпа за ръкава.
Вторник вече е на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата вече е хванала скорост, а човек няма накъде да бяга от задачите, решенията и малките битки на делника.
Вторник вече е на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата вече е набрала скорост, а ние няма как да се крием зад ленивото настроение на понеделника.
Понеделник вече чука на вратата и това определено не е денят, който много от нас чакат с нетърпение, защото след почивката отново идват задачите, сроковете и нуждата бързо да влезем в обичайния ритъм.
14 април е вторник, но реално това е първият работен ден след великденските празници.Затова този ден идва с малко по-особен ритъм от обикновено, понеже още носим светлината на празника, а вече трябва да се върнем към задачите, сроковете и реалността.
Петък е ден, който почти всеки чака с нетърпение, защото носи онова сладко усещане, че седмицата най-сетне започва да отпуска хватката си и че човек може да види светлина в тунела.
Понеделник вече идва към нас и носи добре познатото усещане, че почивката е останала зад гърба ни, а новата седмица чака да види с какъв крак ще прекрачим прага ѝ.
Неделята винаги е един от най-обичаните дни от седмицата, защото носи онова сладко усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме въздух и да чуе собствените си мисли.
Четвъртък вече се приближава към хоризонта и носи със себе си онова особено усещане, че седмицата е стигнала до своя важен завой, в който за едни нещата започват да се подреждат, а за други напрежението идва в повече.
Вече идва и неделният ден, а с него се появява онова сладко чувство, че седмицата най-сетне отпуска хватката си и човек може да си поеме въздух без да гледа часовника през пет минути.
Сряда вече идва на хоризонта и носи онова особено усещане, при което седмицата е навлязла в своя ритъм, но човек още се надява, че ще успее да хване нещата в движение и да подреди по-важното.
Сряда вече идва на хоризонта и носи със себе си онзи особен ритъм, при който седмицата вече е хванала ход, но още не е стигнала мястото, в което човек може да си отдъхне с лека ръка.
Съботата вече идва и носи онова сладко усещане, че човек най-сетне може да излезе от делничния коловоз, да намали темпото и да си подреди не само задачите, а и мислите.
30 април не е просто обикновен четвъртък, а и последният ден на месеца, което винаги носи особено напрежение, защото човек неволно започва да прави равносметка какво е успял да свърши, какво е изпуснал и какво влачи като опашка към следващия месец.
На 17 април идва априлското новолуние, а тази луна не е от онези, които минават тихомълком и остават някъде на заден план, защото носи заряд за нов старт, за смяна на посоката и за по-смели решения.
29 април е сряда и е предпоследният ден от месеца, което в една или друга степен винаги носи леко напрежение, защото човек неусетно започва да прави равносметки, да мисли какво е свършил и какво още виси като недовършена работа.
Идва четвъртият ден от началото на седмицата и точно той често се оказва онзи особен завой, в който вече не можем да се крием нито зад умората от началото, нито зад надеждата, че всичко само ще се нареди.
18 април е събота и идва точно навреме, защото след по-късата работна седмица, която мина под знака на отминалия Великден, повечето хора вече усещат, че са дали повече сили, отколкото са очаквали.
1 май е Денят на труда, а у нас този празник е официален почивен ден, което винаги носи особена сладост, защото говорим за ден, посветен на труда, който всъщност идва като заслужен отдих.
Вече идва и неделният ден, а с него се появява онова сладко чувство, че седмицата най-сетне отпуска хватката си и човек може да си поеме въздух без да гледа часовника през пет минути.
Съботният ден идва на хоризонта с онова сладко обещание, че човек най-сетне може да намали оборотите и да си поеме въздух след делничната въртележка.
1 май е Денят на труда, а у нас този празник е официален почивен ден, което винаги носи особена сладост, защото говорим за ден, посветен на труда, който всъщност идва като заслужен отдих.
30 април не е просто обикновен четвъртък, а и последният ден на месеца, което винаги носи особено напрежение, защото човек неволно започва да прави равносметка какво е успял да свърши, какво е изпуснал и какво влачи като опашка към следващия месец.
29 април е сряда и е предпоследният ден от месеца, което в една или друга степен винаги носи леко напрежение, защото човек неусетно започва да прави равносметки, да мисли какво е свършил и какво още виси като недовършена работа.
Вторник вече е на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата вече е набрала скорост, а ние няма как да се крием зад ленивото настроение на понеделника.
Понеделник вече идва към нас и носи добре познатото усещане, че почивката е останала зад гърба ни, а новата седмица чака да види с какъв крак ще прекрачим прага ѝ.
Неделя вече е пред нас и носи онова сладко усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме въздух, без някой да го дърпа за ръкава.
Съботата вече идва и носи онова сладко усещане, че човек най-сетне може да излезе от делничния коловоз, да намали темпото и да си подреди не само задачите, а и мислите.
Петък е ден, който почти всеки чака с нетърпение, защото носи онова сладко усещане, че седмицата най-сетне започва да отпуска хватката си и че човек може да види светлина в тунела.
Четвъртък вече се приближава към хоризонта и носи със себе си онова особено усещане, че седмицата е стигнала до своя важен завой, в който за едни нещата започват да се подреждат, а за други напрежението идва в повече.
Сряда вече идва на хоризонта и носи онова особено усещане, при което седмицата е навлязла в своя ритъм, но човек още се надява, че ще успее да хване нещата в движение и да подреди по-важното.
Вторник вече е на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата вече е хванала скорост, а човек няма накъде да бяга от задачите, решенията и малките битки на делника.
Понеделник вече чука на вратата и това определено не е денят, който много от нас чакат с нетърпение, защото след почивката отново идват задачите, сроковете и нуждата бързо да влезем в обичайния ритъм.
Неделята винаги е един от най-обичаните дни от седмицата, защото носи онова сладко усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме въздух и да чуе собствените си мисли.
18 април е събота и идва точно навреме, защото след по-късата работна седмица, която мина под знака на отминалия Великден, повечето хора вече усещат, че са дали повече сили, отколкото са очаквали.
На 17 април идва априлското новолуние, а тази луна не е от онези, които минават тихомълком и остават някъде на заден план, защото носи заряд за нов старт, за смяна на посоката и за по-смели решения.
Идва четвъртият ден от началото на седмицата и точно той често се оказва онзи особен завой, в който вече не можем да се крием нито зад умората от началото, нито зад надеждата, че всичко само ще се нареди.
Сряда вече идва на хоризонта и носи със себе си онзи особен ритъм, при който седмицата вече е хванала ход, но още не е стигнала мястото, в което човек може да си отдъхне с лека ръка.
14 април е вторник, но реално това е първият работен ден след великденските празници.Затова този ден идва с малко по-особен ритъм от обикновено, понеже още носим светлината на празника, а вече трябва да се върнем към задачите, сроковете и реалността.
