Най-сетне дойде и 24 май — празникът, който винаги носи особена светлина, защото ни напомня, че словото не е просто средство да говорим, а сила, чрез която разбираме света, себе си и хората около нас.
Съботният ден вече е най-сетне при нас и носи онова сладко усещане, че човек може да свали товара от раменете си и да си поеме въздух след натрупаната умора.
И петъчният ден вече е при нас, а това само по себе си е добра новина, защото краят на работната седмица винаги носи надежда за малко повече въздух, по-малко напрежение и поне капка лично време.
21 май е Възнесение Господне, празникът, който в българската традиция наричаме и Спасовден. В християнския календар той се отбелязва на четиридесетия ден след Великден и е свързан с възнасянето на Христос, с надеждата, с благословията и с онова усещане, че човек може да погледне над тревогите си и да намери истински важните неща в живота.
И средата на седмицата вече е почти при нас, а това винаги носи особено усещане, защото човек вече е разбрал с какъв ритъм е тръгнал и дали ще може да изкара оставащите дни без да се разпадне по шевовете.
Вторият ден от седмицата вече идва на хоризонта и носи онова особено усещане, че понеделнишката тежест уж е минала, но истинският ритъм на делника тепърва започва да се настанява в живота ни.
Понеделник вече е почти при нас и както винаги носи онова особено усещане, че почивката е останала зад гърба ни, а новата седмица вече потропва на вратата с куп задачи, надежди и неизвестни.
Неделният ден вече е близо до нас и носи онова особено усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме дъх, без някой да го гони със срокове и задачи.
16 май е майското новолуние и точно затова тази събота носи по-особено усещане — сякаш нещо се затваря тихо, за да отвори място за нова посока, по-ясна мисъл и по-здрава вътрешна основа.
Петък вече идва при нас и само тази мисъл е достатъчна, за да ни олекне поне малко на душата, защото последният работен ден от седмицата винаги носи особен вкус.
Четвъртък вече идва на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата е стигнала до място, от което вече няма много време за шикалкавене, а трябва да се види кой какво е свършил и кой само е хвърлял прах в очите.
И срядата вече е на хоризонта пред нас, а с нея идва и онова особено усещане, че седмицата е стигнала своя преломен момент, в който вече няма място за големи илюзии, а само за ясни действия и точна преценка.
Вторник вече е почти при нас и почти всички тайно се надяваме той да бъде една идея по-лек, по-подреден и по-човешки от понеделника, който по навик ни посрещна с навъсено лице.
9 май е специална дата за много от нас, защото носи едновременно памет, равносметка и онова особено усещане, че някои победи не се измерват само с фанфари, а с цената, която човек е платил, за да остане верен на себе си.
Петък винаги носи особено значение за всеки от нас, защото е онзи праг между делничното напрежение и надеждата за малко повече свобода, въздух и лично време.
Четвъртък вече е на хоризонта и носи онова особено чувство, при което празничната мараня бавно се разсейва, а делникът отново започва да почуква по вратата с все по-настойчиви пръсти.
На 6 май при нас идва Гергьовден — един от най-обичаните пролетни празници у нас, в който има едновременно вяра, традиция, зеленина, празнична трапеза и онова особено усещане, че животът отново се разлиства.
4 май е първият майски понеделник и още с това носи особено настроение, защото май по принцип ни кара да мислим за ново начало, за свеж въздух и за малко повече надежда, а понеделникът ни връща в делничния ритъм без много церемонии.
Вторник вече е почти при нас и почти всички тайно се надяваме той да бъде една идея по-лек, по-подреден и по-човешки от понеделника, който по навик ни посрещна с навъсено лице.
Петък винаги носи особено значение за всеки от нас, защото е онзи праг между делничното напрежение и надеждата за малко повече свобода, въздух и лично време.
И срядата вече е на хоризонта пред нас, а с нея идва и онова особено усещане, че седмицата е стигнала своя преломен момент, в който вече няма място за големи илюзии, а само за ясни действия и точна преценка.
9 май е специална дата за много от нас, защото носи едновременно памет, равносметка и онова особено усещане, че някои победи не се измерват само с фанфари, а с цената, която човек е платил, за да остане верен на себе си.
21 май е Възнесение Господне, празникът, който в българската традиция наричаме и Спасовден. В християнския календар той се отбелязва на четиридесетия ден след Великден и е свързан с възнасянето на Христос, с надеждата, с благословията и с онова усещане, че човек може да погледне над тревогите си и да намери истински важните неща в живота.
На 6 май при нас идва Гергьовден — един от най-обичаните пролетни празници у нас, в който има едновременно вяра, традиция, зеленина, празнична трапеза и онова особено усещане, че животът отново се разлиства.
Петък вече идва при нас и само тази мисъл е достатъчна, за да ни олекне поне малко на душата, защото последният работен ден от седмицата винаги носи особен вкус.
Неделният ден вече е близо до нас и носи онова особено усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме дъх, без някой да го гони със срокове и задачи.
4 май е първият майски понеделник и още с това носи особено настроение, защото май по принцип ни кара да мислим за ново начало, за свеж въздух и за малко повече надежда, а понеделникът ни връща в делничния ритъм без много церемонии.
16 май е майското новолуние и точно затова тази събота носи по-особено усещане — сякаш нещо се затваря тихо, за да отвори място за нова посока, по-ясна мисъл и по-здрава вътрешна основа.
Вторият ден от седмицата вече идва на хоризонта и носи онова особено усещане, че понеделнишката тежест уж е минала, но истинският ритъм на делника тепърва започва да се настанява в живота ни.
Четвъртък вече е на хоризонта и носи онова особено чувство, при което празничната мараня бавно се разсейва, а делникът отново започва да почуква по вратата с все по-настойчиви пръсти.
Понеделник вече е почти при нас и както винаги носи онова особено усещане, че почивката е останала зад гърба ни, а новата седмица вече потропва на вратата с куп задачи, надежди и неизвестни.
Четвъртък вече идва на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата е стигнала до място, от което вече няма много време за шикалкавене, а трябва да се види кой какво е свършил и кой само е хвърлял прах в очите.
И петъчният ден вече е при нас, а това само по себе си е добра новина, защото краят на работната седмица винаги носи надежда за малко повече въздух, по-малко напрежение и поне капка лично време.
И средата на седмицата вече е почти при нас, а това винаги носи особено усещане, защото човек вече е разбрал с какъв ритъм е тръгнал и дали ще може да изкара оставащите дни без да се разпадне по шевовете.
Съботният ден вече е най-сетне при нас и носи онова сладко усещане, че човек може да свали товара от раменете си и да си поеме въздух след натрупаната умора.
Най-сетне дойде и 24 май — празникът, който винаги носи особена светлина, защото ни напомня, че словото не е просто средство да говорим, а сила, чрез която разбираме света, себе си и хората около нас.
Най-сетне дойде и 24 май — празникът, който винаги носи особена светлина, защото ни напомня, че словото не е просто средство да говорим, а сила, чрез която разбираме света, себе си и хората около нас.
Съботният ден вече е най-сетне при нас и носи онова сладко усещане, че човек може да свали товара от раменете си и да си поеме въздух след натрупаната умора.
И петъчният ден вече е при нас, а това само по себе си е добра новина, защото краят на работната седмица винаги носи надежда за малко повече въздух, по-малко напрежение и поне капка лично време.
21 май е Възнесение Господне, празникът, който в българската традиция наричаме и Спасовден. В християнския календар той се отбелязва на четиридесетия ден след Великден и е свързан с възнасянето на Христос, с надеждата, с благословията и с онова усещане, че човек може да погледне над тревогите си и да намери истински важните неща в живота.
И средата на седмицата вече е почти при нас, а това винаги носи особено усещане, защото човек вече е разбрал с какъв ритъм е тръгнал и дали ще може да изкара оставащите дни без да се разпадне по шевовете.
Вторият ден от седмицата вече идва на хоризонта и носи онова особено усещане, че понеделнишката тежест уж е минала, но истинският ритъм на делника тепърва започва да се настанява в живота ни.
Понеделник вече е почти при нас и както винаги носи онова особено усещане, че почивката е останала зад гърба ни, а новата седмица вече потропва на вратата с куп задачи, надежди и неизвестни.
Неделният ден вече е близо до нас и носи онова особено усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме дъх, без някой да го гони със срокове и задачи.
16 май е майското новолуние и точно затова тази събота носи по-особено усещане — сякаш нещо се затваря тихо, за да отвори място за нова посока, по-ясна мисъл и по-здрава вътрешна основа.
Петък вече идва при нас и само тази мисъл е достатъчна, за да ни олекне поне малко на душата, защото последният работен ден от седмицата винаги носи особен вкус.
Четвъртък вече идва на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата е стигнала до място, от което вече няма много време за шикалкавене, а трябва да се види кой какво е свършил и кой само е хвърлял прах в очите.
И срядата вече е на хоризонта пред нас, а с нея идва и онова особено усещане, че седмицата е стигнала своя преломен момент, в който вече няма място за големи илюзии, а само за ясни действия и точна преценка.
Вторник вече е почти при нас и почти всички тайно се надяваме той да бъде една идея по-лек, по-подреден и по-човешки от понеделника, който по навик ни посрещна с навъсено лице.
10 май е неделя — онзи ден от седмицата, в който уж всичко трябва да се успокои, а човек най-сетне да си поеме дъх след забързания ритъм на делниците.
9 май е специална дата за много от нас, защото носи едновременно памет, равносметка и онова особено усещане, че някои победи не се измерват само с фанфари, а с цената, която човек е платил, за да остане верен на себе си.
Петък винаги носи особено значение за всеки от нас, защото е онзи праг между делничното напрежение и надеждата за малко повече свобода, въздух и лично време.
Четвъртък вече е на хоризонта и носи онова особено чувство, при което празничната мараня бавно се разсейва, а делникът отново започва да почуква по вратата с все по-настойчиви пръсти.
На 6 май при нас идва Гергьовден — един от най-обичаните пролетни празници у нас, в който има едновременно вяра, традиция, зеленина, празнична трапеза и онова особено усещане, че животът отново се разлиства.
И вторник вече идва при нас, но този път носи малко по-особено настроение, защото е денят, който предшества големия ни празник Гергьовден.
4 май е първият майски понеделник и още с това носи особено настроение, защото май по принцип ни кара да мислим за ново начало, за свеж въздух и за малко повече надежда, а понеделникът ни връща в делничния ритъм без много церемонии.
