Неделя е онзи специален ден от седмицата, който сякаш е посветен изцяло на самите нас – на мислите ни, на нуждата от почивка и на желанието да подредим вътрешния си свят.
Съботният ден обикновено е онзи малък празник, който всички чакаме с нетърпение, защото ни дава шанс да си поемем въздух и да се откъснем от работния ритъм.
Петък е странен ден – уж всички го чакаме с усмивка, а понякога точно той ни поднася най-неочакваните обрати. За едни е като награда след тежка седмица, а за други е моментът, в който напрежението се събира накуп и започва да тежи.
Четвъртият ден от седмицата обикновено идва с усещането, че сме преполовили пътя и вече виждаме светлината в края на тунела, защото петък наднича зад ъгъла.
18 февруари е сряда – онзи особен момент от седмицата, в който вече сме навлезли в работния ритъм, но все още гледаме към уикенда като към далечен остров на спокойствието.
14 февруари не е просто дата в календара, а ден, който носи специална символика и аромат на празник. Трифон Зарезан е онзи български празник, който събира в себе си надеждата за берекет, радостта от споделената чаша вино и усещането, че животът трябва да се празнува, докато можем.
Петък 13-ти винаги идва със своята мистична сила, защото хората го свързват с лош късмет, странни случки и усещането, че всичко може да тръгне наопаки още от сутринта.
Сряда винаги е онзи особен момент от седмицата, когато вече сме навлезли в ритъма, но още не усещаме уикенда, затова очакваме да се появи някакъв баланс между задачите и малките радости.
Понеделник рядко е от онези дни, които посрещаме с фанфари и широка усмивка, защото още от сутринта усещаме как седмицата ни гледа строго и ни подканя да се стягаме.
Петък идва с обичайните очаквания за лекота, добро настроение и мисли, които вече се плъзгат към почивните дни, защото този ден винаги носи усещането, че натоварването намалява и животът става една идея по-поносим.
Четвъртък идва с онова особено усещане, че сме вече достатъчно навътре в седмицата, за да усетим умората, но и достатъчно близо до края, за да съберем сили.
Сряда е онзи момент от седмицата, в който вече сме навлезли в ритъм, но все още усещаме умората от началото ѝ, поради което балансът между концентрация и напрежение често е крехък.
Обикновено свързваме вторник с навлизането в реалния ритъм на седмицата, когато ентусиазмът от началото вече е изветрял, а умората още не си е казала последната дума.
На 2 февруари небето ни поднася важно астрологично събитие – февруарското пълнолуние, което винаги действа като увеличително стъкло за емоции, решения и вътрешни истини.
Сряда е онзи момент от седмицата, в който вече сме навлезли в ритъм, но все още усещаме умората от началото ѝ, поради което балансът между концентрация и напрежение често е крехък.
Петък идва с обичайните очаквания за лекота, добро настроение и мисли, които вече се плъзгат към почивните дни, защото този ден винаги носи усещането, че натоварването намалява и животът става една идея по-поносим.
Понеделник рядко е от онези дни, които посрещаме с фанфари и широка усмивка, защото още от сутринта усещаме как седмицата ни гледа строго и ни подканя да се стягаме.
Съботният ден обикновено е онзи малък празник, който всички чакаме с нетърпение, защото ни дава шанс да си поемем въздух и да се откъснем от работния ритъм.
Сряда винаги е онзи особен момент от седмицата, когато вече сме навлезли в ритъма, но още не усещаме уикенда, затова очакваме да се появи някакъв баланс между задачите и малките радости.
Четвъртък идва с онова особено усещане, че сме вече достатъчно навътре в седмицата, за да усетим умората, но и достатъчно близо до края, за да съберем сили.
Четвъртият ден от седмицата обикновено идва с усещането, че сме преполовили пътя и вече виждаме светлината в края на тунела, защото петък наднича зад ъгъла.
На 2 февруари небето ни поднася важно астрологично събитие – февруарското пълнолуние, което винаги действа като увеличително стъкло за емоции, решения и вътрешни истини.
Обикновено свързваме вторник с навлизането в реалния ритъм на седмицата, когато ентусиазмът от началото вече е изветрял, а умората още не си е казала последната дума.
14 февруари не е просто дата в календара, а ден, който носи специална символика и аромат на празник. Трифон Зарезан е онзи български празник, който събира в себе си надеждата за берекет, радостта от споделената чаша вино и усещането, че животът трябва да се празнува, докато можем.
Петък е странен ден – уж всички го чакаме с усмивка, а понякога точно той ни поднася най-неочакваните обрати. За едни е като награда след тежка седмица, а за други е моментът, в който напрежението се събира накуп и започва да тежи.
Петък 13-ти винаги идва със своята мистична сила, защото хората го свързват с лош късмет, странни случки и усещането, че всичко може да тръгне наопаки още от сутринта.
Неделя е онзи специален ден от седмицата, който сякаш е посветен изцяло на самите нас – на мислите ни, на нуждата от почивка и на желанието да подредим вътрешния си свят.
18 февруари е сряда – онзи особен момент от седмицата, в който вече сме навлезли в работния ритъм, но все още гледаме към уикенда като към далечен остров на спокойствието.
Неделя е онзи специален ден от седмицата, който сякаш е посветен изцяло на самите нас – на мислите ни, на нуждата от почивка и на желанието да подредим вътрешния си свят.
Съботният ден обикновено е онзи малък празник, който всички чакаме с нетърпение, защото ни дава шанс да си поемем въздух и да се откъснем от работния ритъм.
Петък е странен ден – уж всички го чакаме с усмивка, а понякога точно той ни поднася най-неочакваните обрати. За едни е като награда след тежка седмица, а за други е моментът, в който напрежението се събира накуп и започва да тежи.
Четвъртият ден от седмицата обикновено идва с усещането, че сме преполовили пътя и вече виждаме светлината в края на тунела, защото петък наднича зад ъгъла.
18 февруари е сряда – онзи особен момент от седмицата, в който вече сме навлезли в работния ритъм, но все още гледаме към уикенда като към далечен остров на спокойствието.
Вторник обикновено е онзи ден от седмицата, в който вече сме навлезли в работния ритъм, но все още ни се струва, че уикендът е твърде далеч.
Неделя винаги идва с онова усещане за пауза, в която човек най-сетне може да си поеме дъх, да се отпусне и да събере сили за новата седмица.
14 февруари не е просто дата в календара, а ден, който носи специална символика и аромат на празник. Трифон Зарезан е онзи български празник, който събира в себе си надеждата за берекет, радостта от споделената чаша вино и усещането, че животът трябва да се празнува, докато можем.
Петък 13-ти винаги идва със своята мистична сила, защото хората го свързват с лош късмет, странни случки и усещането, че всичко може да тръгне наопаки още от сутринта.
Четвъртъкът обикновено идва с усещането, че сме почти на финалната права, но все още трябва да стиснем зъби и да довършим започнатото.
Сряда винаги е онзи особен момент от седмицата, когато вече сме навлезли в ритъма, но още не усещаме уикенда, затова очакваме да се появи някакъв баланс между задачите и малките радости.
10 февруари е вторник – онзи особен момент от седмицата, в който вече сме навлезли в работния ритъм, но уикендът все още изглежда далеч като мираж.
Понеделник рядко е от онези дни, които посрещаме с фанфари и широка усмивка, защото още от сутринта усещаме как седмицата ни гледа строго и ни подканя да се стягаме.
Неделният покой отново чука на вратата и повечето от нас го посрещат с очакване за тишина, малки радости и презареждане преди новата седмица.
Съботният ден обикновено идва с обещание за почивка, спокойствие и малки радости, които да ни откъснат от напрежението на изминалата седмица.
Петък идва с обичайните очаквания за лекота, добро настроение и мисли, които вече се плъзгат към почивните дни, защото този ден винаги носи усещането, че натоварването намалява и животът става една идея по-поносим.
Четвъртък идва с онова особено усещане, че сме вече достатъчно навътре в седмицата, за да усетим умората, но и достатъчно близо до края, за да съберем сили.
Сряда е онзи момент от седмицата, в който вече сме навлезли в ритъм, но все още усещаме умората от началото ѝ, поради което балансът между концентрация и напрежение често е крехък.
Обикновено свързваме вторник с навлизането в реалния ритъм на седмицата, когато ентусиазмът от началото вече е изветрял, а умората още не си е казала последната дума.
На 2 февруари небето ни поднася важно астрологично събитие – февруарското пълнолуние, което винаги действа като увеличително стъкло за емоции, решения и вътрешни истини.
