Вторник вече е почти при нас и почти всички тайно се надяваме той да бъде една идея по-лек, по-подреден и по-човешки от понеделника, който по навик ни посрещна с навъсено лице.
9 май е специална дата за много от нас, защото носи едновременно памет, равносметка и онова особено усещане, че някои победи не се измерват само с фанфари, а с цената, която човек е платил, за да остане верен на себе си.
Петък винаги носи особено значение за всеки от нас, защото е онзи праг между делничното напрежение и надеждата за малко повече свобода, въздух и лично време.
Четвъртък вече е на хоризонта и носи онова особено чувство, при което празничната мараня бавно се разсейва, а делникът отново започва да почуква по вратата с все по-настойчиви пръсти.
На 6 май при нас идва Гергьовден — един от най-обичаните пролетни празници у нас, в който има едновременно вяра, традиция, зеленина, празнична трапеза и онова особено усещане, че животът отново се разлиства.
4 май е първият майски понеделник и още с това носи особено настроение, защото май по принцип ни кара да мислим за ново начало, за свеж въздух и за малко повече надежда, а понеделникът ни връща в делничния ритъм без много церемонии.
Вече идва и неделният ден, а с него се появява онова сладко чувство, че седмицата най-сетне отпуска хватката си и човек може да си поеме въздух без да гледа часовника през пет минути.
1 май е Денят на труда, а у нас този празник е официален почивен ден, което винаги носи особена сладост, защото говорим за ден, посветен на труда, който всъщност идва като заслужен отдих.
30 април не е просто обикновен четвъртък, а и последният ден на месеца, което винаги носи особено напрежение, защото човек неволно започва да прави равносметка какво е успял да свърши, какво е изпуснал и какво влачи като опашка към следващия месец.
29 април е сряда и е предпоследният ден от месеца, което в една или друга степен винаги носи леко напрежение, защото човек неусетно започва да прави равносметки, да мисли какво е свършил и какво още виси като недовършена работа.
Вторник вече е на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата вече е набрала скорост, а ние няма как да се крием зад ленивото настроение на понеделника.
Понеделник вече идва към нас и носи добре познатото усещане, че почивката е останала зад гърба ни, а новата седмица чака да види с какъв крак ще прекрачим прага ѝ.
Неделя вече е пред нас и носи онова сладко усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме въздух, без някой да го дърпа за ръкава.
Съботата вече идва и носи онова сладко усещане, че човек най-сетне може да излезе от делничния коловоз, да намали темпото и да си подреди не само задачите, а и мислите.
Петък е ден, който почти всеки чака с нетърпение, защото носи онова сладко усещане, че седмицата най-сетне започва да отпуска хватката си и че човек може да види светлина в тунела.
Четвъртък вече се приближава към хоризонта и носи със себе си онова особено усещане, че седмицата е стигнала до своя важен завой, в който за едни нещата започват да се подреждат, а за други напрежението идва в повече.
Сряда вече идва на хоризонта и носи онова особено усещане, при което седмицата е навлязла в своя ритъм, но човек още се надява, че ще успее да хване нещата в движение и да подреди по-важното.
Петък винаги носи особено значение за всеки от нас, защото е онзи праг между делничното напрежение и надеждата за малко повече свобода, въздух и лично време.
Неделя вече е пред нас и носи онова сладко усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме въздух, без някой да го дърпа за ръкава.
Вторник вече е на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата вече е набрала скорост, а ние няма как да се крием зад ленивото настроение на понеделника.
9 май е специална дата за много от нас, защото носи едновременно памет, равносметка и онова особено усещане, че някои победи не се измерват само с фанфари, а с цената, която човек е платил, за да остане верен на себе си.
Понеделник вече идва към нас и носи добре познатото усещане, че почивката е останала зад гърба ни, а новата седмица чака да види с какъв крак ще прекрачим прага ѝ.
Петък е ден, който почти всеки чака с нетърпение, защото носи онова сладко усещане, че седмицата най-сетне започва да отпуска хватката си и че човек може да види светлина в тунела.
Четвъртък вече се приближава към хоризонта и носи със себе си онова особено усещане, че седмицата е стигнала до своя важен завой, в който за едни нещата започват да се подреждат, а за други напрежението идва в повече.
На 6 май при нас идва Гергьовден — един от най-обичаните пролетни празници у нас, в който има едновременно вяра, традиция, зеленина, празнична трапеза и онова особено усещане, че животът отново се разлиства.
Вече идва и неделният ден, а с него се появява онова сладко чувство, че седмицата най-сетне отпуска хватката си и човек може да си поеме въздух без да гледа часовника през пет минути.
4 май е първият майски понеделник и още с това носи особено настроение, защото май по принцип ни кара да мислим за ново начало, за свеж въздух и за малко повече надежда, а понеделникът ни връща в делничния ритъм без много церемонии.
Сряда вече идва на хоризонта и носи онова особено усещане, при което седмицата е навлязла в своя ритъм, но човек още се надява, че ще успее да хване нещата в движение и да подреди по-важното.
Съботата вече идва и носи онова сладко усещане, че човек най-сетне може да излезе от делничния коловоз, да намали темпото и да си подреди не само задачите, а и мислите.
Четвъртък вече е на хоризонта и носи онова особено чувство, при което празничната мараня бавно се разсейва, а делникът отново започва да почуква по вратата с все по-настойчиви пръсти.
30 април не е просто обикновен четвъртък, а и последният ден на месеца, което винаги носи особено напрежение, защото човек неволно започва да прави равносметка какво е успял да свърши, какво е изпуснал и какво влачи като опашка към следващия месец.
29 април е сряда и е предпоследният ден от месеца, което в една или друга степен винаги носи леко напрежение, защото човек неусетно започва да прави равносметки, да мисли какво е свършил и какво още виси като недовършена работа.
1 май е Денят на труда, а у нас този празник е официален почивен ден, което винаги носи особена сладост, защото говорим за ден, посветен на труда, който всъщност идва като заслужен отдих.
Вторник вече е почти при нас и почти всички тайно се надяваме той да бъде една идея по-лек, по-подреден и по-човешки от понеделника, който по навик ни посрещна с навъсено лице.
Вторник вече е почти при нас и почти всички тайно се надяваме той да бъде една идея по-лек, по-подреден и по-човешки от понеделника, който по навик ни посрещна с навъсено лице.
10 май е неделя — онзи ден от седмицата, в който уж всичко трябва да се успокои, а човек най-сетне да си поеме дъх след забързания ритъм на делниците.
9 май е специална дата за много от нас, защото носи едновременно памет, равносметка и онова особено усещане, че някои победи не се измерват само с фанфари, а с цената, която човек е платил, за да остане верен на себе си.
Петък винаги носи особено значение за всеки от нас, защото е онзи праг между делничното напрежение и надеждата за малко повече свобода, въздух и лично време.
Четвъртък вече е на хоризонта и носи онова особено чувство, при което празничната мараня бавно се разсейва, а делникът отново започва да почуква по вратата с все по-настойчиви пръсти.
На 6 май при нас идва Гергьовден — един от най-обичаните пролетни празници у нас, в който има едновременно вяра, традиция, зеленина, празнична трапеза и онова особено усещане, че животът отново се разлиства.
И вторник вече идва при нас, но този път носи малко по-особено настроение, защото е денят, който предшества големия ни празник Гергьовден.
4 май е първият майски понеделник и още с това носи особено настроение, защото май по принцип ни кара да мислим за ново начало, за свеж въздух и за малко повече надежда, а понеделникът ни връща в делничния ритъм без много церемонии.
Вече идва и неделният ден, а с него се появява онова сладко чувство, че седмицата най-сетне отпуска хватката си и човек може да си поеме въздух без да гледа часовника през пет минути.
Съботният ден идва на хоризонта с онова сладко обещание, че човек най-сетне може да намали оборотите и да си поеме въздух след делничната въртележка.
1 май е Денят на труда, а у нас този празник е официален почивен ден, което винаги носи особена сладост, защото говорим за ден, посветен на труда, който всъщност идва като заслужен отдих.
30 април не е просто обикновен четвъртък, а и последният ден на месеца, което винаги носи особено напрежение, защото човек неволно започва да прави равносметка какво е успял да свърши, какво е изпуснал и какво влачи като опашка към следващия месец.
29 април е сряда и е предпоследният ден от месеца, което в една или друга степен винаги носи леко напрежение, защото човек неусетно започва да прави равносметки, да мисли какво е свършил и какво още виси като недовършена работа.
Вторник вече е на хоризонта пред нас и носи онова особено усещане, че седмицата вече е набрала скорост, а ние няма как да се крием зад ленивото настроение на понеделника.
Понеделник вече идва към нас и носи добре познатото усещане, че почивката е останала зад гърба ни, а новата седмица чака да види с какъв крак ще прекрачим прага ѝ.
Неделя вече е пред нас и носи онова сладко усещане, че светът за малко намалява оборотите, а човек най-сетне може да си поеме въздух, без някой да го дърпа за ръкава.
Съботата вече идва и носи онова сладко усещане, че човек най-сетне може да излезе от делничния коловоз, да намали темпото и да си подреди не само задачите, а и мислите.
Петък е ден, който почти всеки чака с нетърпение, защото носи онова сладко усещане, че седмицата най-сетне започва да отпуска хватката си и че човек може да види светлина в тунела.
Четвъртък вече се приближава към хоризонта и носи със себе си онова особено усещане, че седмицата е стигнала до своя важен завой, в който за едни нещата започват да се подреждат, а за други напрежението идва в повече.
Сряда вече идва на хоризонта и носи онова особено усещане, при което седмицата е навлязла в своя ритъм, но човек още се надява, че ще успее да хване нещата в движение и да подреди по-важното.
