Утре е понеделник, но не кой да е понеделник, защото идва точно след Великден и носи онова особено усещане, при което човек още не е излязъл от светлината на празника, а вече започва да поглежда към следващите си крачки.
На 12 април е един от най-важните дни в годината – Възкресение Христово, наричано още Пасха или Великден, а в православната традиция това е празникът на Христовото възкресение и победата на живота над смъртта.
11 април е Страстна събота — последният ден от Страстната седмица преди Възкресение — и в християнската традиция той е свързан с тишина, очакване и надежда, защото Църквата възпоменава действията на Божия син и предвкусва победата на живота над смъртта.
10 април е петият ден от Страстната седмица – Разпети петък – и в християнската традиция това е най-тъжният и смирен ден преди Великден, посветен на разпятието и смъртта на Иисус Христос.
На 9 април е Велики четвъртък – четвъртият ден от Страстната седмица – а в християнската традиция този ден е свързан с Тайната вечеря, умиването на нозете на учениците и установяването на Евхаристията, поради което носи особено усещане за смирение, близост и духовна памет.
8 април е третият ден от Страстната седмица – Велика сряда – и още със самото си идване носи онова особено усещане, че времето не тече както обикновено, а сякаш ни кара да се вгледаме по-надълбоко в себе си.
Утре е Велики вторник — вторият ден от Страстната седмица — а в християнската традиция той е свързан с призива към духовна будност, мъдрост и готовност човек да не изпуска същественото, докато се лута в дребното.
Днес е Велики понеделник – началото на Страстната седмица, която в християнската традиция ни въвежда в най-дълбоките дни преди Възкресение Христово и ни кара да се обърнем не само към вярата, но и към себе си.
В неделния ден празнуваме Цветница, известна още като Връбница – празник, който в християнската традиция е свързан с тържественото посрещане на Христос в Йерусалим, а в българския обичай е неразривно преплетен с върбовите клонки.
4 април е Лазарова събота – денят, в който според християнската традиция Църквата възпоменава възкресението на Лазар от Витания, извършено от Христос преди Входа Господен в Йерусалим, а именно в това събитие вярващите виждат знак за победата на живота над смъртта и за надеждата, че и най-тежката тъмнина не е последна.
Утре е вторият ден от април и е четвъртък – онзи особен момент от седмицата, в който вече няма място за шикалкавене, защото задачите са се натрупали, а почивката започва леко да се подава на хоризонта.
Вече към нас идва първият ден от новия месец и носи със себе си онова особено усещане за ново начало, при което човек едновременно се надява на по-добро и се оглежда внимателно какво му е подготвила съдбата.
31 март идва заедно с онова особено напрежение, което винаги се прокрадва, когато един месец си тръгва и оставя след себе си недовършени задачи, сметки за уреждане и мисли, които вече не могат да се отлагат.
Понеделник идва с все по-големи крачки към нас и още преди да е започнал напълно, вече се усеща как мислите се връщат към задачите, сроковете и онези ангажименти, които не търпят повече отлагане.
Съботата вече идва на хоризонта и носи онова сладко усещане за отдих, което кара хората да намалят темпото, да оставят грижите малко настрани и да потърсят нещо по-приятно за душата.
Петък винаги носи особена енергия, защото е онзи дългоочакван край на работната седмица, при който човек едновременно довършва започнатото и вече мисли за почивка.
Четвъртък вече идва при нас и носи онова особено усещане за движение напред, при което започваме да виждаме резултатите от усилията си, но същевременно усещаме и натиска от натрупаните задачи.
Днес е сряда – онзи особен момент от седмицата, в който вече сме натрупали достатъчно инерция, но и започваме да усещаме тежестта на задачите, които ни чакат.
Понеделник идва с все по-големи крачки към нас и още преди да е започнал напълно, вече се усеща как мислите се връщат към задачите, сроковете и онези ангажименти, които не търпят повече отлагане.
10 април е петият ден от Страстната седмица – Разпети петък – и в християнската традиция това е най-тъжният и смирен ден преди Великден, посветен на разпятието и смъртта на Иисус Христос.
Днес е сряда – онзи особен момент от седмицата, в който вече сме натрупали достатъчно инерция, но и започваме да усещаме тежестта на задачите, които ни чакат.
Петък винаги носи особена енергия, защото е онзи дългоочакван край на работната седмица, при който човек едновременно довършва започнатото и вече мисли за почивка.
31 март идва заедно с онова особено напрежение, което винаги се прокрадва, когато един месец си тръгва и оставя след себе си недовършени задачи, сметки за уреждане и мисли, които вече не могат да се отлагат.
Утре е Велики вторник — вторият ден от Страстната седмица — а в християнската традиция той е свързан с призива към духовна будност, мъдрост и готовност човек да не изпуска същественото, докато се лута в дребното.
Четвъртък вече идва при нас и носи онова особено усещане за движение напред, при което започваме да виждаме резултатите от усилията си, но същевременно усещаме и натиска от натрупаните задачи.
Вече към нас идва първият ден от новия месец и носи със себе си онова особено усещане за ново начало, при което човек едновременно се надява на по-добро и се оглежда внимателно какво му е подготвила съдбата.
На 9 април е Велики четвъртък – четвъртият ден от Страстната седмица – а в християнската традиция този ден е свързан с Тайната вечеря, умиването на нозете на учениците и установяването на Евхаристията, поради което носи особено усещане за смирение, близост и духовна памет.
В неделния ден празнуваме Цветница, известна още като Връбница – празник, който в християнската традиция е свързан с тържественото посрещане на Христос в Йерусалим, а в българския обичай е неразривно преплетен с върбовите клонки.
Днес е Велики понеделник – началото на Страстната седмица, която в християнската традиция ни въвежда в най-дълбоките дни преди Възкресение Христово и ни кара да се обърнем не само към вярата, но и към себе си.
Утре е вторият ден от април и е четвъртък – онзи особен момент от седмицата, в който вече няма място за шикалкавене, защото задачите са се натрупали, а почивката започва леко да се подава на хоризонта.
4 април е Лазарова събота – денят, в който според християнската традиция Църквата възпоменава възкресението на Лазар от Витания, извършено от Христос преди Входа Господен в Йерусалим, а именно в това събитие вярващите виждат знак за победата на живота над смъртта и за надеждата, че и най-тежката тъмнина не е последна.
Съботата вече идва на хоризонта и носи онова сладко усещане за отдих, което кара хората да намалят темпото, да оставят грижите малко настрани и да потърсят нещо по-приятно за душата.
На 12 април е един от най-важните дни в годината – Възкресение Христово, наричано още Пасха или Великден, а в православната традиция това е празникът на Христовото възкресение и победата на живота над смъртта.
Утре е понеделник, но не кой да е понеделник, защото идва точно след Великден и носи онова особено усещане, при което човек още не е излязъл от светлината на празника, а вече започва да поглежда към следващите си крачки.
8 април е третият ден от Страстната седмица – Велика сряда – и още със самото си идване носи онова особено усещане, че времето не тече както обикновено, а сякаш ни кара да се вгледаме по-надълбоко в себе си.
11 април е Страстна събота — последният ден от Страстната седмица преди Възкресение — и в християнската традиция той е свързан с тишина, очакване и надежда, защото Църквата възпоменава действията на Божия син и предвкусва победата на живота над смъртта.
Утре е понеделник, но не кой да е понеделник, защото идва точно след Великден и носи онова особено усещане, при което човек още не е излязъл от светлината на празника, а вече започва да поглежда към следващите си крачки.
На 12 април е един от най-важните дни в годината – Възкресение Христово, наричано още Пасха или Великден, а в православната традиция това е празникът на Христовото възкресение и победата на живота над смъртта.
11 април е Страстна събота — последният ден от Страстната седмица преди Възкресение — и в християнската традиция той е свързан с тишина, очакване и надежда, защото Църквата възпоменава действията на Божия син и предвкусва победата на живота над смъртта.
10 април е петият ден от Страстната седмица – Разпети петък – и в християнската традиция това е най-тъжният и смирен ден преди Великден, посветен на разпятието и смъртта на Иисус Христос.
На 9 април е Велики четвъртък – четвъртият ден от Страстната седмица – а в християнската традиция този ден е свързан с Тайната вечеря, умиването на нозете на учениците и установяването на Евхаристията, поради което носи особено усещане за смирение, близост и духовна памет.
8 април е третият ден от Страстната седмица – Велика сряда – и още със самото си идване носи онова особено усещане, че времето не тече както обикновено, а сякаш ни кара да се вгледаме по-надълбоко в себе си.
Утре е Велики вторник — вторият ден от Страстната седмица — а в християнската традиция той е свързан с призива към духовна будност, мъдрост и готовност човек да не изпуска същественото, докато се лута в дребното.
Днес е Велики понеделник – началото на Страстната седмица, която в християнската традиция ни въвежда в най-дълбоките дни преди Възкресение Христово и ни кара да се обърнем не само към вярата, но и към себе си.
В неделния ден празнуваме Цветница, известна още като Връбница – празник, който в християнската традиция е свързан с тържественото посрещане на Христос в Йерусалим, а в българския обичай е неразривно преплетен с върбовите клонки.
4 април е Лазарова събота – денят, в който според християнската традиция Църквата възпоменава възкресението на Лазар от Витания, извършено от Христос преди Входа Господен в Йерусалим, а именно в това събитие вярващите виждат знак за победата на живота над смъртта и за надеждата, че и най-тежката тъмнина не е последна.
Петък винаги носи особена тръпка, защото е онзи ден от седмицата, в който човек хем иска да довърши всичко започнато, хем вече мисли за отдих.
Утре е вторият ден от април и е четвъртък – онзи особен момент от седмицата, в който вече няма място за шикалкавене, защото задачите са се натрупали, а почивката започва леко да се подава на хоризонта.
Вече към нас идва първият ден от новия месец и носи със себе си онова особено усещане за ново начало, при което човек едновременно се надява на по-добро и се оглежда внимателно какво му е подготвила съдбата.
31 март идва заедно с онова особено напрежение, което винаги се прокрадва, когато един месец си тръгва и оставя след себе си недовършени задачи, сметки за уреждане и мисли, които вече не могат да се отлагат.
Понеделник идва с все по-големи крачки към нас и още преди да е започнал напълно, вече се усеща как мислите се връщат към задачите, сроковете и онези ангажименти, които не търпят повече отлагане.
След броени часове идва смяната на зимното с лятно часово време, а ако четете това по-късно, значи стрелката вече е преместена с един час напред.
Съботата вече идва на хоризонта и носи онова сладко усещане за отдих, което кара хората да намалят темпото, да оставят грижите малко настрани и да потърсят нещо по-приятно за душата.
Петък винаги носи особена енергия, защото е онзи дългоочакван край на работната седмица, при който човек едновременно довършва започнатото и вече мисли за почивка.
Четвъртък вече идва при нас и носи онова особено усещане за движение напред, при което започваме да виждаме резултатите от усилията си, но същевременно усещаме и натиска от натрупаните задачи.
Днес е сряда – онзи особен момент от седмицата, в който вече сме натрупали достатъчно инерция, но и започваме да усещаме тежестта на задачите, които ни чакат.
