България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е авторът на първата българска читанка - писателят Тодор Влайков, който приживе казва, че непросветеният народ е враг на себе си.
Биографични данни
Тодор Влайков, известен с псевдонима Веселин, е роден в семейството на предприемач от Пирдоп на 13 февруари 1865 г. Завършва основното си образование в родния си град, а след това учи в Софийската математическа гимназия. Заради отличния си успех получава държавна стипендия и заминава за Москва, където следва славянска филология в Московския университет. В трети курс прекъсва образованието си - наред с други причини и заради влошено здраве. В писмо до брат си той пише, че напуска заради "латинците и гръчките проклетии". Влайков споделя с брат си, че иска да се завърне в родината и да се посвети на писателска дейност.
Още: Единственият българин, снабдявал руските дворяни с кожи, става най-големият дарител на София
През 1888 г. Влайков се завръща в Пирдоп, носейки със себе си над 200 тома книги със съчинения на руски и преводи, както и такива на теми философия, психология, история и литература.
В периода от 1888 до 1894 г. той преподава в родния си град и във Велико Търново. Открива вечерни и празнични училища в Пирдопско, Търновско и в София.
През 1890 г. Тодор Влайков основава първото българско кооперативно дружество, намиращо се пирдопското село Мирково. Той е и един от учредителите на Българския учителски съюз, както и на Славянското благотворително дружество.
Тодор Влайков се занимава и с политика - той е председател на Радикалната партия. Също така остава в историята като депутат в 11-ото Народно събрание през 1901 година и като депутат в 18-ото Обикновено народно събрание в периода 1919-1920 година.
Творчество
Тодор Влайков пише първите си стихотворения още като ученик - част от тях по-късно излизат на страниците на в. "Марица", носещи общото заглавие "Македонски сълзи". Първият му отпечатан разказ е публикуван в списание "Наука".
Повестта "Дядовата Славчова унука" е най-известната му творба. Той я написва през 1886 г., докато живее в Москва. Част от творчеството му са повестите "Разказ за леля Гена", "Стрина Венковица и снаха й", очеркът "Косач", както и разказите "Ратай" и "Чичо Стайко".
В мемоарите си, носещи заглавието "Преживяното", той разказва не само за живота си. В тях той анализира политическия и литературния живот у нас след Освобождението. Мемоарите си той написва след като губи зрението си. За написването им разчита на помощта на своята дъщеря Радка, която записва диктуваното от него.
Първата читанка
След Освобождението Тодор Влайков създава първите читанки у нас. През 1891 година той написва първата читанка за първо отделение. Читанките за второ, трето и четвърто отделение той създава в периода 1892 -1894 г. Всичките читанки, които той създава, са одобрени от Министерството на просвещението.
Създаването на кино "Влайкова"
Заедно с третата си съпруга Мария през 1925 г. Тодор Влайков започва строежа на Народно кино, намиращо се на ул. "Цар Иван Асен ІІ" в столицата. Година по-късно киното е открито. Съпругата му дарява сградата на Министерството на народното просвещение. След нейната смърт на 31 декември 1926 г. на киното е дадено нейното име - "Влайкова".
Тодор Влайков издъхва на 28 април 1943 г.
Признание
На Тодор Влайков е присъдено званието "Почетен гражданин на Пирдоп" през 2002 г. Неговото име носи и улица в столиния квартал "Люлин".
През 2007 г. е учредена и Национална литературна награда "Тодор Влайков".
Още: Първият българин, обявен за бележита личност в Кеймбридж
