Утре е 3 март – националният ни празник, денят, в който свеждаме глава пред паметта на загиналите за свободата ни. Това не е просто дата в календара, а символ на кураж, решителност и сила на духа, каквато описва Вазов в „Опълченците на Шипка“.
Днес е неделя, но не каква да е неделя, а първият ден на месец март, който по традиция свързваме с Баба Марта, с новото начало и с надеждата за повече светлина.
28 февруари вече е на път и макар да се пада събота, по-важното е, че това е последният ден от месец февруари. Когато календарът обръща страницата, неизбежно правим равносметка – какво успяхме да довършим и какво ще остане за следващия месец.
27 февруари не е просто поредният петък, а последният работен ден за месец февруари(поне за повечето от нас), което автоматично му придава по-особен привкус.
Третият ден от седмицата вече чука на вратата и ни напомня, че сме по средата на седмичния маратон. Сряда обикновено я свързваме с равносметка – дали сме влезли в ритъм, дали изоставаме или вече набираме скорост.
Понеделник почти винаги носи със себе си усещане за тежък старт, защото след кратката почивка трябва отново да влезем в ритъма на задачите и отговорностите.
Неделя е онзи специален ден от седмицата, който сякаш е посветен изцяло на самите нас – на мислите ни, на нуждата от почивка и на желанието да подредим вътрешния си свят.
Съботният ден обикновено е онзи малък празник, който всички чакаме с нетърпение, защото ни дава шанс да си поемем въздух и да се откъснем от работния ритъм.
Петък е странен ден – уж всички го чакаме с усмивка, а понякога точно той ни поднася най-неочакваните обрати. За едни е като награда след тежка седмица, а за други е моментът, в който напрежението се събира накуп и започва да тежи.
Четвъртият ден от седмицата обикновено идва с усещането, че сме преполовили пътя и вече виждаме светлината в края на тунела, защото петък наднича зад ъгъла.
18 февруари е сряда – онзи особен момент от седмицата, в който вече сме навлезли в работния ритъм, но все още гледаме към уикенда като към далечен остров на спокойствието.
14 февруари не е просто дата в календара, а ден, който носи специална символика и аромат на празник. Трифон Зарезан е онзи български празник, който събира в себе си надеждата за берекет, радостта от споделената чаша вино и усещането, че животът трябва да се празнува, докато можем.
Петък 13-ти винаги идва със своята мистична сила, защото хората го свързват с лош късмет, странни случки и усещането, че всичко може да тръгне наопаки още от сутринта.
Сряда винаги е онзи особен момент от седмицата, когато вече сме навлезли в ритъма, но още не усещаме уикенда, затова очакваме да се появи някакъв баланс между задачите и малките радости.
Съботният ден обикновено е онзи малък празник, който всички чакаме с нетърпение, защото ни дава шанс да си поемем въздух и да се откъснем от работния ритъм.
Сряда винаги е онзи особен момент от седмицата, когато вече сме навлезли в ритъма, но още не усещаме уикенда, затова очакваме да се появи някакъв баланс между задачите и малките радости.
27 февруари не е просто поредният петък, а последният работен ден за месец февруари(поне за повечето от нас), което автоматично му придава по-особен привкус.
Четвъртият ден от седмицата обикновено идва с усещането, че сме преполовили пътя и вече виждаме светлината в края на тунела, защото петък наднича зад ъгъла.
Понеделник почти винаги носи със себе си усещане за тежък старт, защото след кратката почивка трябва отново да влезем в ритъма на задачите и отговорностите.
28 февруари вече е на път и макар да се пада събота, по-важното е, че това е последният ден от месец февруари. Когато календарът обръща страницата, неизбежно правим равносметка – какво успяхме да довършим и какво ще остане за следващия месец.
Утре е 3 март – националният ни празник, денят, в който свеждаме глава пред паметта на загиналите за свободата ни. Това не е просто дата в календара, а символ на кураж, решителност и сила на духа, каквато описва Вазов в „Опълченците на Шипка“.
14 февруари не е просто дата в календара, а ден, който носи специална символика и аромат на празник. Трифон Зарезан е онзи български празник, който събира в себе си надеждата за берекет, радостта от споделената чаша вино и усещането, че животът трябва да се празнува, докато можем.
Третият ден от седмицата вече чука на вратата и ни напомня, че сме по средата на седмичния маратон. Сряда обикновено я свързваме с равносметка – дали сме влезли в ритъм, дали изоставаме или вече набираме скорост.
Днес е неделя, но не каква да е неделя, а първият ден на месец март, който по традиция свързваме с Баба Марта, с новото начало и с надеждата за повече светлина.
Петък е странен ден – уж всички го чакаме с усмивка, а понякога точно той ни поднася най-неочакваните обрати. За едни е като награда след тежка седмица, а за други е моментът, в който напрежението се събира накуп и започва да тежи.
Неделя е онзи специален ден от седмицата, който сякаш е посветен изцяло на самите нас – на мислите ни, на нуждата от почивка и на желанието да подредим вътрешния си свят.
Петък 13-ти винаги идва със своята мистична сила, защото хората го свързват с лош късмет, странни случки и усещането, че всичко може да тръгне наопаки още от сутринта.
18 февруари е сряда – онзи особен момент от седмицата, в който вече сме навлезли в работния ритъм, но все още гледаме към уикенда като към далечен остров на спокойствието.
Утре е 3 март – националният ни празник, денят, в който свеждаме глава пред паметта на загиналите за свободата ни. Това не е просто дата в календара, а символ на кураж, решителност и сила на духа, каквато описва Вазов в „Опълченците на Шипка“.
2 март е понеделник – първият работен ден не само от седмицата, но и за целия месец, а подобно начало винаги носи особено напрежение.
Днес е неделя, но не каква да е неделя, а първият ден на месец март, който по традиция свързваме с Баба Марта, с новото начало и с надеждата за повече светлина.
28 февруари вече е на път и макар да се пада събота, по-важното е, че това е последният ден от месец февруари. Когато календарът обръща страницата, неизбежно правим равносметка – какво успяхме да довършим и какво ще остане за следващия месец.
27 февруари не е просто поредният петък, а последният работен ден за месец февруари(поне за повечето от нас), което автоматично му придава по-особен привкус.
26 февруари идва с усещането за вече доста напреднала седмица, защото четвъртък винаги носи лека умора, примесена с надеждата, че краят вече се вижда.
Третият ден от седмицата вече чука на вратата и ни напомня, че сме по средата на седмичния маратон. Сряда обикновено я свързваме с равносметка – дали сме влезли в ритъм, дали изоставаме или вече набираме скорост.
Вторник често остава в сянката на понеделнишкия старт, ала всъщност именно тогава започваме истински да усещаме ритъма на седмицата.
Понеделник почти винаги носи със себе си усещане за тежък старт, защото след кратката почивка трябва отново да влезем в ритъма на задачите и отговорностите.
Неделя е онзи специален ден от седмицата, който сякаш е посветен изцяло на самите нас – на мислите ни, на нуждата от почивка и на желанието да подредим вътрешния си свят.
Съботният ден обикновено е онзи малък празник, който всички чакаме с нетърпение, защото ни дава шанс да си поемем въздух и да се откъснем от работния ритъм.
Петък е странен ден – уж всички го чакаме с усмивка, а понякога точно той ни поднася най-неочакваните обрати. За едни е като награда след тежка седмица, а за други е моментът, в който напрежението се събира накуп и започва да тежи.
Четвъртият ден от седмицата обикновено идва с усещането, че сме преполовили пътя и вече виждаме светлината в края на тунела, защото петък наднича зад ъгъла.
18 февруари е сряда – онзи особен момент от седмицата, в който вече сме навлезли в работния ритъм, но все още гледаме към уикенда като към далечен остров на спокойствието.
Вторник обикновено е онзи ден от седмицата, в който вече сме навлезли в работния ритъм, но все още ни се струва, че уикендът е твърде далеч.
Неделя винаги идва с онова усещане за пауза, в която човек най-сетне може да си поеме дъх, да се отпусне и да събере сили за новата седмица.
14 февруари не е просто дата в календара, а ден, който носи специална символика и аромат на празник. Трифон Зарезан е онзи български празник, който събира в себе си надеждата за берекет, радостта от споделената чаша вино и усещането, че животът трябва да се празнува, докато можем.
Петък 13-ти винаги идва със своята мистична сила, защото хората го свързват с лош късмет, странни случки и усещането, че всичко може да тръгне наопаки още от сутринта.
Четвъртъкът обикновено идва с усещането, че сме почти на финалната права, но все още трябва да стиснем зъби и да довършим започнатото.
Сряда винаги е онзи особен момент от седмицата, когато вече сме навлезли в ритъма, но още не усещаме уикенда, затова очакваме да се появи някакъв баланс между задачите и малките радости.
