ХІІ (5000)
След това решиха да отидат да пийнат по едно в Божьо, където имаше много отворени кафенета и което заслужаваше повече от всякога титлата си на „историческа столица на Божоле“, Орелиен беше забравил колко очарователно е това селце; сякаш беше умишлено съчетал всичко необходимо, за да я привлече в прегръдките си; но не го беше направил, не би бил способен на такова нещо и доста дълго мънка и заеква, преди да успее да я покани да дойде с него в къщата в Сен Жозеф; тя прие моментално, без минута колебание.
– Стеснителен си... за мъж – забеляза.
– Да... така е, вярно, но има и още нещо – сестра ми, пада си малко моралистка, силно вярваща католичка, разбираш, нали?
– Сестра ти ли – тази, която познавам? – изглеждаше учудена. – А онзи, който дойде веднъж, по-старият, това брат ти ли е?
– Пол?
Мишел Уелбек – най-значителният френски писател след Камю според американската критика, дебютира като поет през 1988 г. Десет години по-късно звездата му изгрява и той придобива световна известност със своя втори роман „Елементарните частици“.
Мишел Уелбек (1956) е автор на сборници със стихове и есета и на седем романа: „По-широко поле за борбата“ (1994), „Елементарните частици“ (1998), за чийто превод на английски му е присъдена „Международната дъблинска литературна награда IMPAC“, „Платформата“ (2001), „Възможност за остров“ (2005), получил наградата „Интералие“, „Карта и територия“ (2010), отличен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“, „Подчинение“ (2015), за който, както и за цялостното му творчество, през 2018 г. авторът получава наградата „Освалд-Шпенглер“.
„Факел експрес“ издаде „Публични врагове“ ‒ известната кореспонденция от 2008 година между Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви в превод на Александра Велева.
Поет, есеист и фотограф, Мишел Уелбек (1958) e автор на романите „По-широко поле за борбата“ (1994), „Елементарните частици” (1998), „Платформа“ (2001), „Възможност за остров“ (2005), „Карта и територия“ (2010), „Подчинение“ (2015). „Лансароте“ (2000) е третата му книга с проза, в която се зараждат повечето от темите и идеите, развити по-късно в романите му.
В петък вечерта бях поканен на купон у един колега от службата. Бяхме поне трийсет души, все средни кадри на възраст от двайсет и пет до четирийсет години.
В петък вечерта бях поканен на купон у един колега от службата. Бяхме поне трийсет души, все средни кадри на възраст от двайсет и пет до четирийсет години.
Мишел Уелбек (1956) е автор на сборници със стихове и есета и на седем романа: „По-широко поле за борбата“ (1994), „Елементарните частици“ (1998), за чийто превод на английски му е присъдена „Международната дъблинска литературна награда IMPAC“, „Платформата“ (2001), „Възможност за остров“ (2005), получил наградата „Интералие“, „Карта и територия“ (2010), отличен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“, „Подчинение“ (2015), за който, както и за цялостното му творчество, през 2018 г. авторът получава наградата „Освалд-Шпенглер“.
„Факел експрес“ издаде „Публични врагове“ ‒ известната кореспонденция от 2008 година между Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви в превод на Александра Велева.
Поет, есеист и фотограф, Мишел Уелбек (1958) e автор на романите „По-широко поле за борбата“ (1994), „Елементарните частици” (1998), „Платформа“ (2001), „Възможност за остров“ (2005), „Карта и територия“ (2010), „Подчинение“ (2015). „Лансароте“ (2000) е третата му книга с проза, в която се зараждат повечето от темите и идеите, развити по-късно в романите му.
ХІІ (5000)
След това решиха да отидат да пийнат по едно в Божьо, където имаше много отворени кафенета и което заслужаваше повече от всякога титлата си на „историческа столица на Божоле“, Орелиен беше забравил колко очарователно е това селце; сякаш беше умишлено съчетал всичко необходимо, за да я привлече в прегръдките си; но не го беше направил, не би бил способен на такова нещо и доста дълго мънка и заеква, преди да успее да я покани да дойде с него в къщата в Сен Жозеф; тя прие моментално, без минута колебание.
– Стеснителен си... за мъж – забеляза.
– Да... така е, вярно, но има и още нещо – сестра ми, пада си малко моралистка, силно вярваща католичка, разбираш, нали?
– Сестра ти ли – тази, която познавам? – изглеждаше учудена. – А онзи, който дойде веднъж, по-старият, това брат ти ли е?
– Пол?
Мишел Уелбек – най-значителният френски писател след Камю според американската критика, дебютира като поет през 1988 г. Десет години по-късно звездата му изгрява и той придобива световна известност със своя втори роман „Елементарните частици“.
Френският писател Мишел Уелбек и съпругата му искат да бъде забранен нидерландски филм за твореца, определян като порнографски.
ХІІ (5000) След това решиха да отидат да пийнат по едно в Божьо, където имаше много отворени кафенета и което заслужаваше повече от всякога титлата си на „историческа столица на Божоле“, Орелиен беше забравил колко очарователно е това селце; сякаш беше умишлено съчетал всичко необходимо, за да я привлече в прегръдките си; но не го беше направил, не би бил способен на такова нещо и доста дълго мънка и заеква, преди да успее да я покани да дойде с него в къщата в Сен Жозеф; тя прие моментално, без минута колебание. – Стеснителен си... за мъж – забеляза. – Да... така е, вярно, но има и още нещо – сестра ми, пада си малко моралистка, силно вярваща католичка, разбираш, нали? – Сестра ти ли – тази, която познавам? – изглеждаше учудена. – А онзи, който дойде веднъж, по-старият, това брат ти ли е? – Пол?
Мишел Уелбек – най-значителният френски писател след Камю според американската критика, дебютира като поет през 1988 г. Десет години по-късно звездата му изгрява и той придобива световна известност със своя втори роман „Елементарните частици“.
Мишел Уелбек (1956) е автор на сборници със стихове и есета и на седем романа: „По-широко поле за борбата“ (1994), „Елементарните частици“ (1998), за чийто превод на английски му е присъдена „Международната дъблинска литературна награда IMPAC“, „Платформата“ (2001), „Възможност за остров“ (2005), получил наградата „Интералие“, „Карта и територия“ (2010), отличен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“, „Подчинение“ (2015), за който, както и за цялостното му творчество, през 2018 г. авторът получава наградата „Освалд-Шпенглер“.
„Факел експрес“ издаде „Публични врагове“ ‒ известната кореспонденция от 2008 година между Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви в превод на Александра Велева.
Поет, есеист и фотограф, Мишел Уелбек (1958) e автор на романите „По-широко поле за борбата“ (1994), „Елементарните частици” (1998), „Платформа“ (2001), „Възможност за остров“ (2005), „Карта и територия“ (2010), „Подчинение“ (2015). „Лансароте“ (2000) е третата му книга с проза, в която се зараждат повечето от темите и идеите, развити по-късно в романите му.
В петък вечерта бях поканен на купон у един колега от службата. Бяхме поне трийсет души, все средни кадри на възраст от двайсет и пет до четирийсет години.
Мишел Уелбек е най-прочутият жив писател във Франция. Роден е на 26 февруари, 1958 г., на френския остров Реюнион, близо до Мадагаскар.
Почти анонимният специалист по информатика, от чието име се води разказът, е дълбоко нещастен. Той е самотен, почти без приятели и не привлича жените.
