Учените може би са открили най-големия океан на Земята, такъв, който никога няма да видим на картата. Този огромен резервоар се намира дълбоко във вътрешността на Земята, променяйки научното разбиране за това откъде идва водата на нашата планета и как тя поддържа живота.
„Дейли Галакси“ пише за уникално откритие, направено на дълбочина около 700 километра под земната повърхност, позовавайки се на резултатите от мащабно сеизмологично проучване.
Океанът в земните недра
Откритата вода не се плиска като класическо подземно море с вълни. Тя е „заключена“ на молекулярно ниво в рядък син минерал, наречен рингвудит. Този минерал остава стабилен при екстремно налягане в така наречената преходна зона на земната мантия (на дълбочина от 410 до 660 километра). Той действа като гигантска гъба, способна да абсорбира и задържа колосални обеми вода.
Учени откриха гигантски „океан“ близо до черна дупка - трилиони пъти по-голям от земния
Екип от учени, ръководен от Стивън Джейкъбсен от Северозападния университет (САЩ), използва около 2000 сеизмографа и анализира вълни от повече от 500 земетресения. Тъй като сеизмичните вълни се забавят, докато преминават през влажни скали, изследователите успяха да създадат точна карта и да определят точно къде е скрита водата. Според Джейкъбсен, те са използвали земетресенията като вид „ЯМР за планетата“.
Спасение от глобален потоп
Изследователите смятат, че този скрит резервоар може да съдържа три пъти повече вода от всички известни океани в света взети заедно. Откритието е изключително убедително доказателство, че значителна част от водата на Земята е с вътрешен произход и не е била донесена единствено от комети или астероиди по време на ранното формиране на планетата.
Дълбокият океан играе критична роля за поддържането на баланса. Стивън Якобсен посочва, че ако цялата тази вода внезапно се появи на повърхността, Земята ще бъде напълно потопена, като само върховете на най-високите планини ще се издигат над водното ниво.
В продължение на милиони години водата от повърхността се засмуква в мантията в зоните на субдукция (където тектоничните плочи се сблъскват и потъват една под друга), а след това част от нея се връща на повърхността чрез вулканична активност. Този гигантски вътрешнопланетен цикъл обяснява защо нивата на световния океан са останали относително стабилни в продължение на стотици милиони години, позволявайки на живота да процъфтява, докато планети като Марс отдавна са се превърнали в пустини.
Какво планират учените в бъдеще?
В момента по-голямата част от сеизмичните данни, които подкрепят наличието на вода в мантията, са събрани в Северна Америка. Следващата стъпка за учените ще бъде да проучат други региони.
Изследователите искат да установят дали богатият на вода рингвудит е разпространен по целия свят или е концентриран в специфични области. Те също така се надяват да определят по-добре скоростта на този масивен воден цикъл, което ще им помогне да разберат по-добре как се е образувала Земята и как се движат тектоничните плочи.
Прочетете също: Учени разкриха произхода на огромно океанско течение, което носи сто пъти повече вода от всички реки в света, взети заедно
