България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 май 1876 г.: Христо Ботев превзема "Радецки"
На този ден през 1876 г. Христо Ботев превзема "Радецки" и осъщестява успешно плана си за преминаване на българска земя заедно с четниците си. Без да всява страх и паника сред пътниците, революционерът връчва писмен ултиматум на френски език на капитана Дагоберт Енглендер, в който настоява параходът да акостира в Козлодуй.
Прочетете също: 14 май в историята: България се включва в изготвянето на Варшавския договор
На палубата на "Радецки" Христо Ботев пише последните си писма, адресирани до неговата съпруга Венета и съратниците му в Букурещ. На 17 май с чета от около 200 души той слиза на българския бряг. Ръководител на четата е Николай Войновски, а знаменосец - Николай Симов.
След като стъпва на българска земя, четата се отправя към Стара планина, но през целия път е преследвана от редовна турска войска, черкези и башибозуци.
В планинския рид Милин камък на 18 май Ботевата чета е обкръжена. В сражението загиват 30 души, сред които и знаменосецът на четата. На 20 май (по стар стил) четата се установява на връх Камарата, Купена и част от Околчица. Христо Ботев загива, а четата се разделя на 3 групи.
Войновски застава начело на едната чета и с нея се придвижва на изток в Стара планина. Останалите две чети на Георги Апостолов и на Димитър Икономов водят тежък бой във Врачанския балкан на 21 май. Четниците са преследвани в продължение на месец от турците, при което по-голямата част от тях е избита. Заловените четници са изправени пред съда на извънредни процеси, проведени в София и Русе. Само няколко от оцелелите четници успяват да избягат в Сърбия и Румъния.
Прочетете също: 13 май в историята: България и Византия подписват таен договор
17 май 1913 г.: Официално приключва Балканската война
На този ден през 1913 година официално е сложен краят на Балканската война (1912–1913). Това става факт с подписването на Лондонския мирен договор. Той е сключен между балканските съюзници - България, Гърция, Сърбия и Черна гора и Турция. Според Лондонския договор Турция се задължава да отстъпи на съюзниците всички свои балкански територии на запад от линията Мидия-Енос, остров Крит, както и останалите намиращи се под нейно владичество по-малки егейски острови. На практика с условията в този договор Турция е изтласкана от Европа. Изключение прави малка част от Източна Тракия, намираща се в непосредствена близост до Цариград, която остава под турска власт.
В подписания договор Албания е обявена за независима държава. Уточняването на нейните граници трябва да бъде решено от Великите сили.
Лондонският мирен договор не предвижда разпределение между балканските съюзници на отстъпените от Турция територии. Изключение прави само остров Крит и останалите егейски острови, които са признати за територия на Гърция. Уреждането на териториалните разпределения между съюзниците се предвижда да се осъществи с отделен договор или с двустранни договори.
Тъй като Лондонският мирен договор не урежда териториалните разпределения между съюзниците и военните репарации, той се превръща в предпоставка за избухването на Втората Балканска война.
Прочетете също: 15 май в историята: Гео Милев е арестуван, Охридската патриаршия е унищожена
