Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Ако не искаме варварство, трябва да пречупим Путин

18 юни 2024, 11:03 часа • 5751 прочитания

Има рутинни политически кризи (партийни, парламентарни, правителствени и други), които се обясняват и решават с рутинни методи и начини на мислене. Има обаче и кризи, които имат ефекта на земетръс върху целия полис (политическата общност, съставена от граждани), неговите ценности, мисли и схващания. Трусовете са толкова силни, че заплашват дори продължаващото съществуване на полиса. Тук вече рутинните обяснения не вършат работа. Силата на трусовете разкъсва обичайните обяснителни схеми като паяжини. Самата (политическа) земя се отваря, за да оголи онези базисни обяснения, които формират самата възможност да има полис, а не например глутница.

Как да се говори за днешните кризи

Днешните кризи в България, в Европа и САЩ не могат да бъдат обяснени с онези инструменти на политическия анализ, които бяха разработени по време на "златния период" на политологията, т.е. от около 1955 до към 1985 година. Колкото и да повтаряме "отваряне на партийните системи", "харизматичният фактор" или "динамичност и статичност на модела" - нищо няма да разберем. Ако не можем да разберем - няма да можем да влияем. Ако не можем да влияем, т.е. да крепим онова изкуствено нещо, което наричаме "цивилизация", то на нейно място ще се настанят природните сили. А при тях господства не мирът и подредеността, а насилието и жестокостта: "Nature, red in tooth and claw", както е казал поетът Тенисън.

От няколко години съм отметнал паяжината на класическата политология, за да се опитам да разбера ставащото с помощта на базисни понятия и подходи, развити през хилядолетията от най-проницателните мислители.

За гражданите и варварите

Ще разберем например дълбочинната същност на войната на Русия срещу Украйна (и срещу цяла Европа), ако използваме разделението, което прави Аристотел между граждани и варвари. Гражданите са свободни (нямат господар) и равни помежду си. Никой не е длъжен да изпълнява ничии разпореждания. Следователно онова, което правят гражданите като група се решава от тях самите след дълги дискусии и разпределение на задачи. Варварите, наопаки, не са свободни и не са равни помежду си. Те само изпълняват разпореждания. Затова имат нужда от вожд, който да решава какво да се прави.

И ето ви констатацията, която произлиза от такова ползване на Аристотел: в момента гражданската общност на Европа отбранява себе си срещу варварския - робския - модел на живеене, което Владимир Путин иска да наложи върху нас.

В случая голямата ценност на ползването на базисни понятия и категории е в това, че те разкриват самата същина ("природа" по Аристотел) на двете сблъскващи се алтернативи. И ни помагат да се определим коя да подкрепяме и защо. Ако не искаме да живеем в диващина и варварство, трябва да пречупим Путин със сила. С него преговори по правилата на цивилизацията са невъзможни, тъй като той играе по правилата на варварството. Всякакви илюзии, че въпреки своите странности той е "като нас" и все някак ще се договорим са… илюзии.

За дивото и култивираното мислене

Истерично-популисткото поведение на все повече хора в Европа и САЩ също е необяснимо с инструментите на класическата политология, но е съвсем прозрачно, ако приложим други базисни категории, отнасящи се до човешкото поведение, разработени от друг проницателен наблюдател и велик мислител, френския антрополог Клод Леви-Строс.

Според Строс всеки човек е смес от "диво" и "култивирано" мислене (и действие). Дивото мислене е характерно със своето "неопитомено състояние, което го прави различно от съзнание, което е култивирано или опитомено и има за цел да се стигне до някакъв положителен за него резултат".

Ако човек се отдаде на своето диво съзнание, неговите действия не целят постигането на конкретен резултат. Култивираното съзнание, обратно, ражда хора, действащи като инженери: поставят си ясна цел, след което намират или създават ресурсите, с които тази цел да бъде постигната. Дивото съзнание ражда хора, работещи с подръчни материали, които намират разхвърляни из околната им среда.

Разпространителите на истерични или популистки схващания нямат за цел постигането на някакъв позитивен резултат. Тяхната цел е изразяването на своята дивост, а ако резултатът е катастрофа - толкова по-добре, защото толкова по-диви ще стават отношенията и нравите. Отново виждаме как с помощта на базисни понятия можем да обясним инак необяснимото поведение на радикали, истерици и популисти. Те просто не се интересуват от въпроса: Каква ще е ползата от всичко това?

Целта на Борисов и Пеевски

Напоследък забелязвам, че и колегата Веселин Методиев ползва базисни понятия, за да анализира политически ситуации. Той пък е възстановил схващането на Аристотел, че политиката и етиката са две страни на едно и също нещо: че политиката е арена за правенето на добро и лошите хора нямат място в нея. Възстановяването на тази базисна концепция позволява на Методиев, вместо да се лута (както прави масата "-лози") из безсилни и отдавна овехтели политически концепции, да стига до точни, ясни и разбираеми за абсолютно всички констатации. Например, че целта на пропагандата на Борисов и Пеевски в последните месеци е да направи невъзможно съществуването на доброто в политиката. Ясно ли е? Ясно е. Така ли е? Така е.

В анализите на Методиев добрият политик (т.е. онзи, който работи за общото благо) е задължително и добър човек. Не напразно най-важната му до момента книга, биографията на Константин Стоилов, носи заглавието "Един много добър човек".

Ужасът от всеприиждащото битие

Не е задължително да изпитваме онзи "ужас от всеприиждащото битие", за който пише германският философ Хайдегер. Можем това битие, колкото и разбъркано в момента, да го разберем, подредим и да го направим по-малко ужасно с помощта на отдавна известни начини на мислене и на анализиране. Въпросът е да ги подбираме правилно, т.е. "култивирано" инструментариума - спрямо обстановката и задачата.

 

Източник: Дойче веле

Георги Петров
Георги Петров Отговорен редактор
Новините днес