България не трябва да открива секции в чужбина

Не е укорително желанието да се пестят пари от задгранични секции. Не е укорително и желанието да се блокира изключително порочния вот от Турция. Само че по света хората са измислили далеч по-цивилизовани, културни и находчиви методи и условия за гласуване зад граница от тези у нас.

Настоящите промени се превърнаха в един голям и недомислен бъркоч, който ни се предлага на всички и на който, нормално, се мръщим.

Защо, по дяволите, толкова хора трябваше да напрягат така усилено пилешките си мозъци, за да се родят малоумните варианти за изборните правила? Ама секциите да са по една, по 5, по 10, по 50, плюс безкрайност... Държавите да са всички, пък да не са всички, да са Европейски съюз, извън Европейския съюз... Да са автоматични секциите, да не са автоматични, да се подават заявления, как да се подават, по колко да се подават... Достатъчно е само да прочетете стенограмата от обсъжданията в стил комшийско събрание пред блока, на което всеки си предлага каквото му дойде на ум на момента.

Все някакви сложни актробатики, които в крайна сметка доведоха до промени, също толкова тъпи, колкото и в началото.

А как лесно, евтино и демократично можеше да си решим проблема. Стига само да бяхме погледнали малко по-далеч от носа си.

Нито един депутат не предложи друг метод за задгранично гласуване, различен от настоящото откриване на секции. Нито един! Да чухте други варианти? И то варианти, взети наготово, работещи в почти всички европейски държави. Не чухте.

Чуждият опит сочи, че разкриването на секции зад граница е изключително скъпо занимание. Толкова скъпо, че богати западни държави, далеч по-проспериращи от България, не си го позволяват.

Защо никой не предложи българите в чужбина да гласуват по пощата например? Това е евтин и прост вариант. Месец - два преди изборите който и да е българин-емигрант заявява желанието си да получи изборните книжа по пощата, попълва ги и ги изпраща обратно до България. Повечето европейски държави, и много по света, ползват гласуването по пощата безпроблемно и ефективно.

Друг още по-безпроблемен метод е гласуването чрез пълномощник. Всеки желаещ българин зад граница си избира по един близък в България, разбира се с него за кого иска да гласува, посочва го официално пред държавата като свой представител, и той, на свой ред, в деня на изборите гласува 2 пъти.

Естествено, третият логичен вариант е просто емигрантите да се вдигнат и да се приберат в България, за да гласуват.

И едно условие. В редица държави по света, включително лидерите в ЕС, има ограничение по отношение на избирателните права за допустимия срок за пребиваване на чужда територия. Ако у нас се въведе такова изискване - например всеки, живял извън България за повече от 5 години, да губи правото си на вот, опорочените гласове от Турция биха били блокирани. А и моралното право е на страната на подобна мярка. Ако българин живее от 10 - 15 години в друга държава, значи е избрал нея за свой дом. Ако е роден на друго място, той може да не говори езика и да не знае нищо за "родината" си. Защо тогава да има право да влияе на събитията в чужд за него дом?

Ако на някой тези варианти за гласуване зад граница му се виждат странни, нека помисли пак. Точно такава е системата например в даваната постоянно за пример за щяло и нещяло Великобритания. Нека протестиращите българи от Лондон попитат държавата, в която живеят, как урежда избори в чужбина. Да я попитат разкрива ли изобщо изборни секции и трогва ли се, когато отнема избирателните права на британците, живяли прекалено дълго време в други държави. В случай, че не знаят, отговорът и на двата въпроса е "не".

Ами Гърция, с която постоянно се сравняваме? Знаете ли, че Гърция отива дори още по-далеч? Нито се занимава нито със секции, нито с гласуване по пощата. Всеки грък емигрант е длъжен да се прибере в родината си, ако иска да гласува. И това е единственият начин. И гърците се прибират.

Гласуване в чужбина - България почти не приема чуждия опит

Гласуването на българите в чужбина стана централна тема за дискусии след предложените промени в новия Изборен кодекс. Диаспората ни зад...

Прочети повече

Така че нека първо погледнем по-успешните модели в други държави. Защото можем да научим много. България трябва да престане да дава пари за глупости. Затова трябва да престане да открива секции в чужбина. Има по-ефективни и ефтини варианти.

Вторият важен момент обаче неизбежно е желанието. Защото навсякъде по света, дори в страните, които откриват задгранични секции, е в сила условието "активна регистрация". По този показател българите в чужбина търпят сериозна критика. При 2 млн. емигранти, да гласуват при добра година 50 000 - 60 000 души, е жалко и срамно. Това навежда на мисълта, че на българите в чужбина не им пука особено за това какво се случва в България и вместо да трябва да отделят едни 2 часа в неделния ден, за да се разходят до посолството, предпочитат да идат в парка или на шопинг. Някои, естествено, действително са възпропятствани от разстоянията, но далеч не всички.

И за сведение на оплакващите се емигранти, и тук, в България, ни се налага да пътуваме по 100 км и повече, за да гласуваме. В София живеят 2 млн. души, като много от тях нямат постоянен адрес и на всеки избори им се налага да пътуват до родните си градове, за да гласуват. И никой не се е оплакал.

Така че варианти има. Само да се намери някой, който да ги приложи и някой, който да се възползва от тях.

Автор: Десислава Любомирова