Култура на пазарния принцип - мечтата на Бойко Борисов

Впечатляваща идея. Пазете се, когато държавник мисли за културата така, както мисли за битака. Да овластиш невидимата ръка на пазара и още по-невидимия ѝ размахан среден пръст и да го стовариш върху културата е най-бързият и завидно тъп начин да я ликвидираш. Ние се отнасяме с разбиране, че подобен подход би задоволил скромните културни потребности на хората във властта. Нека обаче припомним каква би била културната среда, ако действително триумфира пазарния принцип и няма алтернативи. 

Доста позната. 

Началото на културната седмица е сигурно. Понеделник. "Вражалец". Още преди представлението във въздуха се носи едно еснафско примляскване от предстоящото угощение - ще гледаш на живо Любо Нейков и Димитър Рачков. За теб това са "А"-то и "Я"-то на актьорската професия. Причината е в един крайъгълен критерий, който отдавна изповядваш: един актьор е добър, ако го дават по телевизията - майсторството му се измерва по минутите телевизионно време, което получава в национален ефир. Това, че е изхабен от има-няма 15 години, на теб не ти прави впечатление - културата е култура, защото не те изненадва, не те фрустрира, не те угрижва - един актьор трябва да е предвидим като топла яхния с кюфтета и да предизвиква кажи-речи същото усещане, когато го гледаш. А театърът? Театърът е едно добре прекарано време преди вечеря, а на излизане от спектакъла - още нахилен - трябва да зададеш с важна настойчивост към останалите, с които си споделил чудесното представление, най-важния въпрос, който то е породило в теб - къде да ядем? От много смешки си огладнял. Така най-обичаш.  

Но дръж се, културната седмица продължава. На следващия ден: Бързи и яростни 18.   

Пълен кино салон. Голям хит. Това е любимият ти филм. Отново пълно съвпадение между пазарния принцип и естетическия ти критерий. Има нещо крайно вълнуващо от това да гледаш два часа каскади с коли и да цъкаш с език - ако ти не си поцъкал с език като хората, никакво културно изживяване не си имал. Разбира се, трябва да прекалиш с пуканките, които да потушиш с кола - културата е винаги съпътствана от хрупане. Би предпочел семки, но те са запазени за следващото ти изживяване.

Сряда. Турско сериалче. Удобно, вкъщи. Налял си си това-онова. Драматургията е изпипана, съспенса - на всеки две минути. Камерата зуумва лицето на главната героиня, а към това зазвучава бурна напрегната музика - ако случайно не си забелязал, че става нещо важно - предстои и развод с мъжа ѝ, понеже е разбрала, че е все пак брат ѝ - да го забележиш. Това се казва културка, братле. 

Четвъртък. Книжка. Биография на известен човек или приложна психология от типа "Как да успеем в живота и да правим толкова добро първо впечатление, дори когато ответнитите, години по-късно, болни от Алцхаймер, търсят кварталния магазин, да имат мъждукаща представа за свръхважната ти персона". Подарили са ти я за рождения ден, понеже ти иначе пари за книги не даваш, да не си будала. Глей колко интересно - Стив Джобс бил беден, пък после станал богат. И ти така! 

Петък. Чалгичка. Време е вече. Цяла седмица се пържиш между казаните на пазарната култура, време да е да излееш отгоре си най-врящия котел. Още към обяд на работа не те свърта и в главата ти вилнеят припевите "Ай-ле-лей". Вече си заделил пари за салфетки, които да посипеш гордо върху главата си. Качествено изживяване. 

Събота и неделя. Почивка. Преял си вече. Тогава някъде и ти попада новината, че Бойко мисли, че оркестрите на БНР трябва да се водят на пазарен принцип. А така. Ашколсун! Пак ще гласувам за него. Като няма кой да ги слуша - закривай. Минимални заплати? Стига им. Да са мислили като са ставали музиканти. Ама я тая певачка как хубаво пееше в петък вечер? Значи можело. Да се учат от нея. Подай ракията там. 

Автор: Райко Байчев