"В становищата на Европейската комисия от 2023 и 2024 г. за Република Северна Македония липсват формулировки, отнасящи се до „македонска идентичност“ и „македонски език“, поставяме въпроса какво налага включването на тези категории в доклада на Европейския парламент от 2025 г. по същата тема и какво е тяхното значение и връзка с оценката за напредъка на страната?". Това е въпросът, който повдигат от Сдружение на потомците на бежанците и преселниците от територията на Северна Македония.
За целта съпредседателите на сдружението проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев и Илия Стояновски са изпратили писмо до председателя на парламентарната комисията по външни работи Дейвид Макалистър, през която наскоро мина доклада за напредъка на Северна Македония по пътя към ЕС и откъдето отпадна предложението в интерес на България вместо вековни, македонските език и идентичност да са съвременни. ОЩЕ: Докладът на Вайц и "македонският език": Проф. Кочева за истинските намерения на Скопие
С други думи от сдружението се интересуват защо след като го е нямало в документите назад - този въпрос се повдига точно сега. От сдружението искат да знаят още съществува ли друг акт на Европейския парламент, с който се признават или споменават каквито и да са идентичности и ако съществуват такива документи, кое е наложило това споменаване/признаване и какви са юридическите последици от такова споменаване в официален документ на ЕП?
"Ние очакваме българските представители в Европейския парламент да следят отблизо процеса по разглеждане на настоящото официално запитване. Изказваме своята благодарност към българския евродепутат Ивайло Вълчев, който в писмо до нас се ангажира да бъде един от тези, които ще проследят как ще бъде приет този документ и какви отговори ще последват", посочват още от сдружението. ОЩЕ: Македонски език и идентичност: Докладчикът в ЕП пак казва, че са независими от България
Снимка: iStock
Знае ли Европа за възникването на "македонския език"?
Един от въпросите на сдружението възникват с оглед на сложната историческа еволюция на понятието „македонски език“ и неговата кодификация едва през 1945 г., следвани от опити за налагане чрез външна пропаганда.
"С кои лингвисти и специалисти по езикова политика се е консултирала Комисията при формулиране на тази част от доклада?", питат от сдружението.
От сдружението обръщат внимание, че терминът „македонски език“ започва да се използва през втората половина на 19 век в рамките на сръбската национална стратегия за влияние в региона, като част от резервен вариант, развит в доктрината на македонизма. "За първи път „македонски език“ е кодифициран през 1945 г., като азбуката му, представляваща модифициран вариант на сръбската, е приета на 3 май 1945 г., а на 7 юни, е утвърден и правописът. Прилагаме първа страница от протокола на езиковата комисия, в който е записано, че „днешната историческа конференция е единствена по своето значение, защото за първи път в историята на нашия народ се постави въпроса за македонска азбука и за македонски културен, литературен език“. Фотокопие от този протокол е публикувано за първи път от северномакедонския учен Стоян Ристевски през 2000 г. и той нарича случилото се „създаване на съвременния македонски литературен език“, припомнят от сдружението.
Те смятат, че категорията „македонски език“ се отнася само за Република Северна Македония и няма нищо общо с останалите части на географската област Македония, но отбелязват, че в същото време чрез използване само на определението „македонски“, волно или неволно, се прави асоциация и с останалите части на географската област Македония в Гърция, България и Албания, с което се създават предпоставки за подклаждане на политически претенции и напрежения, особено в контекста на външни влияния от Белград, Москва и определени кръгове в Скопие. ОЩЕ: Македонски език и идентичност: Независими са от България, казва докладчикът за Северна Македония в ЕП (ВИДЕО)
