Наивността на София спрямо Република Северна Македония може да предизвика трагедия

Петков обаче е длъжен да даде отговор на въпроса какво цели с тези свръхоптимистичните послания, защото те внасят смут и тревога сред македонските българи. Тяхното безпокойство е напълно оправдано, защото точно тяхната съдба е заложена на карта. И това няма да бъде първият случай, в който те ще бъдат най-потърпевшите, но поне заслужават честен отговор на въпроса.

Ние не знаем кой е посъветвал премиера Петков да държи настрана Министерството на външните работи от диалога с Република Северна Македония. Точно тези съветници или съветничка най-вероятно имат идея, но начинът по който с фанфари се съобщават неща, които са решени преди повече от две години (съвместното честване на цар Самуил), предизвикат не само съмнение, но и тревоги.

Премиерът трябва да знае, че обществеността в България никога няма да приеме каквито и да са "напудрени" послания за това как властите в Скопие стават по-кооперативни и София трябва да даде "зелена светлина" за започване на преговорите, защото това било по-важно за България, отколкото правата на българите там, спирането на езика на омразата, спирането на процеса на дебългаризация и обективна история.

Скопие трябва да покаже реални резултати, защото ние, македонските българи, а и българите в "стара" България се наслушаха на обещания и лицемерни молби от типа: "Помогнете ни сега, а ние за няколко часа ще решим проблемите". Нагледали сме се на такива пазарлъци в миналото. Знаем много добре с какви добре обучени от югославската държавна машина хора си имаме работа.

Ние, македонските българи, които бяхме на срещата с г-н Кирил Петков, предупредихме премиера, че Договорът от 1999 не проработи. Договорът от 2017 също не проработи. Историческата комисия буксува и няма никакъв напредък. При тези безспорни факти ние сме възмутени от това, че премиерът е готов да повярва на вербални обещания, при положение че имаме международни договори, които не се спазват от страна на македонското правителство. Обещанията, че ще се променят десетина от стотиците паметници, където пише "български фашистки окупатор" или ще има общо честване на Цар Самуил в действителност не решава нито един проблем. Това ще бъде отново прах в очите и отново празни обещания. Обещанието на македонското правителство, че ако сега София вдигне ветото, те след това променят Конституцията за българите, ще бъде поредното неизпълнено обещание.

Българите в РСМ са абсолютно убедени в това, но дали са наясно съветниците на премиера с тази измама? Съветничката на Кирил Петков Весела Чернева знае ли, че в РС Македония на власт не идват случайни хора? Запозната ли е със семейната история на македонския премиер Ковачевски? Знае ли тя и информирала ли е своя "началник", че Ковачевски идва от "чистокръвно" комунистическо семейство, където със сигурност не е възпитаван в любов и уважение към България? Знае ли, че за посланик в България ще бъде изпратена Агнеса Руси, също така с "чистокръвен" комунистически произход? Знаете ли, че Любомир Фръчкоски, който е много уважаван от страна на някои промакедонски софийски кръгове, беше министър на вътрешните работи през 1995 година и лично организира арестите и тормоза на десетки българи, защото се търсеше "българска връзка" в атентата на тогавашния президент на Македония Киро Глигоров? Срещу нито един от задържаните не беше повдигнато нито едно обвинение. Моят баща беше разпитван в продължение на над 18 часа и по някаква случайност тогава му се размина физическата разправа. Години след това обаче този "пропуск" беше коригиран.

Премиерът Петков е изправен пред един съвършено елементарен, но съдбовен за него самия избор – дали ще заслужи мястото си до портретите на Стамболов, Ляпчев, Желев и други бележити български държавници или ще се нареди до националните предатели като Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Александър Стамболийски. Трябват ли му съветите на Чернева, за да направи своя избор?

Ако нереформирана РСМ започне преговорите с ЕС, тогава тя ще използва и евросредства срещу българите (като основна закана за антибългарския македонизъм), които ако не получат конституционни гаранции за своите права, на следващото преброяване няма да бъдат и 3504 души. Нереформирано, Скопие ще продължи да използва институционализирания говор на омразата и да възпитава нови поколения македонски деца, за които ще бъде повече от нормално да мразят българите или ако не това да не ги смятат за близки и да гледат на тях с презрение и недоверие.

Автор: Илия Стояновски