Разфасованата нация

Цялата тази сага наистина се превърна в един социален експеримент, който е много показателен за средата в България. Истерията, създадена от изказването на кмета, за пореден път показа каква огромна пропаст между хората зее в обществото ни. Докато едни приветстваха идеята, други я окачествиха като примитивна и неуместна. Стигна се дотам, че дори авторитетни медии разкритикуваха остро намерението в центъра на Пловдив да се организира подобно събитие. Интересното в случая е, че много от тях буквално преиначиха думите на кмета като писаха, че се готвело заколване на прасета. Именно подобни уж сериозни издания описаха апокалиптични картини как на Главната в Пловдив щели да колят прасета и да се леят реки от кръв. Дали политически мотивирани или водени от желание за рейтинг и тираж, те не обърнаха внимание на това, че кметът каза "разфасоваме". Погледнато безпристрастно, това може да означава, че тези прасета биха могли да се разфасоват и след като бъдат опечени. Нещо, на което обаче никой не обърна внимание, а и никой не се сети да попита. Подобни цели опечени животни между другото се срещат в не един и два магазина, като често дори могат да бъдат видени на витрина на самата главна улица.

Всички знаем, че в големи градове като Мюнхен, Виена и Прага има традиционни коледни базари, на които се предлагат тонове месо в най-различна форма. Само че там предлагането на бира и греяно вино с вурстчета, свински джолан или ребърца например, се води за цивилизовано, докато тук подобно събитие в очите на критиците изглежда като ретроградно и примитивно. Факт е, че повечето хора се хранят редовно с месо и това е нещо напълно нормално. Всъщност, в наше време се яде повече месо, откогато и да било в човешката история. Наскоро дори имаше интересно проучване, според което само за домашните любимци в САЩ годишно отиват повече мръвки, отколкото за цяла Франция. На някои места можеше дори да се види как се правят обобщения, че тези, които не са съгласни с тази идея са само високоинтелигентни хора, живели на Запад, които насреща си имали простолюдие, живяло на село, хора, които според авторите са виновни за всичко лошо, случило се в държавата ни. А именно подобно поставяне на хора под общ знаменател в никакъв случай не е признак за висока култура и интелект.

Факт е, че коленето на прасе и приготвянето му за празничната вечеря е традиция тук от векове. Тя обаче очевидно пречи на някои, които хем обясняват как са за пълна свобода и неограничен личен избор, хем скачат като ощипани всеки път, когато нещо не отговоря на техния мироглед. Критици на идеята дори нарекоха обичаят зверство, който няма място в съвременното ни общество. Бегъл поглед в културата на западните народи, с които често се сравняваме обаче показва, че там има много по-шокиращи традиции, живи и до днес. Така например, всяка година край Фарьорските острови датчани избиват жестоко стотици китове, а исландците правят пиршество, на което буквално на улицата ядат варена овча глава, мариновани тестиси на добитък и други подобни "деликатеси".

Очевидно е, че този въпрос за пореден път стана пример за това колко големи са различията в българското общество, което изглежда по-разфасовано от всичките прасета, които ще бъдат изядени за Коледа. Какъвто и да е казусът в България, той води до огромно разделение и истинска война по форуми и социални мрежи. Това положение се засилваше все повече през годините на прехода и в крайна сметка достигна връхната си точка днес. Противници и привърженици на една или друга теза, партия или идея изключително рядко успяват да проведат дори елементарен диалог, а разделението на "фили" и "фоби" е по всякакви теми, дори и те да са далече от живота в България. Те се замерят с епитети като "рубладжии", "путинисти", "соросоиди" и "джендъри", като никой не се опитва да разбере мотивите на събеседника си отсреща.

Подобно разделение стана още по-очевидно с навлизането на платформите за споделяне. Там може да се види как наглед интелигентни и образовани хора стигат до крайности и обиди, спорейки ожесточено със своите опоненти. Така постепенно нормалните хора бяха избутани встрани от смислен дебат, а форумите и социалните мрежи бяха превзети от най-агресивните защитници на дадена теза, като напълно оправдано често се прокрадват съмнения, че в много от случаите те са финансово мотивирани, за да защитават една или друга теза. Всичко това още повече изостря различията и прави невъзможно постигането на консенсус дори и по незначителни въпроси, като казусът с двете прасета на площада.

Очевидно е, че каквито и идеи да се лансират, те трудно ще намерят път до сърцето на претръпналия и невярващ на нищо българин. Така недоверието към всичко и всички, огромното разделение и неприкритата омраза към хората с различно мнение, обрича държавата ни на тежко бъдеще.

Автор: Елин Андреев