Бюджет 2026 предизвика широк обществен и политически дебат около размера на дефицита, държавния дълг, доходите и социалната политика. В интервю за предаването "Студио Actualno" икономистът Георги Захариев анализира причините за настоящото състояние на публичните финанси и очерта основните предизвикателства, пред които е изправена страната.
Според него настоящият бюджет до голяма степен отразява "завареното положение" и съдържа множество отложени решения от предходни управления. Тъй като ще действа едва пет месеца, документът не променя съществено посоката на икономическата политика и не дава ясна визия за развитието на българската икономика през следващите три-четири години.
Една от най-дискутираните теми около бюджета е заложеният дефицит от 5,7%. По думите на Захариев причините за него се натрупват през последните години вследствие на последователното увеличаване на публичните разходи от различни правителства. Като основен фактор той посочва автоматичното нарастване на разходите за възнаграждения в публичния сектор. Обвързването на минималната работна заплата със средната работна заплата е довело до автоматично увеличение на заплатите на голям брой държавни служители.
"Паралелно с това имаше много сериозни индексации, имаше някои инфлационни политики, много сериозни капиталови разходи, за които се оказа, че не са капиталови разходи. Казано най-просто - разходите на държавата растяха много по-бързо, отколкото приходите ѝ", обясни икономистът.
Захариев смята, че управляващите са насочили усилията си основно към увеличаване на бюджетните приходи с цел ограничаване на дефицита. Сред предприетите мерки той посочва повишаването на цените на винетките и увеличаването на максималния осигурителен доход. Според него обаче липсват сериозни структурни реформи, които да доведат до трайно намаляване на държавните разходи.
Икономистът предупреждава, че част от мерките за увеличаване на приходите могат да окажат проинфлационно влияние. По думите му, по-високите цени на винетките ще увеличат транспортните разходи, които впоследствие ще бъдат прехвърлени върху крайните цени на стоките. Това означава, че ефектът може да бъде усетен пряко от домакинствата чрез поскъпване на ежедневната потребителска кошница.
Повече по темата - вижте в интервюто.
