Защо Борисов стана роб на думите?*

Институциите ще се произнесат по въпроса дали словесният изблик на Борисов може да бъде окачествен като проява на хулиганство (чл. 325, НК). Но независимо какво ще реши съдът, тонът на Борисов, който чухме публично, е в същата тоналност като циничния глас от записите, разпространени през 2020-а година. Глас, който, според мнозина, принадлежи на бившия премиер.

Агресията - израз на фрустрация

Някои биха казали, че истинският, "автентичният" облик на Борисов най-после е излязъл на повърхността, пред очите и ушите на всички. Нервният изблик на лидера на ГЕРБ срещу Бойко Рашков може да бъде разглеждан като симптом. Агресията, включително нападателния тон, често е израз на страх, на фрустрация. Борисов вероятно усеща, че политическата му кариера е смъртно ранена и възмездие - не за безобразния му език, а за други далеч по-тежки провинения, в които неговите опоненти го подозират от години - този път ще има.

Борисов неведнъж е осъждан за клевета (от Мая Манолова и Елена Йончева), но като цяло докато управляваше, прокуратурата показваше "странна" липса на интерес към него - макар името му да бе замесвано в корупционни и други престъпления. Прокуратурата начело с Иван Гешев изпрати под кривата круша и разследването на скандалните записи. Техният основен герой, който заплашваше политически противници, така и не бе намерен; не се разбра и кой е дръзнал да поръча "СРС-тата".

Някои видяха признание и разкаяние в миналогодишната целувка, която разчувствалият се Борисов даде на Цвета Караянчева - бившата председателка на парламента, по адрес на която героят от записите оправя грозни епитети. Ала и да е имало разкаяние, то е било фалшиво. Караянчева вече дори не е депутат и се завръща към професията си на инженер.

По последна информация, разследването на "барселонската афера", в която също се споменава името на лидера на ГЕРБ, е прехвърлено от Испания у нас. Докъде обаче са стигнали органите, предстои тепърва да видим.

"Изчегъртването" ще продължи

Служебният кабинет, който си постави наред с другите задачи и целта да започне демонтажа на модела "ГЕРБ-ДПС", обаче очевидно сериозно притеснява Борисов. През юни той беше извикан за снемане на сведения в ГДНП. Става дума за разследване, по сигнал на министър Рашков, на заплаха, за която се твърди, че лидерът на ГЕРБ е отправил - към бивш кадър на Държавен фонд "Земеделие", ПОДРОБНОСТИ ТУК!

Опитите на Борисов да се представи за жертва на политическа чистка поне засега са неуспешни. По-голямата част от обществото (59 процента) одобрява действията на служебния кабинет ("Галъп").

И все пак новините за бившия режим не са само лоши. Миналата седмица ВСС реши, че няма основания да стартира процедура за уволнението на Иван Гешев. Поне засега той няма да бъде сменян. Неговите "меценати" могат да бъдат поне донякъде спокойни. Освен ако г-н Гешев изведнъж не реши, че за него е по-изгодно да демонстрира добра воля пред новия, по-перспективен отбор.

Независимо дали 46-ият парламент успее да сформира правителство или управлението остане в ръцете на служебен кабинет, едно е ясно - скоро няма да видим ГЕРБ зад кормилото на изпълнителната власт. Това означава, че "изчегъртването" ще продължи.

Автор: Петър Чолаков, Deutsche Welle

* Заглавието е на редакцията!