1938 Франция - вени, види, вици, победа или смърт

Сянката на Втората световна война вече е надвиснала над Европа и третото Световно първенство по футбол, освен спортна надпревара, се превръща и в налагане на идеологии и политически догми. От шампионата особено се вълнуват диктаторите, докарали най-големите беди на човечеството – Хитлер и Мусолини, които на всяка цена искат да покажат, че националсоциализмът и фашизмът са бъдещето на света. А Южна Америка побеснява от домакинството на Франция, защото в онези години е витаело схващането, че домакинствата на световните първенства ще се редуват между Новия свят и Стария континент. Затова Уругвай и Аржентина пропускат форума.

Първенството се провежда по схемата, позната от предния шампионат – 16 отбора застават на елиминационна фаза, като има седем поставени, които не могат да се срещнат в първи кръг – домакините от Франция, световният шампион Италия, вицешампионът Чехословакия, набиращата скорост и привличаща все повече внимание Бразилия, Унгария и Куба.

Участници: Австрия, Белгия, Бразилия, Германия, ИТАЛИЯ, Куба, Норвегия, Полша, Румъния, Унгария, Франция, Холандия, Холандска Индия, Чехословакия, Швейцария, Швеция.

Първият кръг на шампионата е доста оспорван, като цели пет мача минават през продължения, а два се преиграват (по това време няма елиминационни дузпи) – тези между Германия и Швецария и Куба срещу Румъния. Голямата изненада е точно отпадането на Германия, която губи с 2:4 преиграването, а Куба успява да бие северните ни съседи с 2:1 след 3:3 в първия мач.

Перлата на първия кръг обаче е Бразилия – Полша 6:5. В този мач блесва талантът на Леонидас – той вкарва четири гола само в тази среща. Логично цялата футболна общественост очаква с огромно нетърпение очертаващия се полуфинален сблъсък между Италия и Бразилия. Италия е почти изцяло нов отбор – от предишния състав са останали само Джузепе Меаца и Джовани Ферари. Треньорът на скуадра адзура Виторио Поцо е наясно, че макар и световни шампиони, италианците не са машина – във футболния фолклор са останали думите му след победата на финала срещу Чехословакия през 1934 година: „Момчета, радвайте се, но знайте, че още не сте голям отбор”. Затова и Поцо запретва ръкави, за да го създаде – в защита се появява уругвайската скала Микеле Андреоло, който е натурализиран, а в атака, до Меаца, изгрява звездата на атлетичния Силвио Пиола.

Полуфиналът с Бразилия се решава от два фактора – отсъствието на Леонидас и една от най-фалшивите дузпи в историята на футбола. Черният диамант не играе уж под предтекст, че е пазен за финала (по онова време няма смени), но според мнозина той не влиза след титулярите, след като замеря с обувките си треньора на кариоките Пимиента в мача с Чехословакия – неясно защо. Освен дузпа за Италия, швейцарският съдия Вутрих не дава чист наказателен удар за Бразилия след фаул срещу Патеско. От другия поток на финала се класира Унгария – маджарите стигат до последния мач по крайно убедителен начин, след гръмки победи от по 6:0 срещу Холандска Индия, 2:0 срещу Швейцария и 5:1 над Швеция и са фаворит за мнозина.

ФИНАЛ: Италия – Унгария

Предвид очевидното превъзходство във футболно отношение от страна на Унгария, за Италия остава единствено да покаже повече хъс за победа. А хъсът е налице – според мълвата Бенито Мусолини е казал на отбора преди финала простичкото: „Победа или смърт”. Случва се първото, като има известни съмнения, че унгарците са били наясно със смъртната опасност, тегнеща над колегите им и са играли по-лежерно от обичайното, но това остава в сферата на футболната митология. Факт е, че Италия води с 3:1 на полувремето благодарение на два гола на Джино Колауси и един на Силвио Пиола, а през втората част отново Пиола носи победата след като маджарите намаляват до 2:3. Така Италия става единственият отбор, който защитава титлата си на световно първенство и до ден-днешен.

СТАТИСТИКА

Италия – Унгария 4:2

Голмайстори: Джино Колауси (6, 35), Силвио Пиола (16, 82); Пал Титкош (8), Гиорги Шароши (70)

ИТАЛИЯ: Алдо Оливиери; Алфредо Фони, Амадео Биавати, Джино Колауси, Джовани Ферари, Джузепе Меаца, Микеле Андреоло, Пиетро Рава, Пиетро Серантони, Силвио Пиола, Уго Локатели

Треньор: Виторио Поцо

УНГАРИЯ: Антал Шабо; Антал Шалай, Ференц Шаш, Гиорги Шароши, Гиорги Шуч, Гюла Лазар, Гюла Полгар, Гюла Женгелер, Йено Винче, Пал Титкош, Сандор Биро

Треньор: Карол Диетц

Голмайстор на турнира: Леонидас Да Силва - 7 гола

Най-добър играч на турнира

Това е бразилската звезда Леонидас. Той вкарва осем гола на първенството, с което става и голмайстор. Леонидас да Силва е известен с техниката си, а негов специалитет е ударът със задна ножица. Заради уникалните му технически способности не е чудно, че прякорът му е Гуменият човек. Във Франция вкарва гол във всеки един от мачовете, в които играе – четири срещу Полша, по един в двата мача с Чехословакия (има преиграване) и два на малкия финал срещу Швеция, който е спечелен от Бразилия с 4:2.

В националния отбор на Бразилия Леонидас блесва още при дебюта си – срещу световния шампион Уругвай през 1932 година. Тогава той вкарва и двата гола за победата с 2:1. С кариоките най-големият успех на Черния диамант е на финала на Копа Америка през 1945 година – 6:2 срещу вечния враг Аржентина. След края на кариерата си Леонидас работи като коментатор по радиото.

Интересни факти за първенството:

- това е първенството, в което са взели участие най-малък брой страни извън Европа – само три в лицето на Бразилия, Куба и Холандска Индия.

- заради избухналата Втора световна война президентът на Италианската футболна асоциация доктор Оторино Бараси крие световната купа (Златната богиня Нике) в кутия от обувки, за да не я вземат гладните за всякакви произведения на изкуството нацисти.