Реакцията на Бойко Борисов спрямо протестите бе предвидима: казваш, че оставаш, "за да не се счупи държавата". Това че протестите са на обратното мнение - смятат, че тя е отдавна счупена , няма значение. Премиерът навярно има основания - остава по-малко от година до парламентарните избори, наистина предстои икономическа криза, не е ясно какво ще се случи с коронавируса през есента.
Още: Прахосват нашите пари и то милиони, а дори не ги виждаме: Що е то?
Още: Въвеждаме нов лев: Исторически спомени от недоразвития български социализъм*
Но да оставим Борисов и текущата ситуация. Не помня да е имало българска власт, която да не се е опитвала да защити престоя си на "Дондуков" с идеята, че каквото и да става, трябва да се пази стабилността й.
Навремето Орешарски не подаваше оставка, защото пазеше стабилност. Имаше едни хора, които рушаха стабилността на площадите.
Преди това Станишев не подаваше оставка, защото пазеше стабилност. Каквото и да ставаше, то бе дело на "сценарий" срещу него. Между другото - забележете колко често Борисов започна да ползва също думата "сценарий". Когато чуете министър-председател да вижда във всичко "сценарии" срещу него, най-вероятно е в неговата късна и последна фаза, в която вече прилича твърде много на предшествениците си.
Още: Со кротце, со благо и со малце вековна идентичност
Още: Как ще спрат скандалите в София: Терзиев спешно да се снима с Пеевски
Сакскобургготски също - като имаше протести, говореше, че тройната коалиция била "трайна коалиция" и че било бягане от отговорност да се подават оставки. Пазеше стабилността на държавата.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Не" на еврото, "Да" на памперсите и мокрите кърпички
Още: Иран за Тръмп ще е като Ирак и Афганистан за Буш, Обама и Байдън: Да или не
И така нататък - връщайте се до началото на прехода, за да видите как няма премиер, който да не е бил свръхотговорен пазител на стабилността, който ама веднага би си тръгнал, ако не се бе натоварил с тежката и неблагоприятна задача да пази държавата от тези, които искат да я счупят.
Накрая се стигна до следното: всички пазеха стабилността на държавата и се грижиха за това другите да не я счупят, а през цялото време тя се досчупваше повече и повече и накрая изгря във величествената метафора на Сaрая-Частна Собственост. Напълниха се много шкафчета с евро, построиха се много колосални имоти, усвоиха се много тераси-сауни, купиха се колкото искаш апартаменти. Пазенето на стабилността е такова доходоносно нещо - нормално е да се страхуваш някой да не дойде да ти я счупи.
Още: Не му е времето сега да съдим депутати и министър: Урок по телевизията
Още: Няма такива цени, няма такава държава
Автор: Райко Байчев
