Извънредното положение ще свърши - но решението за края е в сферата на психологията и пропагандата

Осъществяването на този преход крие и една основна опасност: отменянето на дефиницията за "извънредно положение" да се използва за измиване на ръцете от държавата за голяма част от малката помощ, която полага и тя постепенно да се намали или дори спре, само защото определението за "извънредност" е приключило. Впрочем, въпреки всички критики към кабинета, едва ли той би бил прекалено безпардонен - не заради внезапно проявил се морал или отговорност, активиран от пандемията, колкото заради това, че общественият фокус никога не е бил толкова мощно спуснат върху действията му. 

Всичко това най-общо означава, че копнежите по т.нар. "завръщане към нормалния живот" могат да бъдат забравени. Животът няма да се върне към нормалността си, нито скоро, нито когато това стане, самите ние ще бъдем съвсем същите. За носталгията по славното минало има една-единствена възможност и тя е проста: ваксина. А за ваксината има също една-единствена възможност и тя пак е проста: няма да стане скоро, въобще. 

От промяната на кабинета и преход от "извънредно положение" към "редно", но с "извънредни мерки", обаче личи друга амбиция. И тя е най-вече психологическа. Борисов по-рано заяви, че фразата "извънредно положение" причинява прекалено голям стрес. Подобна бе и причината, дори изрично посочена, за сериозното редуциране на брифингите със заразени и понижаването на Мутафчийски от водещата му роля. Всъщност кабинетът от няколко дни влиза много повече в полето на психологията: в началото на пандемията му бе необходимо със свръхчестота да поддържа периодичните гласове на изолацията, докато сега му е необходимо тъкмо обратното - намаляване на оказвания стрес, за да може да мотивира хората за задвижване на спуканата икономическа гума и тя отново да почне да прави обороти. Нека всеки направи своя избор за поведението си оттук нататък - но обръщам внимание на лекотата, с която изведнъж стана ясно, че отношението към коронавируса е пряко свързано с добре познати положения от сферата на пропагандата. Те гласят: 1) Трябва ни изолация - 2) Трябва ни максимална пропаганда на страха - 3) Дайте ни генерал и му дайте брифинги по два пъти дневно. След това: 1) Трябва ни икономика 2) Трябва ни минимална пропаганда на страха 3) Свалете генерала и сложете брифингите един път седмично.

Как ще продължи вторият предстои да видим. Но от тази смяна на пропаганди човек би могъл да се замисли с колко много други неща е същото: а ако се замисли прекалено и в ущърб на собственото си добро настроение, би могъл да установи - с повечето.

Автор: Райко Байчев