Скудоумието на нашите политици вече е толкова голямо, че дори не е жалко. Водевилите около единствения ни самолет F-16, върху който се крепят надеждите на бойната ни авиация, са провинциална трагикомедия. Започваме от нелепия ПР на премиера – липсваше му само питата със сол и мед, докато посрещаше пилота, докарал въпросната машина – и стигаме до "сблъсъка" за изправността на самолета между президента и трикратния министър-председател (все още недоумявам как го постигна) и лидер на най-голямата, засега, партия – ГЕРБ – Бойко Борисов.
За справка – съседна Румъния има 40–50 бойни самолета и е поръчала 12 "Рафал" от Франция. Срамен е фактът, че се отдава толкова значение на доставката на първия F-16. Не сме поръчали F-22 "Раптор" – най-скъпия изтребител с технология "стелт", струващ до 350 милиона долара – а масов изтребител. Не искам да си представя физиономиите на служителите в дипломатическите мисии у нас, когато пишат сводките си. Думата е: резил.
Пристигам на Фарьорските острови. В автобуса до столицата Торсхавн има интернет, USB порт до всяка седалка, дори и контакт (най-обикновен щепсел). Маршрутът минава през два тунела, вторият твърде дълъг. И точно тогава, докато си го мисля, телефонът светва с новината, че Борисов обвинява Радев, че бил подшушнал на журналисти, че F-16 бил развален и не лети... Последваха реплики и уточнения от военния министър, от началника на ВВС, от експерти. Това вече дори не е водевил, а фарс с най-ниско качество. Няма да коментирам, че подходящият глагол е "повреден", защото не говорим за яйца, но го отдавам на напрежението.
Питам домакините за необичайно дългия тунел и разбирам: били сме под Атлантическия океан. Съоръжението свързва два от общо 18-те острова на архипелага. Нарича се "Вага". Оказва се, че е част от мрежа от 21 тунела, осигуряваща достъп до 90% от населението. Четири от тези съоръжения минават под морското дъно, с обща дължина от 33,3 км. строежът на близо 5-километровият "Вага" е започнал заедно с този 6,2-километровия тунел "Нордойя", съответно за 2 и 6 години.
ОЩЕ: ВИЗИЯ И СНИМКИ - ТУК!
И разбира се, се сещам за нашите непостроени тунели – Струма и Шипка. Идеята за втория отдавна е столетник. Сега въпросът е: дали ще честваме 150-годишнина?
Ако се наложи, ще се намерят множество експерти и "-лози", които с характерната досадна категоричност ще заявят, че нашите два тунела са далеч по-сложни от тези на Фарьорите. Все пак ние ще трябва да пробиваме планина, което е по-рядко от копаенето под океана, нали?
Най-дълъг засега (помнете това уточнение) е тунелът "Ейстурой" – 11,4 км, открит през 2020 г. Той свързва най-големия остров Стреймой, където е столицата, с два ръкава на съседния Ейстурой. Улеснява се достъпът до Торсхавн от северната част на архипелага. Останалите 17 тунела преминават през скалисти, планински участъци.
"Ейстурой" е уникален с кръговото си движение на 70 м дълбочина под океана – първото в света. Доближавайки Стреймой, тунелът се разклонява. В средата – кръг, в който има и произведение на изкуството от местния художник Трондур Патерсон. Подводният проход в най-дълбокия си участък достига 187 м под морското дъно. Това не е просто инфраструктура – това е архитектурна, културна гордост и туристическа атракция.
Колко струват тези чудеса?
През 2016 година е подписан договорът за строителството на тунелите "Ейстурой" и "Сандояр" на стойност 347 млн. евро. при обща дължина малко над 22 км. Или 15,76 млн. евро на километър. А у нас? Отсечката Русе–Бяла – 50 млн. лв. (25 млн. евро) на километър. Да, това е магистрала, има инфлация, минаха 10 години... Въпреки това все още имаме сериозни шансове да се наредим в топ позициите за най-скъпа отсечка в света. Без море, без специфични особености – само роден пейзаж.
Тунелът под Шипка, подобно на "Ейстурой", е еднолентов във всяка посока. Струва 358 млн. лв. за 14,5 км – 4,011 км тунели, 2,9 км реконструкция и 7,6 км нов път. Това прави 12,6 млн. евро на километър. Само с 3 млн. по-евтино на километър от тези под океана.
Някой умник ще каже: "Да, ама фарьорците имат Дания зад гърба си". Да, ама не.
Фарьорските острови са автономия с 58 000 души, многопартийна система, парламент от 33-ма, правителство, кметове. Основният поминък е риболовът – 90% от приходите. Архипелагът се самоиздържа. Дания допринася с едва 5–10%, които местните власти предвиждат да отпаднат в следващите няколко години.
Тунелите са финансирани от фарьорското правителство и външни заеми. Строителството и управлението се извършват от местната компания, собственост на фарьорското правителство. Преминаването е с пътна такса, а инвестициите в първите два тунела са се върнали за 15 години.
Архипелагът черпи опит от скандинавските държави. Затова работи с норвежки и шведски фирми. Сега се обсъжда пети тунел – по-дълъг от "Ейстурой", за остров с 5000 души. По първоначални оценки ще коства 700 млн. евро. При разговора ми с депутата Лилиян Уейхе стана ясно, че не е дали да се строи, а как. Според Уейхе предложеният идеен проект не е достатъчно безопасен. Тя и нейни колеги настояват да се обмислят и други варианти, дори да струва повече.
Слушам я – отдадена, спокойна, отговорна. Там никой политик не си представя да работи за себе си, вместо за общото благо. И пак се сещам за нашите управници. Които вече толкова години не могат едно дъно да изкопаят. Корупцията отдавна е национален спорт, който устойчиво се развива и достига нови върхове на срама.
СНИМКА: Visit Faroe Islands
Българите с право им обърнаха гръб. Пета година политиците полагат усилия да ликвидират стремежа към правосъдие, справедливост, отговорност. Тази индиферентност е пагубна – не само за несбъднатите тунели, а за самото ни оцеляване.
Автор: Диана Хусеин. Специалист по публични комуникации и международен анализатор
