X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Политико: Аферите в Чехия и България алармират Европа за промяна в руския шпионаж

1635
Политико: Аферите в Чехия и България алармират Европа за промяна в руския шпионаж
Снимка: Pixabay

Лидерите на ЕС не присъстваха, когато Джо Байдън се срещна с Владимир Путин в Женева тази седмица, но тяхната територия ще бъде тестов полигон за това дали Москва е решила да промени играта си, пише Лили Байер в "Политико".

Агресивният руски шпионаж в ЕС става все по-публичен през последните години, като европейските правителства открито обвиняват руските агенти в опити за убийства, саботажи в складове за оръжие и хакване на политически институции безнаказано.

Някои служители на европейското разузнаване твърдят, че руските шпиони са станали по-нагли, като се интересуват много по-малко от това дали работата им е изложена на показ. Други казват, че руските агенти винаги са били много активни по отношение на своите действия; те са просто по-видими сега, отчасти благодарение на дигиталните пътеки, които оставят след себе си.

"Маските паднаха", каза Арнолд Синисалу, ръководител на Службата за вътрешна сигурност на Естония, чиято близост до Русия ѝ дава доста информация за тайното поведение на Москва. „Руските разузнавателни служби не зачитат международното право, етиката или дори човешкия живот в действията си в Европа.“

Представители на разузнаването твърдят, че Европа е изправена пред постоянна борба за справяне с тези операции, които могат да бъдат смъртоносни, разрушителни и да посяват дезинформация.

„Руското разузнаване е постоянна заплаха за европейските страни“, каза Анти Пелтари, директор на Финландската служба за сигурност и разузнаване, Супо. „Дейността му е на високо ниво почти през цялото време.“

Най-сензационният случай, излязъл на бял свят през последните месеци, се появи през април, когато Чешката република заяви, че има доказателства, че руски агенти са отговорни за експлозии през 2014 г. в складове за боеприпаси, при които загинаха двама души. Твърденията предизвикаха политическа буря между Прага и Москва; Чешката република изгони десетки руски дипломати и служители на посолството заради аферата. Русия официално класифицира Чехия като „недружелюбна държава“, заедно със САЩ.

Скоро след това България, която вече веднъж е обвинявала руски граждани в отравяне на търговеца на оръжие Емилиян Гебрев, заяви, че сега също подозира ръката на Москва в поредица от взривове в складове за оръжие между 2011 и 2020 г. Прокурорите твърдят, че опитът за убийство и експлозиите са свързани с чешкия случай.

Една от хипотезите - предложена от репортажи на разследващия сайт Bellingcat - е, че взривовете в Чешката република и България, както и отравянето на оръжейния търговец, са имали за цел да нарушат възможния износ на оръжия и боеприпаси за Украйна.

Русия отхвърли тези твърдения, както и други разкрития за нейни шпиони в ЕС, което според нея е част от усилията за омърсяване на репутацията на страната.

„Поне все още не сме обвинени в убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд Австрийски”, каза през април външният министър Сергей Лавров, използвайки хумор в отговор на българския случай.

Тези откази не стопяват леда със западните власти. Но случаите повдигнаха неудобни въпроси, особено за столиците на ЕС, които отдавна са домакини на значителен брой руски разузнавачи: Може ли ЕС да направи нещо, за да ограничи руските операции на своя земя? Или просто трябва да се надяваме, че Путин ще промени позицията си?

Завръщане на Студената война?

Подходът на руските оперативни служители има отзвук от Студената война, когато Путин служи като агент на КГБ в Дрезден, тогава част от комунистическа Източна Германия. През съветската епоха Москва е известна с това, че използва „активни мерки“ в чужбина - вариращи от разпространение на дезинформация и фалшификации до саботаж и убийства.

Политическият възход на Путин помогна да се внедрят шпиони в сърцето на властта, след като руските разузнавателни служби бяха отслабени през бурните години на 90-те.

Пелтари, шеф на финландското разузнаване, каза, че агенцията му вижда съвременните руски шпиони като изпълнители на две основни задачи - да събират класифицирана информация и тайно да влияят на чужди държави.

„И двете са еднакво важни задачи за руското разузнаване днес“, пише той в имейл.

Московските шпиони отдавна се чувстват като у дома си в европейските столици, като често работят в големи посолства, където, според експертите, до една трета от служителите са шпиони. Понастоящем има поне три руски агенции, работещи в чужбина: Федералната служба за сигурност (ФСБ) - основният наследник на КГБ, Службата за външно разузнаване (СВР) и Службата за военно разузнаване ГРУ.

Преди чешките разкрития да станат публично достояние, Прага беше известна като град с интензивно руско разузнавателно присъствие - репутация като на Виена и Будапеща. Но руските агенти са активни по целия континент, от Ирландия до Балтика - и все по-често са на първите страници. Само от февруари до май тази година поне четири държави от ЕС - България, Германия, Италия и Полша - обвиниха хора в опити за предаване на нелегална информация на Русия.

Томас Халденванг, ръководител на главната вътрешна разузнавателна агенция на Германия, Федералната служба за защита на конституцията, каза пред вестник „Велт ам Зонтаг“ този месец, че руската разузнавателна дейност в Германия е достигнала нивата от Студената война.

Русия има "цял арсенал агенти", които се опитват да осъществят контакт с лица, вземащи решения, предупреди той.

Прибалтийските държави са особено гръмогласни относно притесненията си относно разузнавателните операции на Москва. Дариус Яунишкис, директор на Департамента за държавна сигурност на Литва, заяви, че руските разузнавателни агенти винаги са работили срещу целите на ЕС и НАТО.

„През последните няколко години обаче наблюдаваме обезпокоителна тенденция, когато събирането на разузнавателна информация се превръща в почти второстепенна задача на руските разузнавателни служби“, каза той в изявление за „Политико“.

Сега, каза Яунишкис, фокусът е повече върху мерки като разклащане на общественото мнение, поляризиране на европейското общество и извършване на атентати.

„Силно сме загрижени от тази промяна“, каза той.

Изместване на фокуса в шпионски пейзаж

Няколко фактора помагат да се обясни как операциите на Русия са станали по-видими през последните години: приоритетите на Москва се променят; динамиката на властта в руската разузнавателна общност се променя; а Западът просто се подобрява в улавянето им. „Кремъл реши по същество, че това е политическа война със Запада - и затова в известен смисъл ще действа по-скоро според това, което бихме могли да си представим като военновременни правила“, каза Марк Галеоти, експерт по руските разузнавателни служби и старши сътрудник в „Royal United Services Institute“, британски мозъчен тръст.

Мислейки по този начин, „вие се тревожите много по-малко за потенциалните последици и сте загрижени много повече за това да не пропуснете потенциалните възможности“, каза Галеоти.

Междувременно Путин започва да разчита повече на брутализма в ГРУ.

През последните години руският лидер се „разочарова от ФСБ“ и „по-внимателен към това, което му дават военните“, каза Андрей Солдатов, руски разследващ журналист, съавтор на няколко книги за руските служби за сигурност.

ГРУ отчасти се състои от специални сили, които „не виждат разлика между военно и мирно време“, каза Солдатов. Те са „много по-брутални“, добави той и „по-склонни да поемат рискове“.

Западните правителства ГРУ в кибератака през 2015 г. срещу Бундестага, в която имейл акаунтите на множество политици, включително канцлера Ангела Меркел, бяха засегнати. САЩ обвиниха служители на ГРУ в провеждане на кампании за подводни удари и усилия за хакване и изтичане на информация преди изборите във Франция през 2017 г., насочени към партията на президента Еманюел Макрон и други политици.

ГРУ също беше обвинена в опит да проникне в Wi-Fi мрежата на базираната в Хага Организация за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) през 2018 г., но холандската Служба за разузнаване и сигурност заяви, че е осуетила опита за кибератака.

Служителите на ГРУ Анатолий Чепига и Александър Мишкин бяха обвинени, че са извършили отравяне с помощта на нервен агент „Новичок“ в Солсбъри през 2018 г., насочено към руския дезертьор Сергей Скрипал. Чешките власти също така предполагат, че двамата мъже са свързани с взривовете през 2014 г. в страната.

Германия обвини руските правителствени агенции в организирането на убийството през 2019 г. на бивш командир на чеченски бунтовници, който бе прострелян посред бял ден в берлински парк.

В ерата на социалните медии, камерите за наблюдение и мобилните телефони, за агентите става много по-трудно да прикрият следите си. Освен това някои правителства по-отчетливо алармират обществеността, когато разкрият тайната ръка на Москва.

Това, което се промени през последните години, е способността на западните служби и разследващите журналисти да откриват злокачествените действия на Кремъл, така че да могат да припишат тези действия на руските специални служби и да ги държат отговорни “, каза Синисалу, шеф на естонското разузнаване.

„Елитът на Кремъл вече не успява да прикрие, че използва престъпни методи и тактики, за да постигне своите политически амбиции, независимо дали срещу други държави или собствения си народ“, добави той.

Различия в ЕС

Въпреки че има широко съгласие между западните правителства и разузнавателните агенции, че агресивната тактика на Русия представлява проблем, това не означава, че те са единни относно това как да реагират. Някои държави, като Нидерландия, предпочитат съгласуване, когато разкрият руска дейност. Други избират да решават проблемите тихо или изобщо да не го правят. Правителството на Унгария например поддържа приятелски връзки с Кремъл и е критикувано за това, че си затваря очите за някои руски разузнавателни дейности в нейните граници. Когато Чешката република излезе публично с твърденията си за взривовете на складовете за боеприпаси, реакцията в цяла Европа беше до голяма степен риторична. Словакия, Румъния и балтийските страни изгониха дипломати в знак на солидарност, а България експулсира дипломат заради собствените си подозрителни експлозии. Но много други страни останаха с туитове и съобщения в пресата.

Някои се питат дори дали действия, които изглеждат сериозни, като масовото експулсиране на дипломати, заподозрени в шпионаж, имат голямо въздействие.

Изгонването на дипломати е „начин за изпращане на съобщение от 20-ти век, но не е толкова ефективен сега, защото не живеем в онези дни“, каза Алина Полякова, президент на Центъра за анализ на европейската политика. Експулсирането „има за цел да подкопае способността на Русия да шпионира и да събира информация“, добави тя, но в дигиталната ера, да имаш хора на място е „по-малко притеснително“.

ГРУ - скритият коз в руската политика за ликвидиране на предатели

Два поразителни факта от чешкото разследване за ролята на Главно разузнавателно управление (ГРУ) в експлозиите на складове за боеприпас...

Други казват, че в някои случаи си струва да се оставят оперативните работници да останат в ЕС - и да се следят внимателно.

„Ако имате ресурси, можете да си позволите да играете игри, позволявайки на шпионите да продължат с операциите си и да влияят на това, което могат да открият, като по този начин ги заблуждавате и/или събирате информация за техните оперативни интереси“, каза бивш служител на разузнаването от региона на Централна и Източна Европа. „Понякога обаче просто не можете да си позволите десетки хора да работят по едно дело. Така че за всеки отделен случай трябва да решите дали е по-добрият вариант да ги уведомите, че са обект на разследване, правейки работата им невъзможна."

Служителите на разузнаването твърдят, че обменът на информация и координацията между европейските служби се е увеличил през последните години и това им е помогнало да следят руските оперативни служители.

Яунишкис, литовският ръководител по сигурността, нарече членовете на ЕС и НАТО „все по-осъзнати“ за руските заплахи.

ЕС наложи санкции срещу много членове на ГРУ в отговор на хакерството в Бундестага, делото за отравяне на Скрипал в Обединеното кралство и опита за кибератака на ОЗХО в Хага. Но Европейският съюз като цяло все още не е формулирал ясен общ отговор, който би разтревожил Русия.

Нов план за отношенията с Русия, представен тази седмица от ръководителя на външната политика Жозеп Борел, получи студен прием от дипломатите от ЕС в Брюксел, които заявиха, че е твърде мек и липсват практични насоки.

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Европа преодолява четвъртата вълна на COVID-19 с поглед към нова реалност

Борислав Боев с пример: Все още живеем в петролната ера

Дахер Ламот: Пращат в затвора човека, който издаде, че 90% от жертвите на американските дронове не са цели, а цивилни

"Северен поток 2" заплашва сигурността в Балтийско море?

Коя ваксина срещу Covid-19 е най-широко призната за пътувания по света

Анализ: За Германия има и по-важни неща от правенето на добър бизнес с Китай

Борислав Боев: Днес наблюдаваме напълно противоположен и противоестествен енергиен преход

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com