В края на 70-те години на XX век Иран преминава през едно от най-драматичните събития в своята история — Ислямската революция от 1979 година, която преобърна политическият и обществен живот в страната.
Но как и защо от една развиваща се и модернизирана държава, Иран се превръща теократична ислямска република?
До 1979-а Иран е под управлението на шах Мохамед Реза Пахлави, проамерикански монарх, който се стреми да модернизира страната чрез индустриализация, образование и секуларизация. Процес, известен още като “Бялата революция”.
По време на ерата “Пахлави” в страната се случват и други значими промени: от това да бъдат затворени в домовете си, без права и образование, жените в Иран започват да получават съвсем различно отношение. Те носят шарени дрехи и къси поли, получават право на глас и образование, равни заплати с мъжете и публични длъжности.
Източник: Wikipedia
Въпреки видимия напредък обаче, цената на тази модернизация се оказва висока. Много традиционни слоеве от обществото, особено религиозните лидери и селското население, се чувстват отчуждени.
Силовите методи на управление – чрез тайната полиция и политическа цензура над опоненти – подкопават легитимността на режима. В същото време икономическите ползи от реформите се разпределят неравномерно – елитът забогатява, докато голяма част от населението остава в бедност.
Различни групи в Иран се обединяват около общото недоволство от текущата власт. В края на 1978 масови протести, стачки и шествия обхващат цялата страна. Опитите на шаха да потуши бунта с насилие само засилват проблема.
Най-влиятелната фигура в тези протести се оказва аятолах Рухолах Хомейни, духовник в изгнание, който остро критикува шаха и западното влияние в Иран. Чрез аудиокасети и проповеди, успява да вдъхновява милиони.
На 1 февруари 1979 г. аятолах Хомейни триумфално се завръща в Техеран след 15-годишно изгнание. Само десет дни по-късно монархията окончателно се разпада. На 1 април 1979 г. чрез национален референдум Иран официално е обявен за Ислямска република.
Започва изграждането на новата властова структура, в която върховната власт е в ръцете на духовния лидер – „Великият аятолах“. Възприет е Шериата като основа на законовата система и се съставя Съвет на старейшините, подчинен на религиозни лидери: “улами” (религиозни мъдреци) и “молла” (тълкуватели на Корана).
Религията застава в основата на целия политически и икономически живот. Съгласно традиционното ислямско право жените и мъжете са строго разделени. Жените трябва да покриват телата и главите си на публични места, хомосексуалистите се разстрелват, а прелюбодейците се убиват с камъни. Целта на ислямската революция в Иран е пълна ислямизация на държавата.
На 25 януари 1980 г. Аболхасан Бани-Садр е избран за президент на републиката. Правителството започва мащабна програма за национализация. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения.
Днес все повече призиви от международната общност обръщат внимание на иранския народ, че ако иска да тръгне по пътя към модерните права и свободи, трябва да се раздели с режима на аятоласите.
