X
 
 

Отчаяна Гърция търси спасение от Аполон и древността

12211
Отчаяна Гърция търси спасение от Аполон и древността

Ако времето можеше да се върне назад и съвременните гърци можеха да се обърнат за съвет към Аполон във връзка с икономическата криза, какво ли щеше да бъде предсказанието на пророчицата Пития?

Отговора на този и други въпроси, които всъщност съставляват един „правилник на древногръцката мъдрост и практика” за справянето с проблемите на днешна Гърция откриваме в текст на преподавателя по древногръцкя литература в Оксфордския университет Арманд д’ Ангор.

Той дори стига дотам, че предвижда предполагаемото „прорицание”. И то би било следното: „Гърция трябва да напусне еврото, ако еврото е напуснало Гърция”. Един двузначен израз, който би могъл да бъде изтълкуван по различни начини, каквито са били традиционно всички делфийски прорицания, допълва GRReporter.

Преподавателят допълва и други неща във връзка с „решенията, които биха изнамерили древните гърци”.

Моят голям, луд, гръцки развод

На 17 юни изкуството на това да се води политика на ръба в Гърция ще получи нов развой. Дори ако Нова демокрация успее да формира прави...

На въпроса „как се справяш със задълженията, разделението и бунтуването” най-добрият отговор е бил даден от древногръцкия политик Солон. Когато в началото на 6 в. пр.Н.е. земеделците в Атина стигнали дотам, че да се превърнат в роби, за да могат да се отърват от огромните си заеми, аристократът Солон въвел закона „сисахтия”, т.е. отписването на задълженията. Но това облекчение било придружено от дълбоки реформи, които засягали всички и разделяли гражданите на социални прослойки в зависимост от техните доходи. Така той проправил пътя към демократичното управление.

Като „политически лозунги” за справянето с кризата д’ Ангор предлага двете делфийски нареждания „Познавай себе си” и „Нищо без мярка”. Т.е. днес в Гърция и Европа е наложително държавните ръководства и гражданите да знаят точно кои са и да не правят нищо без чувство за мярка.

Героят на Омир, Одисей, също би „приземил” съвременните гърци, поучавайки ги да бъдат търпеливи и да осъзнават трудностите, през които са преминали, подобно на него в дългия му път до Итака и любимата му Пенелопа. „Дръж се, сърце мое, издържало си и на по-голяма болка”, казва изстрадалият много препятствия пътешественик.

В навечерието на повторните избори Аристофан би показал, че пътят към преодоляването на кризата преминава през избирането на най-добрите управници. В комедията си „Жаби”, през 405 пр.Н.е. той съветва тогавашните и днешните си сънародници: „Изберете добри лидери, защото иначе ще свикнете с лошите”.

Колкото до „вълшебните решения”, които някои от политиците обещават на гърците, британският професор припомня, че философът Сократ е изпил отварата от бучиниш, именно защото е предложил на атиняните „да се съмняват във всичко, което им се представя като сигурно и да поставят въпроси, дори когато знаят, че не съществуват очевидни отговори”. Затова, твърди д’ Ангор, Сократ „се е превърнал във вечен мъченик на свободната мисъл и моралното търсене”.

И бащата на медицината Хипократ би дал своите мъдри съвети за кризата. Той е бил привърженик на диетите и гимнастиката, защото от изследванията си разбрал, че състоянието на пациентите, които се хранели правилно и правели упражнения, се подобрявало, независимо от това дали са умирали по-късно. „Следователно вълшебствата и самозаблудите не водят до лечение. Единствено искреното, изтощително и емпирическо наблюдение може да покаже коя мярка дава резултати и коя – не”, подчертава професорът.

Когато всичко наоколо се променя и нищо не е постоянно, „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща (вода на) река”, както е казал Хераклит. Т.е. всеки път трябва да намираш подходящите и различни места, за да стъпиш сигурно и да преминеш реката. Също така трябва да разбереш кога точно трябва да действаш и какви мерки да предприемеш, което се обобщава в съвременния идиоматичен израз „тайминг”. Във всичко това водеща роля играе иноваторството.

Като пример за иноваторство в древния свят д’ Ангор представя Архимид, който, въпреки че му е отнело много време, открил съвсем внезапно начина да определи дали една корона е действително златна, докато се къпел и установил, че всяко тяло измества различно количество вода.

Викът „Еврика”, който легендата приписва на ентусиазирания водещ физик, математик и инженер, докато той бягал гол по улиците на Сиракуза, показва нещо ценно и за днешната икономическа криза. А то е, че „решението на един сложен проблем изисква уморителен умствен труд, но може да дойде и ако само затвориш за малко шалтерите на ума си и просто решиш да си вземеш една релаксираща вана”.

Редактор: Георги Иванов

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com