Българският земеделец е най-бедният на Балканите

Родният селкостопански труженик получава средно 419 евро. След него е само Македония, където колегите му взимат 401 евро. За сравнение в Хърватия заплатите за такъв вид труд са средно 926 евро. В Босна средното възнаграждение е 632 евро, в Черна гора – 771 евро. Най-богатите земеделски работници живеят в Словения, където получават по 1346 евро. Близо до нас е само Сърбия, където заплащането е 463 евро.

Отпадат всички ограничения граждани на ЕС да купуват земи у нас

България ще освободи напълно пазара на земеделска земя за купувачи от Европейския съюз. Това предвижда законопроект на ресорното минист...

Прочети повече

Тези данни изтъкна президентът на КНСБ Пламен Димитров, който откри международна конференция за заплащането в сектора, организирана от Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ и с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“.

В дискусиите участват 17 представители на различни синдикати от 6 държави, сред които Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина.

Бедността в България е ужасяваща. Първото нещо, което разбрах в страната е, че минималното заплащане във Франция се равнява на заплатата на българските депутат, заяви пред гостите д-р Хелене Кортлендер, директор на „Фридрих Еберт“ за България.

На всеки лев допълнителна добавена стойност в сектор „Селско стопанство“, работникът получава едва 30 стотинки към заплатата си, пък изтъкна пред участниците в конференцията икономистът в КНСБ Любослав Костов. Според Института по социални и синдикални изследвания към организацията в хранителната промишленост разходите за единица труд на час са 4,16 лв. Като процент от общите разходи на дейността това представлява едва 8,1 на сто.

Застраховките на земеделска продукция - пълно табу в България

Едва 1% от земеделските производители в България застраховат това, което произвеждат. Това съобщи Българската национална телевизия (БНТ...

Прочети повече

Пак по данни на ИССИ разликата в заплащането на труда в България и в останалите страни-членки варира от 50 до 80 на сто за новите и от 3 до 10 пъти за старите, изтъкна Любослав Костов.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров у нас се наблюдава изкривяване на пазара заради европейските средства, които постъпват в сектор „Земеделие“. От близо 15 млрд. лв., 11 млрд. лв. са били насочени към зърнопроизводството. Това концентрира огромни средства в малко ръце и пречи както на заплащането, така и на развитието на сектора като цяло, заяви лидерът на конфередерацията.