X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Отбелязваме 1150 години от покръстването на българите

10527
Отбелязваме 1150 години от покръстването на българите
Снимка: Gettyimages

Днес се навършват 1150 години от покръстването на българския народ. С грандиозно честване Варненската и Великопреславска епархия ще отбележи годишнината.

За тържествените чествания днес и утре във Варна и Плиска пристига делегация от над 200 гости, сред които българският патриарх Неофит, киевският и украински патриарх, представители на Вселенската, Йерусалимската, Александрийската, Руската, Сръбската патриаршии, на полската, чешката и албанската православни църкви, както и на кипърската и гръцката архиепископии. Ще присъстват и всички архиереи и митрополити от Светия синод, както и ректорите на духовните семинарии в страната, съобщава Нова телевизия.

Ясно е: Симеон Сакскобургготски ще бъде посочван като цар на българите в литургиите

Висшето ръководство на Българската православна църква реши при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и м...

Тържественото отбелязване ще започне в 9:30 днес в Плиска, където в древната базилика ще бъде отслужена литургия на открито, водена от патриарх Неофит. Честванията ще приключат утре с Тържествена света литургия, която ще отслужи митрополит Йоан в катедралния храм „Свето Успение Богородично“.

Покръстването

В началото на управлението на княз Борис I, българите влизат в серия безуспешни военни конфликти с Източнофранското кралство, Византия и Хърватия. Византийският император Константин Багренородни пише накратко за един неуспешен поход на Борис в съседното Сръбско княжество, при който престолонаследникът Владимир заедно с дванадесет велики боили попада в плен. Тогава, от скръб по сина си, Борис се вижда принуден да сключи мир. Борис губи всички войни които води.

През 862-863 г. Борис I сключва военен съюз с крал Лудвиг II Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватия започва през 863 г. война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи.

Борисов и Сакскобургготски ще получат църковните си ордени от патриарха в Плиска

Премиерът Бойко Борисов и бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски ще получат ордените си от Българската православна църква...

В отговор на молбите на Ростислав през есента на 863 г. Византия нахлува отново в българските земи. Там не срещат сериозен отпор, тъй като българските войски са заетите на запад на моравската граница. Започват преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме източноправославното християнство от Цариградската патриаршия.

Българският владетел приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. Според напълно унищожената и неразчитаема част на надписа от албанското село Балши (бившият голям български средновековен град Главиница) близо до град Берат (бившият голям български средновековен град Бѣлградъ/Бѣлиградъ). Въз основа на същия надпис Тадеуш Василевски и Моско Москов считат, че покръстването се е извършило през 866 г. Към запазения текст „…ари…орис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374” (на гръцки: …αρι…ορης ο μετοτομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ[εο]υ δεδομενω αυτω εθνει ετους ςτο), Васил Златарски добавя предполагаемия унищожен текст „Покръсти се от Бога архонтът на България Б…” (на гръцки: Εβαπτισθη ο εκ θ[εo]υ αρχων Βουλγαριας Β…) и приема, че годината на покръстването е 865, която била „лето етх бехти“ от приписката на Тудор Доксов.

Михаил Ласкарис отхвърля допълването на Балшинския надпис от Златарски като неправилно и посочва, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването[16]. Андре Ваян изказва несъгласие с интерпретацията на „лето етх бехти“ от Златарски, считайки, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите. Контестациите на Ласкарис и Ваян са приети от Петър Петров, който също счита, че този надпис не се отнася за покръстването, а е за отбелязване на границата, като приема годината 864 г. – теза и на Голубинский, Соколов, Лавровский, М. Ласкарис, А. Ваян, Петър Мутафчиев, Васил Гюзелев – превърнала се напоследък в официално приемана версия, въпреки някои възражения на Иван Снегаров и Димитър Ангелов. Българският владетел приема името на своя 24 годишен „духовен отец“ – византийския император Михаил III Пияницата. Приемането на християнството води и до законодателни промени.

Непосредствено след покръстването избухва бунт в средите на няколко недоволни български провинциални (от комитатите) боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. Бертинските летописи описват как Борис с малцината си верни успява, не просто да се спаси, а да потуши бунта и плени противника. Князът наказва със смърт организаторите и техните близки - общо 52 рода. Според някои изследователи се касае само за "52-ма наказани със смърт". Същото четем и в Бертинските летописи: "... Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде навредим...".

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com