Обесен е Апостолът на свободата Васил Левски

1855 година Васил става послушник в Хилендарския манстир. 7 декември 1858 година в Сопотския манастир „Св. Спас” Васил приема монашеството под името Игнатий. Година по-късно е ръкоположен за йеродякон в църквата „Света Богородица”, гр. Карлово, от Пловдивския митрополит Паисий.

Умира Константин-Кирил Философ

Свети Кирил Философ, заедно с брат си Методий, е създателят на глаголицата. Остава в историята като славянски християнски просветител. ...

Прочети повече

Март 1862 година заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски. Именно тук Васил получава името Левски, с което остава в историята. Според легендата то се дължи на направен от него лъвски скок по време на военни учения. В Сърбия Левски започва да опознава българската емиграция. Най-голямо влияние върху възгледите му от този период оказва Раковски чрез идеите си за организиране на въстание, чрез малки чети, които да навлязат в България и да вдигнат народа на въстание. Легията е разпусната и Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. След нейното разпускане се завръща в България. През пролетта на 1864 година, навръх Великден, в Сопот, в присъствието на най-близките си приятели Васил отрязва дългите си монашески коси. Заради постъпката му неговият вуйчо, Архимандрит Василий, се опитва да започне църковно следствие срещу него. Пловдивският митрополит спасява Левски от църковно преследване, като заплашва самия Василий с наказание, ако продължава да настоява за искането си. Следващите две години Левски работи като учител, първоначално в карловското село Войнягово, след това в добруджанското Еникьой. По време на учителската си дейност Васил развива революционна пропаганда и работи по организацията на дружини, който да участват в бъдещо въстание.

През 1866 година Левски заминава за Влашко, където се движи в средите на българската емиграция. Следващата година по предложение на Раковски е обявен за знаменосец на четата на Панайот Хитов, с която преживява всички трудности по похода и в България. Заедно с четата преминава в Сърбия и се записва в организираната от Раковски Втора българска легия. След като и тя е разпусната, Левски се разболява и се налага да остане в село Зайчар за два месеца. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата практика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел – освобождаването на България. Достига до извода, че трябва предварителна подготовка на народа за организиране на въстание. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите идеи, като му съобщава, че има намерение да извърши нещо голямо за отечеството, „в което, ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само за мене си”. Левски разбира, че другите балкански народи имат собствени интереси и е убеден, че за своето освобождение българите трябва да разчитат само на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка вътре в страната е необходимо условие за победа на българската революция. През 1868 година Левски заминава за Букурещ, където се среща с Иван Касабов и дейците на „Българското общество”. По това време се запознава с Христо Ботев, с когото прекарват зимата в изоставен мелница край града.

11 декември 1868 година, Васил Левски заминава с параход до Цариград и оттам предприема първата си обиколка из българските земи. Тя е с цел намясто да се запознае с условията за революционна дейност и възможностите за подготовка на въстание. В началото, януари 1869 година, напуска турската столица и преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря с доверени хора, на които в бъдеще ще разчита за организирането на комитети. Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.

На 1 май 1869 година от Никопол започва втората си обиколка в българските земи. Снабден е с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. Документите удостоверяват, че Левски изразява мнението на българската политическа организация в Румъния и са подпечатани с печат на Привременното правителство на Балкана. При тази обиколка Левски започва изграждането на вътрешна революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен с препоръките и помощта на Данаил Попов. Революционни комитети са изградени в Ловеч, Троян, Казанлък, Карлово, Сопот, Пловдив и др. По време на тази обиколка Левски променя мнението си, че въстанието може да бъде вдигнато скоро, както е смятал няколко месеца по-рано. Разбира необходимостта от много по-голяма подготовка на народа, която да се осъществи от революционни комитети, организационно свързани помежду си.

Служебното правителство на Софиянски решава да се въведе валутен борд в България

На 15 февруари 1997 г., едва три дни след като е назначено от президента на Република България, служебното правителство на Стефан София...

Прочети повече

Август 1869 година Левски се завръща в румънската столица. Заедно с Любен Каравелов, в края на 1869 г., участват в създаването на Български централен революционен комитет. Левски се стреми да убеди емиграцията в няколко тези, които според него са изключително важни за успеха на делтото: центърът за подготовка на предстоящото въстание трябва да бъде във вътрешността на страната, българите трябва да разчитат на своте собствени сили, а не на външна помощ, и трябва решително да скъсат с необмислените комбинации с балканските страни. Емигранстските дейци разбират необходимостта от организационна дейност сред народа, но никой от тях няма ясна предствава как да се осъществи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания, че освобождението е възможно без чужда помощ и не са съгласни ръководният център на революционното движение да бъде вътре в страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема да изгражда комитетска мрежа. До края на 1871 г. създава гъста мрежа от революционни комитети, обединени във ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е избран за БРКЦ, наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България е изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната организация. Левски е един от малкото български революционери, които разбират, че в подготовката на революцията трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Средствата, които притежават, са много необходими за материалното обезпечение на бъдещето въстание. Левски смята, че тези средства трябва да се получават доброволно, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор. Към края на 1871 г. комитетите започват активна работа за привличане на хора, събиране на средства и закупуване на оръжие. Поради увеличения обем работа, през втората половина на 1871 г. БРЦК изпраща двама помощници на Левски – Димитър Общи и Ангел Кънчев. В края на юни 1872 г. Левски напуска Букурещ и започва преустройство на Вътрешната революционна организация, като създава окръжни комитети.

22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, въпреки че Левски е против. Участниците са заловени, което е тежък удар за революционната организация. Левски получава нареждане от БРКЦ и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни. Решава да вземе архива на ВРО от Ловеч и да замине за Румъния. Той знае за провала на обира при Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит. На 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). И до днес мнозина смятат, че причината за неговото залавяне е предателство. Спори се за името на предателя – поп Кръстю (съучредител на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов(председател на комитета). Според други Левски не е предаден, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. В подкрепа на тази теза е фактът, че до последно османците не знаят кого са заловили и той е откаран в Търново за разпознаване. Чак там става ясно кой е всъщност. За залавянето му при Къкрина отиват няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така е доказано, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски. Имало е планове Левски да бъде освободен от съмишлениците си по време на пътя си от Търново до София, но те не се осъществяват.

Левски е отведен в София, където е съден. Днес се водят доста спорове дали срещу Левски е имало процес и дали той изобщо е бил съден, дори според нормите на тогавашните османски закони. Твърди се, че Левски не е бил изправен пред съд, а пред специална комисия, която е имала разследващи функции и не е имала право да издава присъда. Единственият юрист от тази комисия, българинът Ивачо Хаджипенчович, не е подписал протокола и т.н. Каквато и да е истината, фактите са следните: пред „съда” Левски твърди, че е търсил законни пътища за изменение на живота на българите в Османската империя. За да избегне криминални обвинения, се разграничава от дейността на Димитър Общи. Комисията за процеса е : Али Саидпаша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. Левски е съден за подбудителство за въоръжен бунт и за предумишлено убийство /става въпрос за убийството на слугата Стойчо, извършено в дома на ловешкия търговец Денчо Халача на 14 август 1872 г./ Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.