Светът е изправен пред недостиг на минерали, необходими за производството на електромобили, вятърни турбини, слънчеви панели и други чисти технологии, които са от съществено значение за прекратяване на зависимостта му от изкопаемите горива.
В най-новия си доклад от Международна агенция по енергетика (МАЕ) посочват, че резкият спад в цените на лития, кобалта, никела и графита през миналата година е бил „добра новина за потребителите“, но е обезсърчил инвестициите в добива на тези „критични минерали“.
Светът е на път да задоволи едва 70% от световното търсене на мед и 50% от това на литий до 2035 г., добавя агенцията.
ОЩЕ: Наша съседка разполага със значителни находища на критични минерали?
„Глобалният апетит за технологии като слънчеви панели, електромобили и батерии, нараства бързо, но ние не можем да го задоволим без надеждни и увеличаващо се предлагане на критични минерали“, посочва Фатих Бирол, изпълнителен директор на МАЕ.
Инвестициите в добив на критични минерали са нараснали с 10% миналата година, като този темп на растеж, според агенцията, е „добър, но по-малък спрямо 2022 г.“.
Снимка: iStock
От МАЕ прогнозират, че инвеститорите ще трябва да вложат 800 млрд. долара в минниодобивни проекти до 2040 г., за да има светът шанс да ограничи глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива.
Цените на някои критични минерали се върнаха до по-ниските си нива отпреди пандемията, отбелязват от МАЕ, като цените на тези, които са необходими за производство на батерии, падат особено рязко.
Пониженията на цените бяха причини от „силно увеличение“ на предлагането, което изпревари ръста в търсенето през последните 2 години, казват от МАЕ. Въпреки това „днешният добре снабден пазар може да не е добър ориентир за бъдещето, докато търсенето на критични минерали продължава да расте“, допълват от агенцията.
ОЩЕ: Най-голямата литиева мина в Западна Европа получи зелена светлина
Търсенето на графит, например, се очаква да надрасне 4 пъти до 2040 г. спрямо сегашните нива, ако светът предприеме стъпки за предотвратяване на затоплянето с над 1,5°C.
Цената на лития падна със 75% през 2023 г., докато цените на кобалта, никела и графита се понижиха с между 30% и 45%. Тези спадове са помогнали и за понижението на цената на батериите с 14%, според МАЕ.
Риск от концентрация
Снимка: iStock
Концентрацията на производството на критични минерали в малък брой държави увеличава риска от недостиг, предупреждават от агенцията.
МАЕ прогнозира, че до 2030 г. 75% от ръста в предлагането на литий, никел, кобалт и редкоземни елементи да идва само от няколко държави. За вида графит, използван в батериите, близо 95% от ръста в предлагането вероятно ще дойде от Китай, посочавт от МАЕ.
„Тези високи нива на концентрация на предлагането крият риск за скоростта на енергийните преходи, тъй като правят веригите за доставки и маршрутите по-уязвими на нарушения, независимо дали става въпрос за екстремни метеорологични условия, търговски спорове или геополитика“, казват от агенцията.
ОЩЕ: Откриха големи златни находища в Уганда
„Високата пазарна концентрация означава, че има риск от значителен недостиг на предлагане, ако по някаква причина предлагането от страна на най-голямата държава производител бъде нарушено“.
Учените смятат затоплянето на планетата с 1,5°C за праг, отвъд който екстремни горещини, наводнения, суши, горски пожари и недостиг на храна и вода биха имали катастрофални последици.
