Българските банки – стабилни заради консервативността си

01.10.2012 09:49 21576

В светлината на икономическите и финансови проблеми, разтърсващи еврозоната, въпросът какво е състоянието на българската банкова система и дали нашите банки могат да се справят с новата вълна от неприятности, идваща от Европа, става отново актуален.

Кошмарът на прекомерно големите дефицити вече засегна пет държави от общо седемнадесет, влизащи във валутния съюз на ЕС - Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър. Всичките тези държави поискаха официално помощ от Брюксел, като за Гърция бяха осигурени цели два помощни пакета - на стойност 110 млрд. евро и 130 млрд. евро.

Мадрид иска помощ от 30 млрд. евро

Испанското министерство на икономиката и банката на Испания се готвят да подадат официална молба за 30 милиарда евро финансова помощ з...

Прочети повече

Към момента очите на инвеститорите и на всички държави в ЕС са вперени в Испания - петата най-голяма икономика в Европа, която не издържа без да поиска заем от ЕС. Проблемите на Испания дойдоха от имотния пазар - оказа се, че за четири години (2008 - 2012 година) испанският банков сектор е натрупал токсични активи от имотния сектор на стойност 54 млрд. евро. Това означава заеми и кредити, които не могат да се обслужават. А според оценките на независими одитори, които консултират Брюксел, испанските банки се нуждаят от поне 60 млрд. евро, за да се стабилизират. Те получиха 100 млрд. евро помощ директно от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) – безпрецедентен случай в историята на ЕС, тъй като досега оказването на помощ ставаше винаги с участието и разрешението на МВФ и Световната банка.

Ще засегне ли испанската криза България и може ли нестабилността на гръцките и испанските банки да дойде неканена и у нас?

Стане ли дума за криза, то България има богат опит - там, накъдето върви еврозоната, нашата страна се връща. И макар сега да говорим за дългова криза и дестабилизация на финансовия сектор, нашата страна също има опит - периодът 1996 - 1997 година.
Горчивият урок от онези години сега ни пази - в България регулацията е изключително консервативна, казва Левон Хампарцумян, председател на УС на Уникредит Булбанк и на Асоциацията на банките в България (АББ). Думите му се подкрепят от управителя на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров.

Искров припомни, че у нас средното ниво на капиталова адекватност е 17.52%, а средната адекватност на първичния капитал е 15.74%. За сравнение в ЕС в момента изискваното ниво на капиталовата адекватност е 8% (съгласно международното споразумение за капиталовите стандарти Базел II), а желанието е адекватността да бъде вдигната до 9%. За България изискването е 12%, като "няма банка у нас, която да няма поне 10% адекватност на първичния капитал", казва Искров.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Към 30 април тази година в България пет са банките, които влизат в т.нар. първа група, определяна от Бългаската народна банка (БНБ) - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка (ОББ), Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Разделението на банките у нас (общо 31) от БНБ се прави на три групи - първа група е групата на петте най-големи банки на база на общите им активи към всеки отчетен период, втора се състои от останалите, а в трета група влизат клонове на чуждестранни банки в България.

От водещите пет банки у нас нито една не е свързана с мажоритарен акционер или собственик от Испания. Затова и пряко влияние от страна на испанския финансов сектор по тази линия не може да се очаква.

По отношение на гръцкия пазар обаче има притеснения - наример 99,9% от акциите на ОББ се държат от Националната банка на Гърция (NBG). С гръцко участие са още Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка), Алфа Банк, Банка Пиреос, Емпорики Банк, като последните три реално са клонове на съответните банки в Гърция.

Банките отписаха заеми за 1 млрд.

Банките в страната отписаха кредити на стойност 1,082 млрд. лв. само за първите 6 месеца на годината, сочат данните на БНБ. Това е сум...

Прочети повече

Българските банки нямат нито едно евро, вложено в гръцки дълг, увери управителят на БНБ Иван Искров по време на скорошна кръгла маса, посветена на стабилността на банковия сектор. Говорим за банки, които са регистрирани и проверявани и регулирани от БНБ - ние знаем какви са техните портфейли и нямаме притеснения за стабилността им, казва Искров.

През април тази година нивата на основните финансови показатели на банковия сектор у нас не търпят съществени промени и остават стабилни. Добрата новина е растежът на ликвидните активи, което подсказва способността на банките да реагират бързо при потушаване на евентуална криза - коефициентът им е 25,88% при 25,75% през март. Ликвидността се повишава непрекъснато, твърдят в един глас най-известните банкери у нас - управителят на БНБ Иван Искров, председателят на УС на Уникредит Булбанк и на Асоциацията на банките в България (АББ) Левон Хампарцумян, изпълнителният директор на Райфайзенбанк Момчил Андреев, изпълнителните директори на ПИБ Димитър Костов и Васил Христов.

Доказателство за доверието към българските банки е и растежът на депозитите - между 13 и 14% годишно, казва Иван Искров. Само през април тази година (последните известни данни) депозитите от граждани и домакинства нарастват с 0.9% (292 млн. лева).
Нетният лихвен доход на банките (217 млн. лева) покрива изцяло направените разходи за обезценка (106 млн. лева). Към 30 април печалбата на системата е 203 млн. лева или с 27 млн. лева повече от отчетената в края на март. В края на миналата година печалбата беше близо 600 млн. лева. Общата сума на активите се увеличава със 741 млн. лева (1%) и достига 78.6 млрд. лева.
По отношение на печалбата има какво да се желае - само преди четири години, т.е. през 2008 година тя беше приблизително 1,4 млрд. лева. Но фактът, че печалбата намалява, се обяснява с увеличението на капиталовите резерви - вече около 3 млрд. лева при малко над 1 млрд. лева преди четири години, казва Момчил Андреев. А именно резервите са т.нар. котва, която не позволява на банковия кораб да се сблъска с бурните вълни на европейското финансово море в момента.

Прекалено розова картина?

Стабилността на българската банкова система е факт. Но банковата система сама по себе си не може да генерира икономически растеж - тя може да го подкрепи, казват в един глас най-известните банкери у нас. Именно в тази насока следва да се работи - развитие на пазарната икономика.

Ликвидността е налице, но липсва бумът на предприемаческите идеи, казва Антъни Хасиотис, вече бивш изпълнителен директор на Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка). Сега пазарът е такъв, че всяка грешка се наказва - всеки детайл от даден проект трябва да е добре обмислен, за да се даде заем. Позицията на Хасиотис се подкрепя и от Филип Лот - главен изпълнителен директор на Сосиете Женерал Експресбанк.

По последни данни в България растежът на кредитите в частния сектор е малко на 3%. За сравнение в еврозоната е 0,2%, сочат данните на ЕЦБ. Въпреки това растежът на кредитиране не е достатъчно голям, казва Искров.

Германия одобри помощта за испанските банки

Германският парламент одобри с голямо мнозинство европейския спасителен пакет на стойност 100 млрд. евро за затруднения банков сектор...

Прочети повече

Според Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, една от основните причини е начинът на формиране на лихвите по кредитите. Практиката е това да става чрез използването на т.нар. цена на финансовия ресурс (грубо казано привличането на нови активи от банката) за база при формирането на лихвата.

В България засега няма истинска инвестициона банка. Нашата банкова система е основана на търговските банки. А те набират ресурс основно чрез депозити, тъй като капиталовият пазар у нас остава слабо развит, няма и все още фондове за дялово кредитиране - т.е. банките трудно диверсифицират портфейлите си. Съответно те се застраховат с по-високи лихви срещу риска даден кредит или заем да се окаже лош.

Законодателят трябва да се намеси, казва Левон Хампарцумян, визирайки точно събираемостта на проблемни кредити. Момчил Андреев го подкрепя и припомня, че у нас един просрочен кредит се събира в период от 1 до 3 години, а според последното проучване Doing Business събираемостта на лоши кредити у нас е 30%, при 10% разход за банките по цялата процедура. За сравнение в Австрия събираемостта е 82%, при това за период от година и половина и при 5% разход за банките.
Делът на лошите кредити в България от всички отпуснати кредити е 23%. А загубите по тях се поемат от добросъвестните клиенти и акционерите, казва Хампарцумян.

Добрите клиенти

Доверие в банките има, лихвите по заемите обаче са високи. Парадокс или реалността на живота? И как добрите клиенти да бъдат, един вид, фаворизирани?

Интересно решение предлагат от "Майкрософт България". Инвестирайте в система за връзки с клиенти и бизнес анализ, казва изпълнителният директор на компанията Георги Ранделов. Това се прави масово в чужбина, докато у нас все още едва сега се започва. По този начин се улеснява проверката на всеки клиент - неговата кредитна история, неговата коректност при погасяване на вноски по други заеми, взети от съответната банка, дори неговата коректност при плащане на сметки като цяло. И когато това може да провери с един клик на мишката или с едно доксване на "Enter" на клавиатурата, то всяка банка ще иска да задържи своя лоялен клиент - точно както сочат препоръките на Базел II, казва вече бившият главен изпълнителен директор на Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка) Антъни Хасиотис.

Редактор: Ивайло Ачев