Юрактив: Българо-руските газови отношения близо до точката на топене

13.11.2012 12:28 8210

Бъдещето на енергийните отношения между България и Русия може да бъде решено на 15 ноември - крайният срок, в който България трябва да подпише споразумение за строежа на газопровода Южен поток на територията си. Европейски представители съобщават, че следят внимателно развитието на събитията, но не смятат "Южен поток" за приоритет.

Дословен запис от заседанието на българското правителство на 7 ноември показва, че България ще плати тежка глоба на Газпром, ако не подпише окончателно инвестиционно решение за строежа на газопровода Южен поток на територията си на 15 ноември. България иска също така дългосрочният й договор за внос на газ с Газпром да бъде договорен преди подписването за Южен поток. Българският министър на енергетиката Делян Добрев, цитиран в записа от заседанието, казва, че въз основа на споразумение, подписано между държавната компания Български енергиен холдинг и Газпром, ако окончателно инвестиционно решение не бъде постигнато на 15 ноември, БЕХ ще върне 70 милиона долара (55 милиона евро) на Газпром.

През април Добрев договори 11%-на отстъпка от цената, която България плаща за руски газ, в сила от 1 април до 31 декември. Споразумението обаче е обвързано с ангажимента на страната да вземе окончателно инвестиционно решение за строежа на Южен поток този месец. България е ключова за Южен поток, тъй като морската част на газопровода под Черно море стига до северния крайбрежен град Варна и след това минава през страната, след което се разделя на два клона - един към газовия разпределителен център Баумгартен, близо до Виена, а другия през Гърция и Йонийско море до Италия.

В записа Добрев казва още, че ако България не подпише дългосрочно споразумение със задоволителни условия за внос на руски газ, когато сегашното споразумение изтича, не трябва да се подписва окончателно инвестиционно решение за Южен поток. Добрев заявява още, че точният маршрут на газопровода Южен поток през България е бил определен и че е изготвен бизнес план. Според записа от заседанието общата дължина на Южен поток през България е 535,7 км, диаметърът на тръбата е 140 см, а цената на строежа на българска територия е 3,3 милиарда евро. Тъй като България няма разполагаеми средства, делът й ще бъде финансиран от Газпром, която в замяна ще получи всички транзитни такси за следващите 15 години.

Остра беше критиката на президента Росен Плевнелиев от 11 ноември относно воденето на газовите преговори с Русия. Плевнелиев заяви, че няма информация за цената за газа, която ще бъде договорена, и че не разполага "с достатъчна информация за това какво ще бъде подписано идната седмица". Президентът призова за прозрачност и за "обща европейска позиция по Южен поток" с всички страни участници, координиращи позициите си преди вземането на решения. Михаил Андонов, генерален директор на БЕХ, опроверга думите на президента, като заяви, че предоставената до момента информация на медиите е достатъчна.

На въпрос на Юрактив дали обвързването на цената на газа с ангажимента на България към Южен поток, както е посочено в записа от заседанието на правителството, е злоупотреба на Газпром с доминираща позиция, говорителят на еврокомисаря по конкурентоспособността Хоакин Алмуния Антоан Коломбани заявил, че Комисията е започнала антитръстово разследване срещу Газпром през септември. Той обаче допълнил, че ЕК няма да коментира дали конкретни факти са част от разследването. Източници на Юрактив обаче потвърдили, че обвързването е част от антитръстовото разследване на Комисията срещу Газпром.

Марлене Холцнер, говорителка на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, заяви, че няма окончателно инвестиционно решение за Южен поток. Окончателно инвестиционно решение предполага, че редица елементи са определени, включително установяването на окончателно трасе, осигуряването на финансиране и необходимите договори. Трябва да бъдат направени и оценки на екологичните и социалните последици. "Комисията не знае някой от тези елементи да е определен, още по-малко да е изпълнен. Според информация на Комисията, потвърдена от министър Добрев, южният коридор остава приоритет за България. Но той не се разглежда като приоритет от Европейската комисия", допълни говорителката.

Юрактив / БГНЕС