На 3 февруари светът бе разтърсен от новината за убийство на учител и полицай, извършено от ученик не в САЩ, а в Русия. Допълнение към шока е и фактът, че момчето е било отличник. Какво води до тези трагедии, защо се случва така се опитва да обясни руският психиатър Константин Олховой пред онлайн изданието aif.ru.
Още: Археолози разкриха каква е била целта на емблематичните ирландски мегалити
Още: "Ако можеха да говорят": ИИ ще преобразува животинския език в човешки
„Ужас!”, „ Цялото поколение е такова…”, „ Как е могъл?!”, „Не ги възпитаваме правилно…”
Тези фрази чуваме след поредния инцидент, в който главният герой е тийнейджър. Само че тези думи не потушават пожара, а само наливат масло в огъня.
Момче-отличник влиза в училището. Но не просто така, а с оръжие в ръка. Взима заложници, стреля и убива. Не мога да давам оценка на конкретния факт без да имам цялостна информация. Но мога да кажа някои неща за възможните източници на такива ситуации, за това как да се прогнозират и предотвратяват.
Още: Ел Коно: Мистериозната свещена „пирамида“, скрита дълбоко в Амазонската дъждовна гора
Още: Алхимия в реално действие: В ЦЕРН създадоха злато - 89 000 златни атома в секунда
Юношеството е много тежък период. Заради особеностите на юношеската психика много от това, което ние възрастните не приемаме, за тийнейджъра е допустимо и нормално. При това не говоря за т.нар. девиантно поведение (от лат. deviatio — отклонение), а за „нормалните и добри деца”, за тези за които ние „не предполагаме, че са способни на това.”
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 7 мита за викингите, в които трябва да спрем да вярваме сляпо
Още: Обратното на "дежавю" също се случва и е още по-объркващо
Важно е да се отбележи, че една от особеностите на юношеството (тук ще припомня, че според международната класификация тази възраст продължава до 21 години) е неразбирането на смъртта като необратим процес.
И когато човек не възприема смъртта, то и убийството и самоубийството не се възприемат като нещо забранено, а като изход. Да, тежък. Да, страшен. Но-изход. А кога сме готови за най-тежкия изход? Тогава и само тогава, когато положението ни се струва без изход, безнадеждно, когато сме доведени до отчаяние.
Важно е да се разбере, че „отчайващото положение” от гледна точка на психиатъра и психотерапевта не е абсолютно, а относително понятие. Травмиращата психически ситуация се определя не от силата на травмиращия фактор, а от това, че психиката не може да се справи с него. За едни „двойката” по физика е нищо, а за друг – повод за отчаяние.
Още: Научно изследване: Ето кога е по-малко вероятно яйце да се счупи
Още: Изключително рядък "азиатски еднорог": Анализ показва впечатляващи резултати
Без да разбираме това, ръководейки се от нашите представи за това кое е „глупост”, често нараняваме децата болезнено. При това, колкото по-близки сме с тях и колкото по-значими сме за тях, толкова повече болка може да им причиним.
Унищожителната фраза от устата на любимия учител, страхът „да не оправдае надеждите на родителите”, несериозното отношение на близките възрастни към проблемите и преживяванията на тийнейджъра – всичко това може да доведе до взрив.
Как да разберем, че взривът е близо? Има стандартни методи, които всички лекари познават.
Важна е динамиката! За диагностиката на болестта не е важно как обикновено се държи детето, а какво необикновено се е появило в поведението му. Ако „тихият отличник” внезапно е станал озлобен и раздразнителен – това е повод да се замислите. Ако тройкаджията, който непрекъснато прави бели, е станал тих и тъжен и прекарва часове над учебниците, това е повод да се замислите.
Ако детето е станало затворено и необщително, често боледува, рязко е отслабнало или напълняло – това е повод да се замислите! Всяка необикновена за дадено конкретно дете промяна, е повод да се замислите!
Подчертавам, че става въпрос за резки и внезапни промени в поведението. Ако „милото момче” към 14-годишна възраст постепенно е станало „своеволно и непослушно”,това не е патология, а възрастова норма.
Ако се съмнявате в своите изводи не се притеснявайте да се посъветвате, но с професионалист, а не със съседката. Имайте предвид, че за такава консултация ще е необходим дълъг разговор, както с детето, така и с родителите.
В края на статията бих искал да кажа:
Скъпи учители! Разбирам, че вашите предмети са ценни и нужни. Че искате да подготвите всички отлично за матурите, но животът на детето е по-важен. Живият тройкаджия е по-добър от (мъртвия или правещ другите мъртви) „отличник”! Вие сте професионалисти, вие сте по-възрастни, и надявам се, по-мъдри от учениците си – не ги унижавайте!
Скъпи родители! Децата не са ваши витрини! Те не са длъжни „да оправдават нашите надежди”, те не са длъжни да бъдат удобни за вас. Те имат пълното право да се обиждат и дразнят, да отсъстват от училище и да не постъпят във ВУЗ. Техният живот е по-ценен от всички ваши амбиции!
Скъпи ученици! Ако сте 100% сигурни, че вашият съученик е „идиот”, не бива да го тормозите. Не трябва да му се подигравате и тормозите. Именно милосърдието към другия (аз не ви моля да го обичате и уважавате – просто бъдете милосърдни), е не цигарите и изпития алкохол, е показателят за вашето порастване!
Скъпи приятелю! Може би ти ненавиждаш целия свят. Може би ти ненавиждаш самия себе си. Но разбери нещо: твоите родители, учители, приятели – не са идеални. Те могат да правят глупости, те дори понякога са подли ( аз самият не съм изключение). И знаеш ли, ти имаш право да им го кажеш. И дори да им теглиш една. Дори може да ненавиждаш понякога. Има много начини. Само не си струва да ги убиваш, нито тях, нито себе си. Моля те!
С уважение,
баща на момче, лекар-педиатър, психиатър, психотерапевт и педагог Константин Олховой
Още статии за възпитание, отношения, семейство и любов четете в сайта sroditeli.com
