Кучето ви знае за вас повече, отколкото си мислите

Екип изследователи от Финландия за първи път демонстрира, че разпознаването на лица при кучетата с нищо не се отличава от човешкото. В този процес са въвлечени нервни механизми, които до неотдавна се смятаха за характерни изключително за човека и възможно – за висшите примати.

Както и много открития от последните десетилетия, това изследване за пореден път потвърждава, че човекът и неговият мозък не са така уникални, както ни се иска, пише РИА Новости.
Взаимоотношенията на човека с животните за последните няколко хиляди години са се развивали сложно. Интелектуалното превъзходство на човека, неговата способност да изменя средата на обитание и да приспособява към себе си други видове са довели до развитието на своеобразна „видова мания за величие“ у вида Homo Sapiens, която силно затруднява обективния поглед върху различията между човека и животните.

Това, че човек влиза в системата на животинския свят и е неделим от него, днес не буди въпроси сред образованата общественост. За някакви си сто и петдесет-двеста години ние сме изминали сериозен път от възмущението от самото сравняване на самите себе си с животните до еволюционното дърво на разумния човек, включващ между другото кръстосване с неандерталци и денисовци – за подобни идеи не толкова отдавна е можело да идем на кладата.

И все пак човекът е далече от пълното избавяне от болезненото чувство на собственото си превъзходство. Например ние все още вярваме, че неслучайно сме се появили на света. Измененията на климата и екологичните ниши, тектонските измествания или още по-тривиални процеси от рода на генетичен дрейв – всичко това е определило еволюцията за милиони години, но човекът, разказват ни уроците по биология, човекът е съвсем друго нещо. Трудът – ето какво завинаги е прокарало еволюционна граница между животните и нас. И все пак – не съвсем.

След трудовите способности следват и други „уникални“ свойства на човека. Мисленето, съзнанието, емоциите – всичко това са понятия, приложими само към човека в популярното съзнание. Всъщност нещата далеч не са толкова еднозначни. Оръдия на труда използват огромна маса животни, като се започне от безгръбначните. Плъховете се смеят и настроението им се повдига, ако ги гъделичкат. Прасетата може да придобият оптимистичен поглед към живота, ако се отглеждат в добри условия...

Примерите, в които поведението на животните трудно може да се опише с друго освен с рационално мислене, са редица както сред приматите, така и сред други бозайници и дори птици. Сред огромното количество явления, смятани през вековете за изначално човешки, отделно място заема разпознаването на лица. Става дума за това, че случаят с лицата е особен. В него присъстват поне два компонента, един от които ние признаваме за животните, а другият не без гордост смятаме за чисто свой, човешки.

Крилце или кълка

Разпознаването на обекти е необходимо условие за съществуването в естествената среда. Без него информацията, получавана от сетивата, би била лишена от всякакъв смисъл. Мирисът има практически и еволюционен смисъл само ако съществува асоциация между него и да речем храната, а в самия факт от наличието на мирис за животното няма особена полза. Същото се отнася за звуците, вкусовете, усещанията, но най-много от всичко – за зрителните образи.
Как именно протича разпознаването на зрителните обекти? От момента, когато светлината, отразена от един или друг предмет, попадне върху ретината, до момента, когато човек може да назове този предмет, изминава доста кратко време – понякога по-малко от секунда. Независимо от тази висока скорост на „системата за разпознаване“ всъщност тя е доста сложна.

В началото се анализират геометрични, структурни данни, свързани с обекта – форма и цвят, размер и т.н. Ние знаем, че този стадий е различен от другите поради случаите на неврологични нарушения, при които хората не могат да преработват „структурна“ информация, но без усилия възприемат по-дълбоки, семантични асоциации с предметите.
Например такива пациенти изпитват трудности с разпознаването на предметите по описание на външния им вид („тежко метално острие с дървена дръжка“), но лесно ги определят по „смислово“ описание („приспособление за сеч на дърва“).

След структурната информация се обработва нейната семантична съставка. Този компонент за зрително разпознаване също може да е нарушен. Например пациентът може без труд да опознава предметите по пътя на усещането и да ги описва детайлно, но да не може да ги назове само въз основа на външния им вид. Това означава, че при наличието в мозъка на цялата необходима информация зрителният сигнал за структурата на обекта не получава достъп до „семантичната“ част на мозъка. Осезателните, звуковите и другите сигнали междувременно нямат проблеми с достъпа.

Познай брат си

Разпознаването на лица е още по-сложен процес. Още през шестдесетте години учените са документирали любопитен ефект. Ако на човек бъде показана снимка на лице, а след това тя бъде обърната нагоре, то разпознаването на лицето на снимката рязко се влошава – доста по-силно, отколкото това се случва за други обекти.
Още по-интересен е обратният експеримент, проведен в същото това изследване. В описания горе случай на доброволеца отначало се демонстрира лице с нормална ориентация, а след това се проверява неговото разпознаване. Във втория експеримент снимките първо били обърнати. Станало ясно, че ако хората се научат по такъв начин да разпознават обърнати лица, то те наистина по-добре ги разпознават при повторна демонстрация. Но най-неочакваното било това, че и нормалната ориентация на снимката се разпознавала със същата скорост!

Излиза, че мозъкът възприема обърнатото лице като редови обект. Ние можем да се научим да го разпознаване, както разпознаваме молива, чука, котката. Възприятието на молива не се е изменило от това от коя страна го виждаме – отгоре или отдолу, така и обектът „обърнато лице“ може да се върти без ущърб за възприятието.
Съвсем по друг начин стои въпросът с обекта „лице с нормална ориентация“. Очевидно нашият мозък възприема информацията за такъв обект принципно различно. То е обяснимо от еволюционна гледна точка – взаимодействието с представители на собствения вид предполага умението да се различават най-дребните детайли от вида на роднините, които често си приличат. Вероятно именно с това се обяснява фактът, че европейците трудно различават азиатци и обратното.

Повратният момент

Именно с този „чувствителен към обръщането“ компонент от разпознаването на лица, както се смятало по-рано, човек се отличава от животните. Смятало се, че животните могат да възприемат лица като редови обект.

Оказва се, че и тук нашите представи за животните са само проява на въпросната ни мания за величие. Отначало станало ясно, че обръщането на лицето може съществено да повлияе на неговото възприятие при приматите. Това чупи поредната изконна истина за антропоцентризма, но още не сме свикнали на отстъпки към шимпанзето и орангутана.
В края на 2013 година и този бастион на превъзходство над приматите трябвало да се предаде. Група изследователи от университета на

Хелзинки анализирали възприятието на лица от кучета. Те проверявали реакцията както на познати или непознати лица на хора, така и на муцуни на други кучета. Като основен метод за анализ учените следили движението на очите при запознаването с едно или друго изображение.
Установено било, че кучетата, както и хората, се отличават с резки различия между възприятието на лица с нормална и обърната ориентация. Гледайки изображението на лицето в правилна конфигурация, кучето фокусира зрение върху очите, както правим и ние, разпознавайки лицето. Но ако лицето е обърнато, то очите на кучето препускат по изображението, разглеждат го като обикновен предмет.

Резултатите практически не се различавали за възприятието на представителите на кучешкия вид и човешките лица – и в единия, и в другия случай обърнатите изображения се анализирали от кучетата различно от обичайните.

Любопитно е и сравнението между домашните кучета и животните от развъдниците, които през живота си слабо взаимодействали с хора. Независимо че домашните кучета като цяло са по-заинтересувани от човешките лица, качественият анализ на изображенията на лица при кучетата от развъдниците не бил по-различен. Най-главното – и едната, и другата група животни еднакво реагирали на обръщането на изображенията.

Този резултат за първи път демонстрира, че разпознаването на лица в качеството на отделна, особено важна категория обекти не е уникална за приматите.

Освен това, заключават авторите на изследването, този механизъм очевидно е заложен в животните независимо от тяхното „възпитание“.
Как се е получило така, че кучетата еволюционно са формирали разпознаване на човешки лица? Изследователите смятат, че това може да е следствие от опитомяването, в процеса на което екземплярите, запомнящи добре лицето на стопанина си, вероятно са имали преимущество над другите.

Като се започне от 60-те години, научната общественост, а след това и цялото човечество все повече се убеждават: повечето митове за уникалността на човека са напълно безпочвени.

От една страна, няма съмнения, че по своите интелектуални способности човекът значително превъзхожда другите представители на животинския свят. От друга страна, ние постепенно се убеждаваме, че това превъзходство е по-скоро количествено, отколкото качествено. Възможно е с времето да се научим да гледаме на себе си не като царе на природата, а като първи сред равни.