Учените разбраха кой живее на Еверест

Еверест е най-високият връх на нашата планета (8848,86 метра), но дори и в такива екстремни условия могат да живеят живи организми. Международен екип от изследователи, ръководен от Обществото за опазване на дивата природа и Апалачския щатски университет, за първи път най-пълно описа биоразнообразието на „покрива на света“. Резултатите са публикувани в списанието iScience.

Учените са анализирали екологичната ДНК, или ДНК на околната среда (eDNA), изолирана от водни проби, събрани по склоновете на Еверест – на височина от 4500 до 5500 метра над морското равнище. Изследването на eDNA позволява откриването на следи от генетичен материал и предлага по-достъпен, по-бърз и комплексен подход за оценка на биоразнообразието.

Местата за събиране на проби включват алпийската зона, където вече няма дървета, но все още растат цъфтящи растения и храсти, както и еолийската зона и извън диапазоните на покритосеменните. Общо учените събрали 20 литра вода. Те идентифицирали ДНК на организми, принадлежащи към 187 таксономични разреда, което съответства на 16,3% от всички известни разреди живи организми.

Сред тях авторите на работата открили ДНК на ротифери и тихоходки, известни със способността си да оцеляват в най-суровите и екстремни условия. Макар че изследователите се съсредоточили върху идентифицирането на определянето на организмите преди разреда, те успели да установят родовете и видовете на някои същества. Например те идентифицирали ДНК на тибетския урал – птица от семейството на фазаните, и ДНК на домашни кучета и кокошки, което свидетелства доколко човешката дейност влияе на околната среда.

Учените също открили ДНК на иглолистни дървета, които растат далеч под мястото на вземане на проби, което показва колко далеч вятърът може да пренася прашеца. Друга интересна находка бил генетичният материал на еднодневките: тези насекоми са добре известен индикатор за чистотата на водоемите.

Изследването ще помогне да се проследят измененията в биоразнообразието на Еверест с течение на времето, тъй като глобалното затопляне и антропогенното въздействие влияят на тази труднодостъпна за човека екосистема.