Преди около 4,5 хиляди години в Египет е живял възрастен мъж, който вероятно е работил като грънчар. Днес неговата ДНК е декодирана изцяло: това е първият път в съвременната наука, в който е декодиран пълният геном на човек от Древен Египет. Анализът не само разкрива подробности за миналия му живот, но и намеква за връзки с Месопотамия.
Древен Египет, люлката на една от най-великите човешки цивилизации, винаги е привличал археолози и историци. Пирамиди, фараони, йероглифи – тези символи са известни на всички. Самите хора остават загадка: откъде са дошли основателите на царството на Нил, как са се свързвали със съседите си?
Генетиката обещава отговор на този въпрос, но топлият египетски климат е най-големият враг на древната ДНК. Високите температури и влажността в близост до Нил и неговата делта са изключително неблагоприятни за запазване на древен генетичен материал. Всички предишни опити за извличането му от египетски мумии са се сблъсквали със сериозни трудности именно поради климатичните условия и смолите и маслата, използвани при мумифицирането.
ОЩЕ: Смъртта на Рамзес II: Защо неговите над 100 деца не са се борили за трона
Доскоро беше възможно да се извлекат само фрагменти от генетична информация от няколко по-късни мумии (Ново царство, Елинистически и Римски Египет). Става дума за митохондриални последователности и фрагменти от ядрена ДНК. Пълната картина на генома на древен египтянин от ранните династии изглеждаше недостижима мечта. Всичко се промени с откритие, направено преди повече от век, но едва сега оповестено публично.
В началото на ХХ век археолози разкопават скалния некропол Бени Хасан от Старото и Средното царство. В една от гробниците вниманието на учените е привлечено от голям погребален съд. Вътре са били костите на мъж. Изследователите имали късмет: останките лежали при условия, които почти не са увредили ДНК. Мъжът бил погребан в глинен съд, а самият съд бил поставен в каменна гробница. Това е помогнало за предпазването на ДНК от високи температури и разрушаване.
ОЩЕ: Учените, които обявиха за "скрит град" под пирамидите в Гиза, сега откриха още един
Международен екип от учени под ръководството на делин Морес от ливърпулския университет „Джон Мурс“, за първи път в историята е прочел напълно генома на мъж от Древен Египет, използвайки съвременни технологии. Радиовъглеродното датиране на костите е дало точна възраст. Мъжът е починал между 2855 и 2570 г. пр.н.е. Това е епохата на Ранното царство или началото на Старото царство – време на консолидация и централизация на властта, формиране на големи държавни институции, когато египетската цивилизация едва набира сила и започва да строи първите пирамиди.
Анализът на скелета и ДНК потвърдил, че останките принадлежат на мъж. Изследването на костите, както и следи от артрит и специфични увреждания на ставите, показват възрастта, на която мъжът вероятно е починал. Според данните той е бил на над 60 години по време на смъртта си. По стандартите на Древен Египет това е почти невероятна възраст. По това време средната продължителност на живота едва е достигала 40 години. Вероятно мъжът е бил сред дълголетниците.
ОЩЕ: Богинята на небето Нут може да разкрива най-старото изображение на Млечния път
Характерните деформации на гръбначния стълб и ставите на ръцете показват, че мъжът е работил усилено физически в продължение на десетилетия. Той постоянно се е навеждал напред, гледал е надолу за дълги периоди, държал е ръцете си протегнати пред себе си и е седял на твърди повърхности. Учените са сравнили тези характеристики с изображения на древноегипетски професии. Най-вероятната професия на мъжа е била грънчар. Той е оформял и изпичал съдове, вероятно подобни на този, в който е бил погребан.
Голям погребален съд, съдържащ костите на древен египтянин. Garstang Museum, University of Liverpool
Учените са извлекли ДНК от корените на един от зъбите на мъжа, или по-точно от цимента на зъба, твърдата тъкан, която покрива корена на зъба. Циментът има особено висока концентрация на ендогенна древна ДНК и често дава проби с по-високо качество от зъбния емайл или черепната кост, което го прави „златен стандарт“ в палеогенетиката.
ОЩЕ: Откриха голям древен египетски град, а в него – амфора с името на дъщерята на Нефертити
Генетичният анализ донесъл изненада. Почти 80 процента от ДНК-то на мъжа съвпада с генетичния материал на съвременните северноафриканци – напълно очакван резултат. Но останалите 20 процента съвпадат с жителите на източната част на Плодородния полумесец. Това е територията на съвременен Ирак, Западен Иран, а също и части от Сирия и Турция. Тоест на генетично ниво този египтянин е бил тясно свързан с Месопотамия.
Изследователите предполагат, че хората постоянно са се местили между регионите. Дори след като земеделието се е превърнало в традиция, дълго време в обширните пространства на Близкия изток са живели номадски или полуномадски народи. Те биха могли да се превърнат в „носители“ на ДНК между регионите. Освен това търговията е била активна дори в онези дни. Известно е, че египтяните са обменяли стоки с жителите на Месопотамия – особено ценени били накитите от лазурит.
ОЩЕ: Слънчево затъмнение завинаги променило архитектурата на Древен Египет
Археолозите вече са открили културни кръстопътища между двете цивилизации. Те са имали общи мотиви в изкуството, архитектурата и религиозната символика. Сега изследователите имат генетичен аргумент в полза на тясната връзка между двата най-древни центъра на цивилизацията.
Обърнете внимание, че геномът на един човек – дори и да е първият и уникален – не дава пълна картина за представителите на цивилизацията като цяло. Все още не е известно дали този човек е бил местен жител или външен човек. Може би майка му е била доведена от други земи, например по време на военни кампании. Следователно е твърде рано да се правят дълбоки заключения за мащабни връзки между цивилизациите, основани само на тази ДНК.
Научната работа е публикувана в списание Nature.
Заглавна снимка: 3D реконструкция на лицето на древен египтянин, чийто геном е секвениран
