След гласуваната оставка на правителството политическата криза в страната навлиза в нова фаза. Докато еуфорията от 10 декември отшумява, на дневен ред излиза фундаменталният въпрос: „А сега накъде?“. Въпреки че изпълнителната власт е в оставка, основните искания на протестиращите за системна промяна остават неудовлетворени, а дискусията дали недоволството трябва да продължи става все по-актуална.
В рамките на краткия, но ключов оставащ живот на настоящото Народно събрание, опозицията и гражданските организации очертават две неотложни законодателни и политически задачи преди провеждането на предсрочните избори.
Приоритет №1: Ревизия на Изборния кодекс
Основният акцент пада върху правилата, по които ще се проведе следващият вот. Налице са настоявания за незабавна промяна на Изборния кодекс (ИК) и връщане на пълното машинно гласуване по модела от 2021 г.
Критиците на действащия в момента кодекс твърдят, че той е бил „форматиран“ в полза на статуквото по време на предишни среднощни заседания. Аргументите на опозицията са, че смесеното гласуване и настоящият протокол създават предпоставки за манипулации, контролиран вот и купуване на гласове – практики, които протестиращите свързват с влиянието на лидери като Бойко Борисов и Делян Пеевски. Целта на исканите промени е да се гарантира, че изборният процес ще отрази реалната воля на избирателите.
Приоритет №2: Казусът с и.ф. главен прокурор
Втората ключова тема е фигурата на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Според юридически експерти и представители на опозицията, изборът на нов Висш съдебен съвет (ВСС) от настоящия състав на парламента би бил рисков ход („пагубен“, според дефинициите на протестиращите). Въпреки това се лансира тезата, че е необходим политически и институционален натиск за смяната на Сарафов, което изисква повече от декларативни действия в пленарната зала.
Ще има ли политическа воля?
Анализаторите остават скептични относно готовността на парламентарното мнозинство да подкрепи доброволно подобни реформи. Прави се паралел със самата оставка на кабинета, която стана факт едва след масиран обществен натиск, а не като акт на политическа воля. Това подхранва нагласите сред гражданите, че протестните действия трябва да продължат, за да се гарантира приемането на промените в ИК.
Нова роля на гражданското общество: „Пазарджишкият модел“
В следващите седмици се очаква фокусът на демонстрациите да се премести от искане за оставки към защита на изборния процес. Призивите са участниците в протестите от 10 декември да присъстват около парламента при гледането на промените в изборното законодателство.
Освен уличен натиск, се наблюдава и мобилизация за самото провеждане на изборите. Идеята е множеството от площадите да се трансформира в мрежа от застъпници, наблюдатели и доброволци, които да следят броенето на гласовете и да излъчват на живо от секционните комисии. Този подход, станал известен като „модела от Пазарджик“, се разглежда като ефективен инструмент срещу изборните измами, който може да бъде приложен в цялата страна.
Наблюдава се и активна самоорганизация сред младите хора, които създават собствени комуникационни канали за координация. Очакванията са, че тази гражданска енергия няма да стихне в краткия период до изборите, а напротив – ще се консолидира около каузата за честен и прозрачен вот.
ОЩЕ: Капанът на Конституцията: Кой остана да управлява държавата?
