Политическата криза в България навлиза в поредната си фаза. Погледите отново са вперени в президентството и силно ограничения списък с потенциални служебни премиери, определен от Конституцията.
Въпреки че опциите са малко, интригата е голяма. Ето кои са основните играчи на терена, кой от тях е най-подготвен и защо фаворитът по право може да се окаже най-големият риск за мира в държавата.
1. „Атомната опция“: Рая Назарян (Председател на НС)
Като председател на Народното събрание, Рая Назарян стои на първо място в конституционния списък. Тя е логичният първи избор по протокол, но и най-сложният политически казус.
Защо тя? Назарян притежава безспорна юридическа компетентност и административен опит. Като водеща фигура в парламента, тя има най-високата институционална легитимност да поеме управлението.
Спирачката: Нейната ярка политическа обвързаност с ГЕРБ. Самата тя, както и лидерът на партията Бойко Борисов, многократно са заявявали, че тя няма да приеме поста. Причината е стратегическа: един служебен кабинет начело с Назарян веднага би бил етикетиран като „кабинет на ГЕРБ“, което би дало мощно оръжие на опонентите (ПП-ДБ, Възраждане) в предизборната кампания.
Коментарът: "Назарян е най-подготвеният юрист в списъка, но назначаването ѝ би взривило крехкия обществен мир. Това е вариант само при пълна безизходица – ако всички останали откажат и държавата е пред конституционен блокаж."
2. „Вечният заподозрян“: Димитър Главчев
Настоящият председател на Сметната палата вече натрупа сериозен стаж като служебен премиер.
Защо той? Главчев е „познатото зло“. Той вече показа, че може да води администрацията в бурно време. Той е най-лесният избор за президента, защото е единственият, който досега не е затръшвал вратата окончателно.
Проблемът: Умората е видима, а обвиненията в политически зависимости не стихват. Въпреки това, той остава най-реалистичният „буфер“.
3. „Банкерите“: БНБ (Димитър Радев и подуправители)
Управителят на БНБ Димитър Радев и неговите заместници (Петър Чобанов, Радослав Миленков) са технократският елит в списъка.
Защо те? Петър Чобанов (бивш финансов министър) често е сочен от експертите като фигура, която може да носи отговорност. Андрей Гюров (ако юридическият му статус позволява) също е опция.
Спирачката: Еврозоната. Ръководството на БНБ традиционно отказва да се замесва в политиката, аргументирайки се с правилата на ЕЦБ и риска за имиджа на централната банка.
4. „Вариантът с въпросителна“: Горица Грънчарова-Кожарева
След скандала през август 2024 г., когато отказа да смени вътрешния министър и кабинетът ѝ не бе подписан от президента, шансовете ѝ са минимални. Повторното ѝ номиниране би изглеждало като провокация.
ОЩЕ: Радев обяви кога започва консултации с партиите
