Сближаването на Земята и Луната потопило "Титаник"

"Титаник" тръгва на първото си и последно плаване от Европа за Америка на 10 април 1912 г., взимайки на борда над 2200 души. На 14 април корабът се блъска в огромен айсберг и потъва на следващия ден. Според различните данни, са загинали между 1400 и 1517 души.

Доналд Олсън и Ръсел Дьошър от университета на Тексас в град Остин, а също така техният колега Роджър Синот, редактор на списание "Скай енд Телескоп", са проверили, дали сближаването на Луната и Земята на 4 януари 1912 г. не е повлияло на "популацията" айсберги в тази част на Северна Америка, където е потънал най-големият пътнически лайнер на тази епоха.

Учените са публикували своите изводи в списанието "Скай енд Телескоп", съобщава РИА "Новости", цитирана от БГНЕС.

Олсън и неговите колеги са открили, че това събитие е било един от най-редките и уникални космически феномени в историята на нашата планета.

Според тях, Луната, Слънцето и Земята са били разположени по такъв начин, че гравитационното влияние на спътника на нашата планета се е усилило значително.

Така на 3 януари 1912 г. Земята се е приближила на максималното възможно разстояние до Слънцето. Тя е навлязла в т.нар. перигей. На следващия ден Луната се е доближила до нашата планета и се е оказала в такава точка, че нейното гравитационно въздействие върху Земята се е усилило благодарение на Слънцето.

"На този ден Луната и Земята са се приближили една до друга на такова разстояние, което не се е наблюдавало в предишните 1400 години. Тази конфигурация на небесните тела максимално е усилила приливните сили, с помощта на които спътникът на нашата планета управлява земните океани. Само си помислете – пълнолунието е можело да настъпи всеки ден, по всяко време на този месец. Перигеят също е можел да се случи по всяко време", уточни Олсън.

Убеждавайки се в изключително силното влияние на Луната върху земните океани през зимата на 1912 г., учените са предположили, че необичайното колебание на нивото на морската вода е довело до интензивното откъсване на ледове от бреговете на Гренландия. Но след компютърно моделиране тази тяхна хипотеза е била опровергана.

Затова Олсън и неговите колеги смятат, че повишаването на морското равнище е освободило айсбергите, "заседнали" на относителните плитчини край островите Лабрадор и Нюфаундленд. При нормално ниво на световния океан големите айсберги остават няколко години в тези води, докато не се стопят до "нормални" размери. Високите води през януари 1912 г. вероятно са освободили множество заседнали айсберги и те са тръгнали да посрещат "Титаник".

"Това може да обясни огромното количество айсберги през пролетта на 1912 г. край бреговете на САЩ. Не можем със сигурност да кажем, къде се е намирал "убиецът" на "Титаник" през януари 1912 г. Никой не може. Но нашият сценарий е напълно правдоподобен от научна гледна точка", подчерта Олсън.