Редакционният екип ви представя най-важните новини за изминалия ден, 18 октомври 2026 г.
Опозицията поискаше още преди да излязат резултатите от разследванията, да обявим, че дроновете, с които бяха атакувани кораби в Черно море, са руски. На тези хора харддискът ми е преформатиран - не искат да чуят каква е истината и каква е реалността. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов пред БНТ.
ИМА РЕАЛНА ОПАСНОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ: БИВШ ШЕФ НА ДАНС ПРЕДУПРЕДИ ЗА РУСКА ЕСКАЛАЦИЯ
Има реална опасност и вредните последици от руските удари вече са налице. Застраховките на товарните кораби, от които зависят вносът и износът от черноморските пристанища, се повиши. Големият риск е в това, че ако продължи ескалацията, е възможно да се спре трафикът през Черно море, което ще нанесе сериозни икономически щети на България. Това заяви бившият председател на ДАНС и бивш министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев пред БНР.
УДАРИТЕ ПО КОРАБИТЕ В ЧЕРНО МОРЕ СА ДОБРЕ ПРЕМЕРЕНИ: АНАЛИЗ НА ЕКСПЕРТ ЗА ПРЕКИЯ ВОЕНЕН ОТГОВОР
България не е закъсняла с предприемането на мерки за сигурност в Черно море, а действията на държавата са резултат от решенията на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Това заяви бившият депутат от „Има такъв народ“ и бивш председател на Комисията по европейски въпроси в Народното събрание Димитър Гърдев в предаването „Тази събота и неделя“ на bTV. По думите му, атаките срещу търговски кораби в Черно море са част от по-широка стратегия, която цели не само да застраши корабоплаването, но и да създаде напрежение и разделение в обществата на засегнатите държави.
Снимка: Getty Images
ДА ПОМИСЛИМ ЗА КАНОНИЗАЦИЯ НА ЦАР САМУИЛ: ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ ПРОФ. ПЛАМЕН ПАВЛОВ
Трябва да се помисли за канонизация на цар Самуил. Това предложение направи пред БНР историкът проф. Пламен Павлов. "Той е бил свята личност за нашите предци. Връщането на костите му, аз ги наричам мощи, беше едно своеобразно чудо и то беше надпартийно, неидеологическо и хора с всякакви убеждения участваха. Когато беше поставен паметникът на цар Самуил, казахме, че трябва да бъде до храма "Св. София", където някой ден ще бъдат положени и мощите му, ето - вече те са там. Това е акт на историческа справедливост и на памет", посочи професорът.
Прокуратурата и съдебната система не могат да продължат по пътя, по който са го карали досега. За да бъде постигната промяна, няма как да не мине през процес на осъзнаване. Нормално е вече да има процес на разбунтуване и да се търси мнозинство. Това заяви бившият правосъден министър Андрей Янкулов пред БНР.
Санкт Петербург и по-широката Ленинградска област, както и руската столица Москва, бяха подложени на мащабна атака с дронове след полунощ и рано тази сутрин, 18 октомври. Летищата започнаха да налагат ограничения върху кацанията и излитанията на самолети, обявиха властите. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко първоначално съобщаваше за 57 свалени дрона, повредени автомобили и пожар на паркинг в Низино. Впоследствие се оказа, че щетите са доста по-големи и засягат критична руска инфраструктура, а свалените безпилотни апарати са поне 144. Над 1000 дрона са били свалени в цяла Русия през нощта, твърди военното министерство в Москва.
След изключително спорната сделка за дизелово гориво между американския президент Доналд Тръмп и руския диктатор Владимир Путин, според която Русия ще пласира всъщност незначителни количества за световното потребление на американския и международния пазар като цяло, украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че това е само първата стъпка от по-широко разбирателство на Вашингтон с агресора във войната. Той очаква сделка за руски газ на хоризонта, докато САЩ оказват все повече натиск върху Киев да спре ударите по руските петролни рафинерии. Опасността от такава игра зад гърба на Украйна е реална, а огъня подклажда и икономическото оръжие на Путин - Кирил Дмитриев.
АНДРЕЙ ГЮРОВ РАЗКРИ ДАЛИ БИ ГОВОРИЛ С ПУТИН И КАКВО БИ МУ КАЗАЛ, АКО СТАНЕ ПРЕЗИДЕНТ
Кандидатът за президент Андрей Гюров разкритикува правителството на Румен Радев и държавния глава Илияна Йотова за "прекалено закъсняла, хаотична" реакция след общо четирите удара по търговски кораби в изключителната икономическа зона на България. Два от тях бяха много близо до териториалните води, а в резултат имаше потънали плавателни съдове, изчезнали моряци и поражения. "Когато говорим за заплаха за сигурността, когато има индикации за взривове на наша територия, информация на партньорски служби за предстояща ескалация, са нужни превантивни мерки за защитата на българските граждани", каза Гюров в интервю за "120 минути" по bTV тази неделя, 18 октомври.
Снимка: Getty Images
Две версии и "две лица" на премиера Румен Радев - в България, където не смее да назове Русия, и пред евролидерите, където подкрепя обща декларация на Европейския съвет, в която пише, че Руската федерация е отговорна за атаките по търговски кораби в изключителните икономически зони на България и Румъния. Това видя бившият външен министър от ГЕРБ Даниел Митов, който остро разкритикува поведението на министър-председателя и правителството му в интервю за "120 минути" по bTV тази неделя, 18 октомври.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: БЪЛГАРИЯ ИМА ОТКРОЯВАЩА СЕ ВЪНШНА ПОЛИТИКА, ВЕЧЕ НЕ КАЗВАМЕ НА ВСИЧКО „ДА“
"Определено има рискове и заплахи за безопасността на Черно море. За заплаха за националната сигурност не мога да говоря". Това каза в ефира на предаването "На Фокус с Лора Крумова" по Nova президентът Илияна Йотова. "България и Румъния направиха един много сериозен пробив, защото за първи път в няколко от текстовете се говори директно за безопасността на Черно море - не само за коридорите, не само за корабоплаването, а се изтъква неговото стратегическо значение и значението му за сигурността на цяла Европа, а и в международен план", каза Йотова относно декларацията, приета от евролидерите в Брюксел.
Не е само във Франция - в Испания, Италия, Португалия, Белгия, също и по-близо до нашите граници избухнаха граждански протести срещу високите разходи за живот, образованието и жилищните условия. Тази голяма вълна постепенно се надига и се стига до напрежение и сблъсъци със силите на реда в много европейски градове. В събота, 17 октомври, Франция отново беше засегната от мащабни демонстрации, като протестите срещу образователната система, нарастващите разходи за живот и състоянието на обществените услуги прераснаха в сблъсъци с полицията, в резултат на което бяха арестувани най-малко 1800 души, стотици служители на спешните служби бяха ранени, а обществени сгради бяха повредени от пожари.
