Хората са се заселили в Източното Средиземноморие много по-рано, отколкото се смяташе досега. Това сочи ново изследване под ръководството на Университета в Южна Флорида.
Обикновено колкото повече видове има в една група, толкова по-интензивно се конкурират помежду си, което първо забавя появата на нови видове и след това води до измиране.
Ново изследване посочва вероятното време в праисторията, когато хората за първи път са започнали да говорят. Анализът на британския археолог д-р Стивън Митен предполага, че ранните хора за първи път са развили елементарен език преди около 1,6 милиона години – някъде в Източна или Южна Африка.
Според съвременните представи фермерите дошли в Скандинавия от Анатолия. Това се случило преди около шест хиляди години. Първите земеделци извършили и първия геноцид в Северна Европа, оставяйки живи не повече от 10 процента от първоначалното население: Първите фермери в Скандинавия избили ловците събирачи.
Генетичен и изотопен анализ на останки от три мезолитни погребения едновременно помогнал за разрешаването на няколко важни загадки за структурата на обществото, живяло в Европа преди 6700 години.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Археолози и антрополози от Китай и САЩ откриха мащабно свидетелство за лов на глави в праисторическа Азия. По време на разкопки на древно селище, съществувало в Североизточен Китай преди около 4100 – 4500 години, те открили погребения, съдържащи останките на 41 обезглавени тела, всички от които принадлежали на жени и деца.
Антрополози са описали неизвестен досега вид древни хоминини, които са живели в северната част на съвременна Турция преди повече от осем милиона години.
Лицето на човек, смятан за най-стария Хомо сапиенс, откриван някога, може да се види за първи път от каменната ера насам, след като учените възстановиха неговите черти, съобщава The Mirror.
Фосили, открити в Китай, може да принадлежат на трета човешка линия, неизвестна досега на науката. До този извод са стигнали авторите на научна статия, публикувана в Journal of Human Evolution.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Ново изследване посочва вероятното време в праисторията, когато хората за първи път са започнали да говорят. Анализът на британския археолог д-р Стивън Митен предполага, че ранните хора за първи път са развили елементарен език преди около 1,6 милиона години – някъде в Източна или Южна Африка.
Генетичен и изотопен анализ на останки от три мезолитни погребения едновременно помогнал за разрешаването на няколко важни загадки за структурата на обществото, живяло в Европа преди 6700 години.
Антрополози са описали неизвестен досега вид древни хоминини, които са живели в северната част на съвременна Турция преди повече от осем милиона години.
Лицето на човек, смятан за най-стария Хомо сапиенс, откриван някога, може да се види за първи път от каменната ера насам, след като учените възстановиха неговите черти, съобщава The Mirror.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Археолози и антрополози от Китай и САЩ откриха мащабно свидетелство за лов на глави в праисторическа Азия. По време на разкопки на древно селище, съществувало в Североизточен Китай преди около 4100 – 4500 години, те открили погребения, съдържащи останките на 41 обезглавени тела, всички от които принадлежали на жени и деца.
Фосили, открити в Китай, може да принадлежат на трета човешка линия, неизвестна досега на науката. До този извод са стигнали авторите на научна статия, публикувана в Journal of Human Evolution.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Хората са се заселили в Източното Средиземноморие много по-рано, отколкото се смяташе досега. Това сочи ново изследване под ръководството на Университета в Южна Флорида.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
Обикновено колкото повече видове има в една група, толкова по-интензивно се конкурират помежду си, което първо забавя появата на нови видове и след това води до измиране.
Според съвременните представи фермерите дошли в Скандинавия от Анатолия. Това се случило преди около шест хиляди години. Първите земеделци извършили и първия геноцид в Северна Европа, оставяйки живи не повече от 10 процента от първоначалното население: Първите фермери в Скандинавия избили ловците събирачи.
Хората са се заселили в Източното Средиземноморие много по-рано, отколкото се смяташе досега. Това сочи ново изследване под ръководството на Университета в Южна Флорида.
Обикновено колкото повече видове има в една група, толкова по-интензивно се конкурират помежду си, което първо забавя появата на нови видове и след това води до измиране.
Ново изследване посочва вероятното време в праисторията, когато хората за първи път са започнали да говорят. Анализът на британския археолог д-р Стивън Митен предполага, че ранните хора за първи път са развили елементарен език преди около 1,6 милиона години – някъде в Източна или Южна Африка.
Според съвременните представи фермерите дошли в Скандинавия от Анатолия. Това се случило преди около шест хиляди години. Първите земеделци извършили и първия геноцид в Северна Европа, оставяйки живи не повече от 10 процента от първоначалното население: Първите фермери в Скандинавия избили ловците събирачи.
Генетичен и изотопен анализ на останки от три мезолитни погребения едновременно помогнал за разрешаването на няколко важни загадки за структурата на обществото, живяло в Европа преди 6700 години.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
Нова база данни на древни хора разкри подробности за произхода на предразположеността на съвременния човек към много заболявания.
Археолози са открили в Мароко 85 древни следи от човешки стъпки. Оптичното датиране показало, че възрастта им е около 90 300 години.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Първите съвременни хора, заселили се за постоянно в Европа, са се заселили в Крим преди около 37 000 години, според анализ на тяхна ДНК.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Каменни топки на 1,4 милиона години, които учените открили в древно човешко място в долината на река Йордан, озадачават много експерти.
Археолози и антрополози от Китай и САЩ откриха мащабно свидетелство за лов на глави в праисторическа Азия. По време на разкопки на древно селище, съществувало в Североизточен Китай преди около 4100 – 4500 години, те открили погребения, съдържащи останките на 41 обезглавени тела, всички от които принадлежали на жени и деца.
Хората – може би не само сапиенсите, но и нашите изчезнали роднини – може да са носили обувки дори преди повече от 100 000 години.
Антрополози са описали неизвестен досега вид древни хоминини, които са живели в северната част на съвременна Турция преди повече от осем милиона години.
Лицето на човек, смятан за най-стария Хомо сапиенс, откриван някога, може да се види за първи път от каменната ера насам, след като учените възстановиха неговите черти, съобщава The Mirror.
Фосили, открити в Китай, може да принадлежат на трета човешка линия, неизвестна досега на науката. До този извод са стигнали авторите на научна статия, публикувана в Journal of Human Evolution.
