Хора от съвременен вид са живели в Китай преди 45 000 години

Ранните представители на нашия вид периодично се опитвали да напуснат Африка преди 200 хиляди години. Но, уви, повечето от тези опити били неуспешни. Основната експанзия на Homo sapiens отвъд Тъмния континент започнала много по-късно.

В Европа сапиенсите се установили преди около 47 хиляди години, но пътешествието им на Изток се оказало значиетелно по-интересно. Обикновено появата на Homo sapiens  на определено място се определя от находките на негови кости. Но все по-често антрополозите казват, че истинският маркер трябва да бъдат инструментите – технологиите от ранния горен палеолит.

ОЩЕ: Древните гени на човечеството се разбунтуваха срещу нас: учените откриха опасни промени в тях

Такива технологии са се появили в Западен Сибир преди около 45 хиляди години, в Алтай – преди около 50 хиляди години, а в Северна Монголия – преди 47 хиляди години. Единственото място с оръдия от ранния горен палеолит в Китай е на възраст 40 хиляди години.

Международен екип от учени под ръководството на Франческо д'Ерико от университета в Бордо (Франция) преразгледали археологическия обект Шиюй в Северен Китай. Резултатите от работата са представени в статия, публикувана в списанието Nature Ecology&Evolution.

Стоянката Шиюй се намира в дъното на дере, под открито небе. Първоначално била разкопана през 1963 г. Тогава археолозите установили, че в един от четирите хоризонтални пласта има следи от човешко пребиваване. Те открили повече от 15 хиляди каменни артефакта и хиляди животински кости. Изследователите също намерили един фрагмент от череп на хоминин, който китайските антрополози идентифицирали като Homo sapiens.

Не било възможно да се проучи задълбочено Шиюй: в страната имало вълнения, които в крайна сметка довели до Културната революция в Китай. Част от артефактите по-късно били прехвърлени в Института по палеонтология на гръбначните и палеоантропология в Пекин. Но тези, които останали в местно хранилище, включително костта от хоминин, били изгубени.

Авторите на новата работа провели повторни разкопки на стоянката, за да определят нейната възраст. Те датирали 15 седиментни проби с помощта на оптично стимулирана луминесценция и също така анализирали десет животински кости и зъби за въглерод-14. Възрастта на слоя със следи от човешко пребиваване е приблизително 44 600 години.

Това означава, че представители на нашия вид са се появили в Китай пет хиляди години по-рано, отколкото предполагали учените. Преди това най-ранните следи от Homo sapiens – на 40 хиляди години – били открити в пещерата Тянюан.

Каменните оръдия, открити на стоянката Шиюй, принадлежат към технологиите на ранния горен палеолит. Това са накрайници на копия и стрели, както и каменни ножове. Интересното е, че някои от тях корелират добре с технологията Левалоа.

По-рано тази технология била свързвана само с европейските неандерталци. Днес повечето учени са съгласни, че тя може да се е развила в различни независими и непресичащи се общества. Но авторите на изследването смятат, че Homo sapiens по пътя си на Изток може да е срещнал неандерталци и да е обменил с тях не само гени, но и методи за производство на каменни оръдия.

Както отбелязват изследователите, в северната част на Китай, на около 800 километра от паметника Шиюй, има стоянки със следи от Мустерската култура, която се асоциира с късните неандерталци. Но вкаменелости от този вид никога не са откривани на територията на съвременен Китай.

ОЩЕ: Мустерската култура е изчезнала в Белгия преди около 45 000 години

Затова учените предполагат, че мустерските стоянки са били временни лагери на неандерталците, свидетелство за опитите им да се придвижат на изток. Не е ясно кой им е попречил. Но това може да са били жителите на стоянката Шиюй и техни роднини. Съдейки по каменните оръдия, както и по находките в същия слой от кости и зъби на различни животни, Homo sapiens успешно е ловувал големи копитни животни, включително коне.

Авторите на изследването отбелязват, че някои от оръдията са направени от обсидиан – материал, който не се намира в близост до стоянката. Учените са определили мястото на неговия произход: той е донесен в Китай от територията на Приморския край, тоест изминал е разстояние от около хиляда километра. Според изследователите това свидетелства за развита система на обмен между човешките общности на Изток. И означава, че тези общности са били по-сложни и развити, отколкото се смяташе досега.