Доналд Тръмп e „гений на непоследователността”, а Владимир Путин - „един много гневен човек”. Така политологът Иван Кръстев окачестви двамата световни лидери в седмичното предаване „Интервю” във вечерния праймтайм на Телевизия Словения.
Дали "Европа е смъртна", както заяви френският президент Еманюел Макрон? С този въпрос започва интервюто на Андреас Ернст и Даниел Щайнфорт с българския политолог Иван Кръстев, поместено в "Нойe Цюрхер Цайтунг".
Бившият депутат от „Демократична България“ Кремена Кунева атакува коалиционния си партньор „Продължаваме промяната“ и кандидата на ПП-ДБ за премиер акад.
В интервю, публикувано в полския "Газета Виборча", политологът Иван Кръстев заявява, че начинът, по който европейците са реагирали на войната в Украйна, е положителна изненада за него и казва: „Европейските държавни и правителствени ръководители изведнъж извършиха нещо, което никой не беше очаквал от тях – противопоставиха се на Русия.
Днес в много демократични държави по света се води "финална битка" - запомнящата се реплика от стария социалистически химн "Интернационалът" е подходящ рефрен за голяма част от съвременната демократична политика.
"Ако днес Русия престане да се сражава, това е краят на войната, но ако Украйна спре да се сражава, това е краят на Украйна", казва известният политолог Иван Кръстев в интервю за ДВ.
Ако утре Русия реши да прекъсне бойните действия, това е краят на войната, а ако Украйна реши да прекъсне бойните действия, това ще е краят на Украйна.
Общоприето e, че войните завършват с преговори. Но те често приключват или биват замразявани в избирателните урни. Там завърши войната на Америка във Виетнам и френската в Алжир, а изборната загуба на Слободан Милошевич през 2000 г. постави истинския финал на войните в бивша Югославия.
В криза ли е либерализмът – и каква е собствената му вина за това? Дали десните, консервативните, а в крайна сметка и авторитарни сили по света взимат превес и на какво ни учи патриотичният подем на украинците?
"Ядрен сблъсък е малко вероятен, големият риск е друг" - това казва световноизвестният политически анализатор Иван Кръстев пред Дойче веле за Александър Андреев. Ето какво заяви той за настроенията в България и за "руския разказ, че САЩ са предизвикали тази война".
"В рамките на това, което се случи, хората изведнъж като че ли се прилепиха повече към националните си държави. Имаше разочарование особено в първите два - три месеца на пандемията от коронавирус в страни, които преминаха през много тежка фаза - страни като Испания, като Италия, че ЕС го е нямало“.
„Трябва да се появи медиатор между различните групи на протестиращите. Някой, който да събере минималните искания на всички тези групи и на следващите избори, предсрочни или редовни, тези хора да излязат с обща платформа за голяма и сериозна конституционна промяна“.
„Кризата COVID-19 е най-големият социален експеримент, който ще се случи в нашия живот. Ние живеем като в научнофантастичен роман.“ – Иван Кръстев
Как ще изглежда светът след пандемията?
Големият проблем на Европа е времето: "До каква степен Европа ще успее през следващите 3-4 години да се препозиционира в един свят, който е доста по-различен от света, който беше в 2010 година".
В интервю, публикувано в полския "Газета Виборча", политологът Иван Кръстев заявява, че начинът, по който европейците са реагирали на войната в Украйна, е положителна изненада за него и казва: „Европейските държавни и правителствени ръководители изведнъж извършиха нещо, което никой не беше очаквал от тях – противопоставиха се на Русия.
"Ако днес Русия престане да се сражава, това е краят на войната, но ако Украйна спре да се сражава, това е краят на Украйна", казва известният политолог Иван Кръстев в интервю за ДВ.
Общоприето e, че войните завършват с преговори. Но те често приключват или биват замразявани в избирателните урни. Там завърши войната на Америка във Виетнам и френската в Алжир, а изборната загуба на Слободан Милошевич през 2000 г. постави истинския финал на войните в бивша Югославия.
Ако утре Русия реши да прекъсне бойните действия, това е краят на войната, а ако Украйна реши да прекъсне бойните действия, това ще е краят на Украйна.
Големият проблем на Европа е времето: "До каква степен Европа ще успее през следващите 3-4 години да се препозиционира в един свят, който е доста по-различен от света, който беше в 2010 година".
"Ядрен сблъсък е малко вероятен, големият риск е друг" - това казва световноизвестният политически анализатор Иван Кръстев пред Дойче веле за Александър Андреев. Ето какво заяви той за настроенията в България и за "руския разказ, че САЩ са предизвикали тази война".
Дали "Европа е смъртна", както заяви френският президент Еманюел Макрон? С този въпрос започва интервюто на Андреас Ернст и Даниел Щайнфорт с българския политолог Иван Кръстев, поместено в "Нойe Цюрхер Цайтунг".
В криза ли е либерализмът – и каква е собствената му вина за това? Дали десните, консервативните, а в крайна сметка и авторитарни сили по света взимат превес и на какво ни учи патриотичният подем на украинците?
Доналд Тръмп e „гений на непоследователността”, а Владимир Путин - „един много гневен човек”. Така политологът Иван Кръстев окачестви двамата световни лидери в седмичното предаване „Интервю” във вечерния праймтайм на Телевизия Словения.
Днес в много демократични държави по света се води "финална битка" - запомнящата се реплика от стария социалистически химн "Интернационалът" е подходящ рефрен за голяма част от съвременната демократична политика.
Бившият депутат от „Демократична България“ Кремена Кунева атакува коалиционния си партньор „Продължаваме промяната“ и кандидата на ПП-ДБ за премиер акад.
"В рамките на това, което се случи, хората изведнъж като че ли се прилепиха повече към националните си държави. Имаше разочарование особено в първите два - три месеца на пандемията от коронавирус в страни, които преминаха през много тежка фаза - страни като Испания, като Италия, че ЕС го е нямало“.
„Трябва да се появи медиатор между различните групи на протестиращите. Някой, който да събере минималните искания на всички тези групи и на следващите избори, предсрочни или редовни, тези хора да излязат с обща платформа за голяма и сериозна конституционна промяна“.
„Кризата COVID-19 е най-големият социален експеримент, който ще се случи в нашия живот. Ние живеем като в научнофантастичен роман.“ – Иван Кръстев
Как ще изглежда светът след пандемията?
Доналд Тръмп e „гений на непоследователността”, а Владимир Путин - „един много гневен човек”. Така политологът Иван Кръстев окачестви двамата световни лидери в седмичното предаване „Интервю” във вечерния праймтайм на Телевизия Словения.
"Тези европейски избори ще са в два тура - на първия тур гласуват европейците за парламент, на втория тур гласуват американците за президент.
Дали "Европа е смъртна", както заяви френският президент Еманюел Макрон? С този въпрос започва интервюто на Андреас Ернст и Даниел Щайнфорт с българския политолог Иван Кръстев, поместено в "Нойe Цюрхер Цайтунг".
"Има книги, които се концентрират върху конкретна година - "1989" или "1913". Сигурен съм, че ще има десетки книги и за 2024.
Бившият депутат от „Демократична България“ Кремена Кунева атакува коалиционния си партньор „Продължаваме промяната“ и кандидата на ПП-ДБ за премиер акад.
Иван Кръстев е роден е през 1980 година в Стара Загора. Дипломата си за средно образование придобива в ГПЧЕ „Ромен Ролан” с профил „Английски език“.
В интервю, публикувано в полския "Газета Виборча", политологът Иван Кръстев заявява, че начинът, по който европейците са реагирали на войната в Украйна, е положителна изненада за него и казва: „Европейските държавни и правителствени ръководители изведнъж извършиха нещо, което никой не беше очаквал от тях – противопоставиха се на Русия.
Днес в много демократични държави по света се води "финална битка" - запомнящата се реплика от стария социалистически химн "Интернационалът" е подходящ рефрен за голяма част от съвременната демократична политика.
"Ако днес Русия престане да се сражава, това е краят на войната, но ако Украйна спре да се сражава, това е краят на Украйна", казва известният политолог Иван Кръстев в интервю за ДВ.
Ако утре Русия реши да прекъсне бойните действия, това е краят на войната, а ако Украйна реши да прекъсне бойните действия, това ще е краят на Украйна.
Общоприето e, че войните завършват с преговори. Но те често приключват или биват замразявани в избирателните урни. Там завърши войната на Америка във Виетнам и френската в Алжир, а изборната загуба на Слободан Милошевич през 2000 г. постави истинския финал на войните в бивша Югославия.
В криза ли е либерализмът – и каква е собствената му вина за това? Дали десните, консервативните, а в крайна сметка и авторитарни сили по света взимат превес и на какво ни учи патриотичният подем на украинците?
"Ядрен сблъсък е малко вероятен, големият риск е друг" - това казва световноизвестният политически анализатор Иван Кръстев пред Дойче веле за Александър Андреев. Ето какво заяви той за настроенията в България и за "руския разказ, че САЩ са предизвикали тази война".
"Едно от нещата е, че много от руснаците не разбраха защо Съветският съюз се разпадна. За Путин това се превърна в лична трагедия.
"Допреди това ние живеехме по определен начин, който смятахме за твърдо зададен – независимо дали беше правилен или не.
„Това са изборите, на които са гласували най-голям брой американци като абсолютно число. Поляризацията не е просто поляризация, а езикът на две групи.
"В рамките на това, което се случи, хората изведнъж като че ли се прилепиха повече към националните си държави. Имаше разочарование особено в първите два - три месеца на пандемията от коронавирус в страни, които преминаха през много тежка фаза - страни като Испания, като Италия, че ЕС го е нямало“.
„Трябва да се появи медиатор между различните групи на протестиращите. Някой, който да събере минималните искания на всички тези групи и на следващите избори, предсрочни или редовни, тези хора да излязат с обща платформа за голяма и сериозна конституционна промяна“.
„Кризата COVID-19 е най-големият социален експеримент, който ще се случи в нашия живот. Ние живеем като в научнофантастичен роман.“ – Иван Кръстев Как ще изглежда светът след пандемията?
Големият проблем на Европа е времето: "До каква степен Европа ще успее през следващите 3-4 години да се препозиционира в един свят, който е доста по-различен от света, който беше в 2010 година".
