Гръцки изследователи от университета в Патра откриха доказателства, че изчезналите предшественици на съвременните хора може да са плавали в Средиземно море преди почти половин милион години.
Палеоантрополози откриха човешки прешлен в колекция от находки от левантийския паметник Убейдия, който е принадлежал на дете, живяло преди около 1,5 милиона години.
Преди около 170 хиляди години древните хора вече са могли да изберат най-доброто място за огнището в своята пещера. Разположението му позволявало максимално ефективно да се използва огънят, при това свеждайки до минимум вредното въздействие на дима върху организма.
Учени са направили преоценка на възрастта на древните човешки останки от формацията Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. Вкаменелостите се оказали значително по-стари – на 233 000 години, а не на 197 000 години, както се смяташе преди, съобщава РИА Новости.
Древните хора са променяли местността около себе си още преди 125 000 години, смятат нидерландски учени. Те са открили следи в Германия, които може да сочат за изгаряне на гори, за да се освободи територия за живеене.
Следи от непознат досега вид древни хора, живели в Източна Африка преди около 3,4 милиона години, са открили антрополози на бреговете на кенийското езеро Туркана.
Учените са открили, че мъжките хоминиди - човешки предци – вероятно са загубили големите си кучешки зъби преди 4,5 милиона години, на сравнително ранен етап от еволюцията.
Първият череп на дете от вида Homo naledi е открит от международен екип изследователи в ЮАР. Описанието на загадъчните останки, чиято възраст е около 250 000 години, е публикувано в две статии в изданието PaleoAnthropology.
Каменните оръдия на труда за нарязване и обработка на храна са изиграли важна роля в еволюцията на Homo sapiens: благодарение на тях тревопасната маймуна с големи челюсти и малък мозък се е превърнала човек с голям мозък си сравнително малко лице.
Топлата вода не е лукс, а жизнена необходимост. Освен това въпросният факт е бил известен преди хиляди години, когато по планетата ни са бродели неандерталците.
Предците на човека са имали много повече ДНК. За два милиона години, изминали след излизането от Африка, хората са загубили около 27,96 млн. уникални ДНК базови двойки, твърдят авторите на статия в сп.
През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ – ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ – ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които – в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие – трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо.
Топлата вода не е лукс, а жизнена необходимост. Освен това въпросният факт е бил известен преди хиляди години, когато по планетата ни са бродели неандерталците.
Каменните оръдия на труда за нарязване и обработка на храна са изиграли важна роля в еволюцията на Homo sapiens: благодарение на тях тревопасната маймуна с големи челюсти и малък мозък се е превърнала човек с голям мозък си сравнително малко лице.
Предците на човека са имали много повече ДНК. За два милиона години, изминали след излизането от Африка, хората са загубили около 27,96 млн. уникални ДНК базови двойки, твърдят авторите на статия в сп.
Учени са направили преоценка на възрастта на древните човешки останки от формацията Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. Вкаменелостите се оказали значително по-стари – на 233 000 години, а не на 197 000 години, както се смяташе преди, съобщава РИА Новости.
През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ – ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ – ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които – в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие – трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо.
Следи от непознат досега вид древни хора, живели в Източна Африка преди около 3,4 милиона години, са открили антрополози на бреговете на кенийското езеро Туркана.
Учените са открили, че мъжките хоминиди - човешки предци – вероятно са загубили големите си кучешки зъби преди 4,5 милиона години, на сравнително ранен етап от еволюцията.
Гръцки изследователи от университета в Патра откриха доказателства, че изчезналите предшественици на съвременните хора може да са плавали в Средиземно море преди почти половин милион години.
Палеоантрополози откриха човешки прешлен в колекция от находки от левантийския паметник Убейдия, който е принадлежал на дете, живяло преди около 1,5 милиона години.
Първият череп на дете от вида Homo naledi е открит от международен екип изследователи в ЮАР. Описанието на загадъчните останки, чиято възраст е около 250 000 години, е публикувано в две статии в изданието PaleoAnthropology.
Древните хора са променяли местността около себе си още преди 125 000 години, смятат нидерландски учени. Те са открили следи в Германия, които може да сочат за изгаряне на гори, за да се освободи територия за живеене.
Преди около 170 хиляди години древните хора вече са могли да изберат най-доброто място за огнището в своята пещера. Разположението му позволявало максимално ефективно да се използва огънят, при това свеждайки до минимум вредното въздействие на дима върху организма.